Битка при Монжизар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране, вътр. препратки; форматиране: 6x тире-числа, 2x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
Ред 29:
В края на [[XII век]] Йерусалимското кралство преживява в наложените от него условия на непрекъснат [[кръстоносен поход]] срещу мюсюлманите. През 1177 г. Балдуин IV и [[Филип I (Фландрия)|Филип Елзаски]] кроят нов съюз с [[Византийска империя|Византия]], целящ морска инвазия в [[Египет]]. В крайна сметка такава кампания не се осъществява.
 
По същото време обаче аюбидския [[султан]] Саладин започва отдавна обещаното си нашествие в Йерусалимското кралство. Научавайки за това Балдуин IV излиза от [[Йерусалим]] и според [[Гийом от Тир|Гийом Тирски]] само с 375 [[рицар]]и се отправя на югоизток към [[Ашкелон]], където да посрещне египетския си противник с неговите 26 000 бойци. Посочените от хрониста цифри са спорни, тъй като християнските източници цитират само рицарите и не дават сметка за броя на [[пехота]] и спомагателните войски. Счита се за сигурно обаче, че кралят е бил придружен от най-силните си [[васал]]и, сред които личния враг на Саладин - [[РайналРейналд дьо Шатийон]], господар на [[Сеньория Трансйордания|Трансйордания]], а също и Балдуин и [[Балиан д'от Ибелин]], [[Режинал Сидонски]] и [[Жослен Едески]]. [[Од дьо Сен Аман]], Велик магистър на ордена на [[Тамплиерите]] също участва в похода с 84 рицари-храмовници. 
 
== Бойни действия ==