Сотир Кецкаров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 23:
Член е на [[охрид]]ския род [[Кецкарови]]. Жени се за Деспина Робева от големия охридски род [[Робеви]], дъщеря на [[Анастас Робев]]. В края на 1853 година е заточен в [[Света Гора]] заедно със [[Димитър Паунчев]] и двама ресенци по искането на [[Вселенска патриаршия|патриаршеските власти]] заради демонстрация срещу митрополит [[Дионисий Кюстендилски|Дионисий Охридски]]. Успява да избяга, като скача от прозореца на затвора си.<ref name="Шапкарев 54">[http://www.promacedonia.org/bmark/ksh/ksh_1_1.htm Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 54.]</ref>
Поради преселдванията срещу Кецкаров, той е изпратен от Робеви и заминава за [[Саксония]], за да управлява клона на фирмата на Робеви и Кецкари „Братя Робеви и Кецкарови“ (''Herren Rombi & Keskari'') в [[Лайпциг]].<ref>[[:c:File:Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (Seite 2 von 5).jpg|Rede des Rauchwarenhändlers Leonidas Keskari zur Feier der 100jährigen Tradition der Familie und Firma Keskari am 1. September 1956 (страница 2 от 5)]]</ref> Занимава се с обработка на кожи в Лайпциг, които получава от цяла България и продава на различни европейски пазари. В 1856 година става гражданин на Лайпциг, а на следващата година
[[
В същата 1856 година Сотир Кецкаров основава фирмата „[[Кескари]]“, която съществува и днес със седалище в германския град [[Келкхайм]].
|