Разлика между версии на „Трикери“

м
01 --> януари
м (интервал)
м (01 --> януари)
 
Безлюдният остров е превърнат в първия в Европа [[концентрационен лагер]]. Нещастните българи са принудени да издържат на нечовешки условия за живот, като има остър недостатък на питейна вода и храна. На острова няма нито един извор, а чувалите с хляб, доставяни понякога с кораб са били хвърляни в морето. При пристигането на [[Карнегиева анкета|Карнегиевата анкета]] в [[Солун]] гръцките власти обявяват холерна епидемия на острова, което не позволява анкетиращите да проверят условията там. На [[9 октомври]] 1913 г. параходът „Варна“ натоварва на борда си 1800 български войници и 11 офицери и потегля към [[Варна]]<ref>Антон Прудкин, „Записки на Моряка“ (стр. 120-123), спомени на А. Прудкин – капитан на българския кораб репатрирал пленниците</ref>. Остава неизяснен точният брой на загиналите на път за острова и на самия него, според очевидци за по-малко от 3 месеца тук са унищожени хиляди българи. По противоречивите гръцки данни загиват около 7000 души,<ref>Александър Мирков, 7000 наши екзекутирани на гръцки остров, в-к 168 часа
18.11.2010[http://macedonia-history.blogspot.com/p/club.html#nabble-td2110716 ]</ref> други по-стари мнения свързват това число с броя на депортираните – македонски българи и пленени войници, но се предполага, че броят на задържаните там е поне двойно по-голям<ref>[http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1097&sectionid=5&id=00008 О. р. полковник, доц. д-р Димитър Зафиров, Трикери – българска трагедия, забравена дори от историята, в-к Сега 23.01. януари 2004]</ref>. През 1914 година чешкият журналист и писател [[Владимир Сис]] посещава острова и документира гръцките изстъпления срещу хвърлените там българи.<ref>[http://www.blitz.bg/article/4354 Михайлов, Любомир, „Трикери. Българска трагедия, забравена и от историята“, 13.02.2008 г., http://www.blitz.bg]</ref>
 
== Личности ==