Уикипедия

Слънчева система: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
[[КартинкаФайл:Solar system.jpg|thumbмини|300px|Мозайка на планетите в Слънчевата система, включвайки [[Луна]]та (съотношението в размерите не е действително и [[Венера (планета)|Венера]] е представена без [[Венера (планета)#Атмосфера|своята атмосфера)]]]]
 
'''Слънчевата система''' е група [[астрономически обект]]и, включваща [[Слънце]]то и небесните тела, обикалящи около него — [[планета|планети]], [[Планета-джудже|планети джуджета]], [[естествен спътник|спътници]], [[астероид]]и, [[комета|комети]], [[Космически прах|междупланетен прах]] и [[газ]]. Всички те са образувани при разпадането на [[молекулярен облак]] преди около 4,6 милиарда години.
 
Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте планети. Техните орбити са почти кръгови и лежат приблизително в една равнина, наречена [[еклиптика]].
 
Четирите вътрешни планети [[Меркурий (планета)|(Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя|Земята]]та и [[Марс (планета)|Марс)]] са по-малки и носят названието [[Земеподобна планета|планети от земен тип]]. Те са съставени главно от [[Скала|скали]] и [[метал]]и.
 
Четирите външни планети ([[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]]) се наричат [[Газов гигант|газови гиганти.]] Те са по-масивни и са съставени предимно от [[водород]] и [[хелий]].
Ред 14:
 
== Структура ==
Основният компонент на Слънчевата система е Слънцето —– [[звезда]] от [[Главна последователност|главната последователност,]] спектрален клас G2. Слънцето съдържа 99,86% от масата на цялата система, поради което гравитацията му е определящ фактор за структурата на системата.<ref>{{cite journal | last=Woolfson | first=M | title=The origin and evolution of the solar system | doi=10.1046/j.1468-4004.2000.00012.x | year=2000 | journal=Astronomy & Geophysics | volume=41 | pages=1.12}}</ref> Четирите най-големи тела, обикалящи около Слънцето —– газовите гиганти, —– съдържат 99% от останалата маса, като само на Юпитер и Сатурн се падат повече от 90%.
 
Общата структура на известните области от Слънчевата система включва Слънцето, четири сравнително малки вътрешни планети, заобиколени от пояс скални астероиди, и четири газови гиганта, заобиколени от замръзнали малки обекти в [[Пояс на Кайпер|пояса на Кайпер]]. Понякога тази структура се разглежда като няколко самостоятелни области — ''вътрешна Слънчева система'', включваща четирите земеподобни планети и астероидния пояс, и ''външна Слънчева система'', включваща четирите газови гиганта.<ref>{{cite web | title=An Overview of the Solar System | publisher = nineplanets.org | url = http://www.nineplanets.org/overview.html | accessdate=15 февруари 2007}}</ref> След откриването на пояса на Кайпер най-външните части на Слънчевата система се приемат за отделна област, съставена от всички обекти извън орбитата на Нептун.<ref>{{cite web | title = New Horizons Set to Launch on 9-Year Voyage to Pluto and the Kuiper Belt | first = Amir | last = Alexander | publisher = The Planetary Society | year = 2006 | url = http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html | accessdate = 8 ноември 2006|archiveurl=http://web.archive.org/web/20060222080327/http://www.planetary.org/news/2006/0116_New_Horizons_Set_to_Launch_on_9_Year.html|archivedate=2006-02-22}}</ref>
 
Орбитите на повечето големи обекти, обикалящи около Слънцето, лежат приблизително в една равнина —– [[еклиптична равнина|равнината на еклиптиката]] (т.е. равнината на земната орбита). Орбитите на кометите и на обектите от Пояса на Кайпер често са наклонени под значителен ъгъл спрямо земната орбита.<ref>{{cite web | title = The formation of the Kuiper belt by the outward transport of bodies during Neptune’s migration | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Alessandro Morbidelli | url = http://www.obs-nice.fr/morby/stuff/NATURE.pdf | format = PDF | year = 2003 | accessdate = 25 юни 2007}}</ref><ref>{{cite journal | title = From the Kuiper Belt to Jupiter-Family Comets: The Spatial Distribution of Ecliptic Comets | first = Harold F | last = Levison | coauthors = Martin J Duncan | journal = Icarus | issue = 1 | year = 1997 | pages = 13 – 32 | doi = 10.1006/icar.1996.5637 | url = http://www.sciencedirect.com/science?_ob=ArticleURL&_udi=B6WGF-45M91DF-24&_user=10&_rdoc=1&_fmt=&_orig=search&_sort=d&view=c&_acct=C000050221&_version=1&_urlVersion=0&_userid=10&md5=6fa927eab9338038f6678e6fd538d2f5 | accessdate = 18 юли 2008 | volume = 127}}</ref> Освен това всички планети и повечето други обекти обикалят около Слънцето в посоката на околоосното му въртене — срещу посоката на часовниковата стрелка, гледано от северния полюс на Слънцето. Сред изключенията от това правило е [[Халеева комета|Халеевата комета]].
 
== Видове обекти ==
Ред 24:
 
* [[Слънце]]то, [[звезда]] от [[спектрален клас]] G2, която съдържа 99,86% от масата на системата.
* Планетите —– осемте големи небесни тела, обикалящи около Слънцето: [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]] и [[Нептун (планета)|Нептун]].
** Сравнително големи тела на орбита около планетите се наричат [[естествен спътник|спътници]], понякога още „луни“, по името на [[Луна|Луната —]] естествения спътник на Земята.
** Прах и малки частици на орбита около планетите образуват [[Планетен пръстен|планетни пръстени]].
Ред 40:
* В Слънчевата система има известно количество [[космически прах]], който е причина за [[Зодиакална светлина|зодиакалната светлина]]. Повечето космически прах се намира в равнината на [[еклиптика]]та. Част от него вероятно е с [[междузвездно пространство|междузвезден произход]].
 
[[КартинкаФайл:Solar system scale.jpg|thumbмини|centerцентър|600px|Сравнително представяне на планетите в Слънчевата система, Слънцето и Плутон (размерите на телата са в мащаб, но не и разстоянията между тях).<br>Отляво надясно: [[Слънце]]то, [[Меркурий (планета)|Меркурий]], [[Венера (планета)|Венера]], [[Земя (планета)|Земя]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]], [[Сатурн (планета)|Сатурн]], [[Уран (планета)|Уран]], [[Нептун (планета)|Нептун]] и [[Плутон (планета-джудже)|Плутон.]]]]
 
[[КартинкаФайл:Portrait de famille (1 px = 1000 km).jpg|thumbмини|centerцентър|550px|Планетите с основните си спътници на фона на Слънцето]]
 
== Произход и развитие ==
За Слънчевата система се смята, че се е образувала от [[Слънчева мъглявина|Слънчевата мъглявина]] — сгъстен облак от газ и прах, дал началото на [[Слънце]]то. Под въздействието на собствената си [[гравитация]] мъглявината е приела формата на въртящ се диск, в чийто център се е намирала [[протозвезда]]та (младото Слънце), набираща материал от диска. Когато протозвездата е станала достатъчно масивна и плътна, в нейното ядро са започнали да протичат [[термоядрена реакция|термоядрени реакции]], пораждащи [[слънчев вятър]] и [[електромагнитно лъчение]], под чието действие леките елементи, намиращи се близо до звездата, са мигрирали в централните части и периферията на протопланетния диск. Поради тази причина се смята, че не е възможно [[газов гигант|газови гиганти]] да се формират в близост до звезда: интензивната [[слънчева радиация]] не би позволила натрупването на значителни количества леки елементи, като [[водород]] и [[хелий]].
 
В продължение на много години Слънчевата система беше единствената позната планетна система. В последните години обаче зачестиха откритията на [[екзопланета|планети]] около други звезди, чиито свойства изглеждат различни от която и да било планета на Слънчевата система. Открит е клас планети, наречени [[Горещ Юпитер|горещи юпитери]], често по-масивни от [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и намиращи се на ниска орбита около своята звезда, извършващи едно пълно завъртане в рамките на няколко месеца. Според една хипотеза тези планети са се зародили сравнително далече от своята звезда подобно на Юпитер, но чрез някакъв механизъм са слезли на по-ниска орбита. Една възможна причина за това явление е навлизането на планетната система в сравнително гъст облак от междузвезден газ и прах с последващо триене на планетата със съставките на облака и снижаване на нейната орбита поради загуба на кинетична енергия. Във всички случаи обаче много по-малките по размери [[земеподобна планета|планети от земен тип]] биват погълнати от други планети или от звездата или биват изхвърлени от планетната система.
 
Засега единствената известна планета, на която има живот, е Земята.
Ред 63:
В продължение на много векове Слънчевата система е била разглеждана в рамките на [[Геоцентричен модел|геоцентричния модел,]] който не позволява правилно разбиране на нейната същност и структура. С подобряване на методите за наблюдение са се зародили нови теории за Слънчевата система. Първата значима стъпка е направена от [[Николай Коперник|Николай Коперник,]] който е предложил [[Хелиоцентричен модел|хелиоцентричния модел]]. Задоволително кинематично обяснение на движението на планетите е дадено малко по-късно от [[Йоханес Кеплер|Йохан Кеплер]], а [[Исак Нютон]] създава и динамичен модел на движението на небесните тела.
 
От началото на [[космическа ера|космическата ера]] множество изследвания на обекти от Слънчевата система се извършват от [[космически апарат]]и (предимно автоматични) на различни космически агенции. Първият апарат, достигнал до друго небесно тяло, е [[Съюз на съветските социалистически републики|съветският]] [[Луна 2|"Луна 2"]], разбил се на повърхността на [[Луна]]та през 1959 г. Повърхността на [[Венера (планета)|Венера]] е достигната през 1965 г., на [[Марс (планета)|Марс]] — през 1976 г., на астероида [[433 Ерос]] — през 2001 г., а на [[Титан (спътник)|Титан]] (спътника на [[Сатурн (планета)|Сатурн)]] —– през 2005 г.
 
Следните космически апарати са се сближили с обекти от Слънчевата система или са ги изследвали от орбита:
 
— [[Маринър 10|"Маринър 10"]] се сближава с [[Меркурий (планета)|Меркурий]] през 1975 г.
 
— Двата апарата от мисията [[Вояджър (програма)|"Вояджър"]] посещава [[Юпитер (планета)|Юпитер]] през 1979 г. и Сатурн през 1980–1981 г. [[Вояджър 2|"Вояджър 2"]] посещава още [[Уран (планета)|Уран]] през 1986 г. и [[Нептун (планета)|Нептун]] през 1989 г. В началото на XXI век двата апарата се намират далеч зад орбитата на [[Плутон (планета джудже)|Плутон —]] на разстояние, по-голямо от 95 AU. Очаква се в рамките на няколко години те да навлязат в [[хелиопауза]]та.
Ред 80:
== Параметри на основните планети ==
{| cellspacing=1 cellpadding=0 width=160 align=right style="font-size:smaller; clear:right;"
|+ style="font-size:larger;"| Сравнително представяне на орбитите на планетите в Слънчевата система в милиони километри. Правоъгълникът на всяка планета означава интервала на орбиталното и&#768;ѝ разстояние. Забележете, че [[Плутон (планета-джудже)|Плутон]] (горната част на графиката в зелено), понякога е по-близо до Слънцето от [[Нептун (планета)|Нептун]] (в синьо).</p>
|-
|colspan=2|
Ред 282:
Отвън навътре в Слънчевата система се наблюдават [[граничен шок (астрономия)|граничен шок]], [[слънчева обвивка]] и [[хелиопауза]].
 
Поради огромните разстояния между изграждащите я тела е трудно да се състави точен модел на Слънчевата система. Ако мислено смалим [[Земя (планета)|Земята]] до размерите на баскетболна топка, то [[Луна]]та ще бъде голяма приблизително колкото топка за [[тенис на корт]] и ще обикаля около Земята на разстояние от около 6 м. В такъв случай Слънцето би стояло на 3 км от Земята и би имало формата на кълбо с диаметър от около 27 м —– по-високо от десететажна сграда. Плутон би изглеждал малко по-малък от топката за тенис, символизираща Луната, и би бил отдалечен на цели 120 км от Слънцето.
 
== Други факти ==
Ред 308:
== Външни препратки ==
{{commons|Solar system|Слънчева система}}
* {{икона|bg}} [http://lunaf.com/bulgarian/v-momenta/orbiti-na-planetite-v-slachevata-sistema/ Разположение на планетите в Слънчевата система в момента и техните орбити около Слънцето]
* {{икона|en}} [http://space.jpl.nasa.gov Симулатор на Слънчевата система на НАСА]
* {{икона|en}} [http://www.jpl.nasa.gov/solar_system Страница за Слънчевата система на НАСА/JPL]
* {{икона|en}} [http://www.solarviews.com Гледки от слънчевата система]
* {{икона|en}} [http://celestia.sourceforge.net Celestia] Свободна програма за триизмерна симулация на Слънчевата система
* {{икона|en}} [http://www.nineplanets.org/ Деветте планети] Страница за Слънчевата система на Бил Арнет
* {{икона|en}} [http://www.krysstal.com/solarsys_planets.html Данни за планетите]
* {{икона|en}} [http://www.solstation.com/habitable.htm Звезди и обитаеми планети]
* {{икона|en}} [http://www.michaelschultz.de/index_en.html Слънчева система] Анимация на движението на планетите
* {{икона|en}} [http://my.execpc.com/~culp/space/timeline.html Стъпки в изследване на Слънчевата система]
* {{икона|bg}} [http://www.physics.del.bg/solar_system.pdf Слънчевата система] книга на проф. Радой Данчев
* {{икона|bg}} [http://web.archive.org/20020405010908/www.geocities.com/astrocalendar/ Актуална информация за видимостта на тела от слънчевата система]
 
{{Слънчева система}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Слънчева_система“.