Разлика между версии на „Софрата“

м
замяна с n-тире
м (xил.пр. -->xил. пр.)
м (замяна с n-тире)
== Археологически проучвания ==
 
Проучванията на комплекса са проведени между 1994 г. и 1999 г. от интердисциплинарен екип специалисти с научен ръководител д-р Павлина Хр. Петрова, завеждащ отдел "Археология на Дирекция КИН – Шумен" и членове инж. д-р Андрей Андреев и инж. д-р Юрий Дачев преподаватели от ВВУАПВО – гр.Шумен, д-р Димитър Колев и Веселина Колева астрофизици от "Националната Астрономическа Обсерватория [[Рожен (обсерватория)|Рожен]]". Техническата документация е изготвена от служителите на Дирекция КИН Бойчо Христов и Иван Иванов.<ref>Петрова, Дачев Ю. И, "Архео-геодезическо проучване на тракийско скално светилище край село Веселиново, Шуменско" - Известия на Исторически музей Шумен, кн. IX, 1997, стр.40 -59</ref>
 
== Описание и особености ==
 
== Интерпретации ==
В подножието на пирамидата, върху източната ѝ страна обърната към изгрева, е запазен плитък релеф оприличаван на конска глава. Павлина Петрова, която е проучвател на мястото се впуска в много смела свръхинтерпретация вдъхновена от научните постулати за тракийският Орфизъм - формулирани от Александър Фол, че е възможно жертвоприношението на животното да се е извършвало символично, защото религиозната доктрина на жреците не позволява проливане на кръв. Конят е известен като свещено животно на бога Слънце. (В произведенията на ранното тракийско изкуство, най-вече в торевтиката се появяват апликации с конски глави. (Приема се, че при траките са символи на Слънце-бога). От особен интерес е релефът, където се наблюдават осем конски глави оформящи кръг.) Археологическта ситуация на обекта на потвърждава интерпретацията на Петрова за използването на кон за жертвено животно.
 
В непосредствена близост до наричаният от Петрова "пирамидален олтар", в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор - т.нар. "софра". По повърхността на това овално пространство се наблюдават многобройни вдълбани в скалата дупки с неправилна сферична форма и различни по размер. Във възрожденската легенда за "Софратата на Вълчан войвода" по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си. Този сектор бележи най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра е своеобразен център, който свързва различните сектори на светилището. Много е вероятно, поради специфичната си форма, да е получила своето народно наименование "Софра".<ref>Петрова, Павлина, ''Скални и мегалитни паметници - проблеми и пътища за тяхното разрешение.'' (Сборник) Съставител: Георг Краев, НБУ, София, 2001. 119 стр. ISBN 954-535-235-3</ref>
 
== Предания и легенди ==