Разлика между версии на „Словенски език“

м
замяна с n-тире
м (интервал; козметични промени)
м (замяна с n-тире)
'''Словенският език''' (''slovenščina'') принадлежи към групата на [[южнославянски езици|южнославянските езици]].
 
За неговата фонетика са характерни рефлексите ''č'' < ''*tj'' (koča < kątĭa) и ''j'' < ''*dj'' (meja < medĭa), а за морфологията му запазеното ''двойствено число''. Той е официален език в Република [[Словения]]. На него говорят още и словенските малцинства в Североизточна [[Италия]], Югоизточна [[Австрия]] и [[Унгария]]. Словенският език, по броя на хората, които говорят на него, е сред най-малките [[славянски езици]] – използват го едва около 2 млн. души. Обаче, по отношение на диалектите, той е може би по-интересен и от големите славянски езици: в него има повече от 40 наречия и говори, разделени в седем основни диалектни групи: ''корошка'', ''приморска'', ''ровтарска'', ''горенска'', ''доленска'', ''щаерска'' (щирийска) и ''панонска''. Това деление е резултат на хилядолетното историческо развитие, насочвано и определяно от много вътрешни и външни фактори, за много от които можем само да предполагаме. Един от тях е самото заселване на словенците от две посоки, и, вероятно, от две различни славянски племена – от север през [[Карпатите]], и от югоизток по [[Сава (река)|Сава]] и [[Драва]] нагоре.
 
През цялото [[средновековие]] словенският е силно застрашен от германизация и романизация, като неговата езикова територия постоянно се стеснява. Поради неблагоприятните исторически условия словенският език до средата на 16 век е почти изключително език на устното общуване на народа. Неговите обществени функции дотогава са ограничени в църковната и отчасти в юридическата сфера.