Смърт на Борис III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Boris-III-Death-Certifcate.jpg|мини|350п|Смъртният акт на цар Борис III, подписан от министър-председателя [[Богдан Филов]], пазителя на държавния печат д-р [[Константин Партов]] и лекарите [[Стоян Киркович]], Стефан Даскалов и Драгомир Александров, 28 август 1943 г.]]
'''Смъртта на [[Борис III]]''', [[цар на българите]], настъпва на [[28 август]] [[1943]] г. Със своята неочакваност и с потенциалните си политически последици в разгара на [[Втората световна война]] тя става обект на обсъждания, продължаващи и в наши дни.
 
== Хронология ==
=== Среща с Хитлер ===
Немско-италианските поражения край [[Битка при Сталинград|Сталинград]] и в [[Втора битка при Ел Аламейн|Ел Аламейн]] в края на 1942 и началото на 1943 година позволяват на съюзниците да [[Конференция в Казабланка|разработят планове]] за откриването на нов [[Театър (военно дело)|театър на бойни действия]] в Европа. В резултат през юли 1943 г. се провежда десант в [[Сицилия]], след който повечето от съратниците на [[Бенито Мусолини]] се обръщат против него. Мусолини е свален, а маршал [[Пиетро Бадолио]] е обявен за [[министър-председател]] на 25 юли 1943 г. Той започва тайни мирни преговори с англо-американците.
 
В тази усложнена обстановка на 4 август 1943 година Борис III се среща в София с посланика в Швейцария и бивш министър-председател [[Георги Кьосеиванов]]. Срещата е поверителна и на нея се обсъждат възможностите България да последва Италия и да излезе от войната. Въпреки това в печата изтича информация и се появяват спекулации за заместването на [[Богдан Филов]] с Кьосеиванов и за външнополитически завой на страната. В тази връзка на 9 август германският посланик в София Адолф Бекерле предава на царя неочаквана покана за спешна среща с [[Адолф Хитлер]]. Официалната тема за срещата е предварително поставена от Хитлер като:
{{цитат|Разглеждане на общата военна и политическа обстановка и дискусия за ролята на България в хода на войната.{{hrf|Марков|2003|302-303}}}}
 
На 14 август Борис III заминава с личния самолет на Хитлер за главната му квартира във [[Волфсшанце]] край [[Кентшин|Растенбург]], като е изпратен на летище Божурище само от министър-председателя [[Богдан Филов]]. Двамата провеждат две срещи на четири очи в следобеда на същия ден и сутринта на 15 август.{{hrf|Марков|2003|303-304}} Официални протоколи липсват, но за съдържанието на тези разговори са изказани разни версии, като тази, че Хитлер вероятно настоява за окупирането от две български дивизии на част от [[Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)|италианската окупационна зона]] в [[Гърция]] и [[Албания]]; Борис III се опитва да ограничи евентуално българското участие на Източния фронт, позовавайки се на недостига на хора и въоръжение и на необходимостта от защита срещу евентуално нападение от югоизточна посока и др. {{hrf|Марков|2003|303-304}} Вечерта на 15 август той се прибира със същия самолет и пилот в София. {{hrf|Марков|2003|303-304}}
Ред 16:
На 17 август Борис III заминава за [[Боровец|Чамкория]], а на 19 август изкачва връх [[Мусала]]. На следващия ден се среща с посланика в Берлин [[Славчо Загоров]], а на 21 и 22 август заедно със семейството си прави обиколка в Рила до Соленото езеро и връх Соколец. {{hrf|Марков|2003|304-305}}
 
На 23 август Борис III трябва по план да бъде в София, където има няколко предварително определени срещи. По време на пътуването получава болки в гърдите и при пристигането в града е прегледан от д-р Александров и продължава работата си. Следобед получава нов пристъп и отново е прегледан от д-р Александров и д-р Балабанов. След края на работния ден колабира, според прегледалите го лекари в резултат на жлъчно заболяване.
 
На 24 август 1943 г. рано сутринта царят е намерен в банята, в безсъзнание след силно повръщане. Същият ден след обяд от Двореца нареждат на [[Георги Дреников]] да подготви самолет, с който да бъде доведен от Цариград индийски лекар, един от най-големите специалисти в областта на отровите. Но мнението на вече прегледалите царя лекари е, че може би става дума за отравяне с [[рицин]] - отрова, против която вече е късно да се действа.<ref>"Войници на милосърдието" с автор Диана Гласнова. (2011) ''Войници на милосърдието.'' Стр. 46, (бележка 61, под линия). Пловдив: Изд. Вион. ISBN: 978-954-8193-13-9.</ref>
 
На другия ден от Виена е извикан професор д-р Рудолф Зайц, неврологът д-р Де Кринис и токсикологът проф. д-р Ханс Епингер, както и българските лекари д-р Стоян Киркович, д-р Разсолков и доц. Цончев.{{hrf|Марков|2003|305-307}} Те диагностицират тежък [[инфаркт]].
 
На 26 август състоянието на Борис III рязко се влошава и новината за заболяването му е съобщена на печата. На 27 август идва в съзнание, но през по-голямата част от времето е под упойка.
 
В 16:22 часа на 28 август 1943 г. Борис III умира. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия (тромбоза), двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка“. {{hrf|Марков|2003|307-309}}
Прокламацията на Министерския съвет по този повод гласи следното:
Ред 30:
 
== Версии за смъртта ==
Според дневника на германския аташе в София по това време, полковник фон Шьонебек, двамата германски доктори, които са се грижили за царя - Зайтц и токсикологът Ханс Епингер – са вярвали, че царят е умрял от същата отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията [[Йоанис Метаксас]], бавнодействаща отрова, която действа след седмици и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.
 
Съюзническата преса стоварва отговорността за смъртта на монарха върху тогавашния националсоциалистически режим в Германия, който искал да вкара България във войната срещу СССР. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. В отговор германският посланик в България [[Адолф Бекерле]] отбелязва: „Невероятно колко е нагла вражеската пропаганда, която от месеци насам иска неговата смърт.“
 
Становището на Адолф Хитлер е, че Борис III е отровен от италианската принцеса [[Мафалда Савойска]] (сестра на [[Йоанна Савойска]]).
 
Според секретен полицейски доклад от 1943 г., царят вероятно е отровен от Британските тайни служби.<ref>[http://www.mediapool.bg/poveritelen-doklad-ot-1943-g-tsar-boris-iii-e-otroven-news238568.html mediapool.bg, Поверителен доклад от 1943 г.: Цар Борис III е отровен, Христо Христов, 28 август 2015 г. ]</ref>
 
На Нюрнбергския процес бившият германски канцлер [[Франц фон Папен]], по време на войната германски посланик в Турция, свидетелства, че царят е отровен от руснаците.
Ред 54:
<references />
 
== Цитирани източници ==
* {{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | isbn = 954-509-239-4}}