Отваря главното меню

Промени

м
01 --> януари
 
Самуел Ханеман изгражда системата на хомеопатията върху два основни принципа:
* '''Лекуване на подобното с подобно''' (''[[Simila similibus currentur]]'') – заболяване с определени симптоми се лекува с вещество, което при здрави хора предизвиква подобни симптоми.<ref name="hw">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.homeowatch.org/articles/wagner.html |заглавие=Хомеопатията – „Нова наука“ или „[[Ню ейдж]]“ |достъп_дата=22.01. януари 2008 |автор=Mahlon W. Wagner |дата=22.01. януари 2008 |издател=www.homeowatch.org |език=en}}</ref> Например при [[реактивен артрит]] (възпаление на става) с розовочервен оток на кожата, лекарите хомеопати могат да назначат вместо аспирин или друго противовъзпалително лекарство [[апитерапия|пчелна отрова]], тъй като при ухапване от пчела се образува подобен оток, т.е. симптомите са подобни на тези при реактивният артрит.
* '''Ниски дозировки на препаратите''' – колкото по-малка е дозата на предписаното вещество, толкова по-ефикасно трябва да бъде то.<ref name="hw" /> Затова и за да се избегнат страничните и вредни ефекти на изходните субстанции, типичните хомеопатични препарати се разреждат в съотношение 1:100<sup>5</sup> (едно към десет милиарда) до 1:100<sup>30</sup> (едно към един [[Имена на числата|децилион]]) или дори по-ниско. Според теорията на хомеопатията лечебният ефект се запазва и при много ниски концентрации на лечебното вещество благодарение на процеса на динамизация (вижте по-долу).
 
* '''Разреждане'''. За достигане на хомеопатични концентрации в един препарат избраната изходната субстанция, било то биологична такава, химически елемент или съединение и в частност конвенционални лекарствени средства, се разрежда серийно във вода или етилов спирт. Обикновено се разрежда няколко пъти в съотношение 1:100, което се означава на флакона с число, последвано от буквите ''СН'' или ''CK'' (''C'' от английското ''centesimal'', буквално „една стотна“, ''H'' като Ханеман, т.е. разредено по метода на [[Ханеман]], а ''К'' означава, че е разредено по [[метод на Корсаков|метода на Корсаков]]). Еднократното разреждане в съотношение 1:100 е 1CH. След това от 1CH се взема малко разтвор (обикновено една капка) и се разрежда още веднъж с 99 части разтворител, т.е. в съотношение 1:100. Така се стига до разреждането 2CH. От 2CH се взема една част и се разрежда в 99 части разтворител – получава се 3СН, което е разреждане в съотношение 1:1&nbsp;000&nbsp;000. По този начин продължават серийни разреждания обикновено до 30СН, което е и препоръчвания според Ханеман разтвор, но някои школи прилагат хомеопатични препарати, разредени по този начин 200CH, 200CK в [[Осцилококцинум]] (''Oscillococcinum'') на [[Боарон]].
 
Броят молекули от началното вещество, оставащи в крайния продукт при n-кратно разреждане, може да се изчисли по следния начин:<Br>Ако <math>\mathcal{N}</math> е началното количество вещество, то частта от началното вещество, което остава, е <math>{\mathcal{N} \over 100^n}</math>, т.е. след 12 разреждания, или разтвор 12CH, началното количество вещество е разредено <math>1\times10^{24}</math> пъти. Ако началното количество вещество е било един [[мол]], т.е. съдържало е <math>\mathcal{N} = \mathcal{N}_A = 6.02 \times 10^{23}</math> молекули (виж [[Число на Авогадро]]), в разтвор 12CH (такъв, получен след 12 разреждания едно към сто) е вероятно да не е останала дори една молекула от първоначалната субстанция.<Br>Някои хомеопати обясняват лечебния ефект на практически чистия разтворител чрез научно недоказаната<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.nature.com/nature/journal/v434/n7030/full/nature03383.html |заглавие= Ultrafast memory loss and energy redistribution in the hydrogen bond network of liquid H2O |достъп_дата=22.01. януари 2008 |автор=M.L.Cowan et al. |дата=10.03.2005 |формат=pdf |издател=Nature |език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://adsabs.harvard.edu/abs/1988Natur.334..287M |заглавие="High-dilution" experiments a delusion [http://br.geocities.com/criticandokardec/benveniste02.pdf mirror] |достъп_дата=22.01. януари 2008 |автор=J. Maddox; J. Randi, W. W. Stewart|дата=28.07.1988 |издател=сп. Нейчър (Nature) |език=en}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.bbc.co.uk/science/horizon/2002/homeopathytrans.shtml |заглавие=Homeopathy – the test |достъп_дата=22.01. януари 2008 |формат=филм на BBC |издател=програма Horizon на BBC |език=en}}</ref><ref>{{cite journal |author=Teixeira1 J, Luzar A, Longeville S. |title=Dynamics of hydrogen bonds: how to probe their role in the unusual properties of liquid water |journal=J. Phys.: Condens. Matter |volume=18 |pages=S2353–S2362 |year=2006 |doi=10.1088/0953 – 8984/18/36/S09}}</ref> [[хипотеза]] за п[[Памет на водата|амет на водата]], т.е. че даден обем вода „помни“ свойствата на веществото, което е било разредено в него.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.newscientist.com/article/dn3817-icy-claim-that-water-has-memory.html |заглавие=Icy claims that water has memory |достъп_дата=22.01. януари 2008 |автор=Lionel Milgrom |дата=11 юни 2003 |издател=New Scientist |език=en}}</ref><ref>[http://www.spiralata.net/voda/vodata.html Посланията на водата]</ref>. Разликата между метода на Ханеман (CH) и Корсаков (CK) е, че според Ханеман всяко последващо стократно разреждане се прави в нов съд, докато по метода на Корсаков се приема, че когато се изсипе съдържанието на съда в определен за целта друг съд, в първия остава една стотна от разтвора, което означава, че в същия съд можеш да долееш разтворителя за постигане на нов 1/100 разтвор и така n пъти до постигне на желаната бедност. Определено вторият е спестяващ време и по-икономичен, като и при двата на всяко постъпателно разреждане се извършва „динамизация“ с цел „потенциране“.
 
* '''Динамизация и потенциране''': Между всяко стократно разреждане се извършва „динамизация“ – разтворът се разтръсква в предварително зададено направление често, а и според оригиналните инструкции на Ханеман при всяко тръскане разтвора се удря в полуеластичен предмет. Това би трябвало да доведе до процес, наречен „потенциране“. По този [[Алхимия|алхимичен]] начин според представите на хомеопатията лекарствените ефекти на разтвора се усилват и колкото по-разреден е разтворът, толкова по-силен е ефекът от него.