Слънчево излъчване: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
{{без източници}}
[[Файл:Sunshine at Dunstanburgh.JPG|thumbмини|Слънчева светлина проблясва през [[облак|облаците]], предизвиквайки [[крепускуларни лъчи]].]]
 
'''Слънчевото излъчване''' е съвкупността от електромагнитното и корпускулярното [[излъчване]] на [[Слънце]]то, което е основен източник на [[енергия]] и дневна [[светлина]] за [[Земя]]та.
 
То се разпространява във вид на [[електромагнитни вълни]] със скоростта на светлината и достига земната повърхност през [[атмосфера]]та. Слънчевите лъчи преминават през нея, за да достигнат повърхността, а тя частично ги отразява, разсейва и изменя количеството и качеството им. До Земята достигат по-малко от две милиардни части от слънчевото излъчване, но то е главният източник на енергия за всички физико-химически процеси, протичащи на земната повърхност и в атмосферата.
Ред 14:
Колкото по-дълъг е пътят на лъчите през [[атмосфера]]та, толкова по-значителни са промените в тях. Най-кратък е пътят на лъчите, когато слънцето е в [[зенит]]а си.
 
Светлата част на денонощието на [[екватор]]а е постоянна около 12 часа, в тропическия пояс разликата между най-дългия и най-късия ден в годината е 1–2 часа, в субтропиците тя достига 3–4 часа и се увеличава по посока на полярния кръг, където през периода на най-дългия ден слънцето залязва за съвсем кратко време (т.нар. „бели нощи“).
 
В различните географски ширини часът и продължителността на изгряването и залязването на слънцето е различен. За летния сезон на географската ширина на България, както и в района близко до екватора слънцето изгрява бързо, в обедните часове то се намира високо и след това бързо залязва. Нощта преминава много бързо в ден и денят в нощ.
Ред 25:
Височината на слънцестоенето влияе не само на количеството, но и на качеството на слънчевите лъчи. От разположението на слънцето спрямо хоризонта най-големи промени стават във [[видим спектър|видимата част на спектъра]].
 
Растенията приемат както пряка, така и разсеяна слънчева светлина. По-голяма част от растенията ориентират своите листа така, че да приемат пряката светлина. За тези растения тя е от първостепенно значение. Други растения се развиват по-добре при разсеяна и отразена слънчева светлина.
 
Следователно върху растенията влияят:
* продължителността на слънчевото греене;
* интензивност на светлината;
* спектралният ѝѝ състав.
 
Реакцията на растенията към продължителността на слънчевото греене се нарича '''фотопериодизъм'''. По отношение на тази реакция растенията се делят на:
Ред 47:
Слънчевата радиация стои в основата на физиологичния и биохимичния процес, наречен [[фотосинтеза]]. Фотосинтезата е процес на образуване на органично вещество от неорганичното при поглъщане на лъчиста енергия от [[хлорофил]]а на растенията. Многочислените изследвания показват, че във фотосинтезата не участва целият спектър на слънчевата радиация, а този с дължина на вълната от 0,38 до 0,72 мкм. Затова тази част от спектъра на слънчевото излъчване се нарича '''Фотосинтетична активна радиация''' (ФАР). В процеса на фотосинтезата практически се използва едва 1–3% от ФАР.
 
Установено е също така, че във фотосинтезата участва тази светлина, чиято интензивност е над така нар. компенсационна точка на интензивността 209 W/m<sup>2</sup>. Интензивността на фотосинтезата нараства значително с увеличаване на интензивността от 209 до 279 W/m<sup>2</sup>, след което се забавя. Интензивност по-висока от 349 W/m<sup>2</sup> е вредна за растенията.
 
Стойностите на ФАР могат да се изчислят по формулата:
Ред 66:
* за периодите 01.03.-15.04. и 01.09.-12.10.
 
Попадайки върху лентите като светеща точка, образът на слънцето ги изгаря. По изгорената лента се съди колко продължително е греело слънцето. Лентите са разграфени по часове, което позволява да се определи кога точно е било слънчевото греене.
 
'''Универсалният хелиограф''' се състои от същите съставни части, като има допълнителен механизъм за нагласяването му според географската ширина.
 
=== Интензивност на слънчевото греене ===
Уредите за измерване на интензивността на сумарната слънчева радиация (пряка + разсеяна) се наричат '''пиранометри''', а регистриращите уреди '''пиранографи'''. При тях се използва термоелектричен принцип или биметални пластини.
 
Най-разпространен е '''пиранографът на Робич''', разработен на биметалния принцип. За приемник на лъчението служат 3 успоредно разположени биметални пластинки (две бели и една черна), които в комплект не реагират на изменението на температурата, но поради различния си цвят са фоточувствителни. Деформациите в свободния край на средната черна пластина се регистрират върху лента. Часовников механизъм движи записващата лента в съответствие с хронологичното време.
 
=== Спектрален състав на слънчевата светлина ===
Слънцето и звездите излъчват по-голямата част от своята светлина във [[видима светлина|видимата част на електромагнитния спектър]]. Сигурно не е случайно, че човешкото око е чувствително именно към дължините на вълните, които Слънцето излъчва най-силно. Видимата светлина (и светлината от близката инфрачервена област на спектъра) обикновено се абсорбира и излъчва от електроните в молекулите и атомите, които се движат от едно енергийно ниво към друго. Светлината, която виждаме с очите си, обаче е много малка част от електромагнитния спектър на слънчевата светлина.
 
== Вижте също ==