Социална държава: Разлика между версии

[[ImageФайл:Otto+von+bismarck.jpg|thumbмини|220px|[[Ото фон Бисмарк]], наричан още ''Железният канцлер'' парира попълзновенията на [[ГСДП|германските социалдемократи]] към управлението и властта в Германия посредством изграждането на немския социален модел за задължително обществено осигуряване]]

'''Социалната държава''' ({{lang-de|Sozialstaat}}; в буквален превод ''държава на всеобщото благосъстояние'' или ''[[държава на всеобщото благоденствие]]'') е обществена система под формата на механизъм за преразпределение на обществените блага в съответствие с [[принцип]]а на социалната справедливост в интерес на всички граждани, така че всеки един индивид освен да може да съществува да има и достоен стандарт на живот. Механизмът на социалната държава спомага да се тушира негативния социален ефект от имуществените различия, помагайки на хората, които са в нужда.

[[Понятие]]то и [[концепция]]та за "социална държава" е използвано за първи път през 1850 г. от [[Лоренц фон Щайн]]. Той го включва към функциите на държавата с цел "да поддържа пълно равенство в правата на различните социални прослойки и за всяко едно лице, посредством властта". Държавата, според Щайн, е длъжна да съдейства за икономическия и социален прогрес на всеки свой гражданин, защото в крайна сметка развитието на един е от полза на друг и при условията на [[разделение на труда]], и в този смисъл се отнася до социалната държава.

Изобретяването на концепцията на социалната държава е дело на [[пруски държавен социализъм|пруския държавен социализъм]] през [[19 век]]. Чрез него [[Бисмарк]] парира и тушира претенциите на профсъюзите и радикалните [[социализъм|социалисти]] и [[комунисти]] към управлението и властта. В крайна сметка Бисмарковият социален проект се оказва успешен и Германия става първата държава в която се въвежда задължителното обществено осигуряване, като се разработват и [[нормативен акт|нормативни актове]] регламентиращи дружественото [[застраховане]] срещу злополука на работниците. През 1871 г. новообразуваната [[Германска империя]] въвежда държавното обществено осигуряване срещу трудови злополуки, през 1880 г. -– общественото финансиране на здравеопазването, а през 1883 г. -– и обезщетението за/при болест. Общественото осигуряване срещу злополука се въвежда последователно и в други страни: в Австрия през 1887 г., във Франция -– през 1898 г., в Норвегия -– през 1894 г., в Нова Зеландия -– през 1900 г., в Швеция -– през 1901 г., а за здравното осигуряване в Австрия през 1888 г., в Швеция -– през 1891 г., и в Норвегия -– през 1909 г.

След края на [[Втората световна война]] в Европа настъпва "златния век" на общественото осигуряване. В света по това време господства [[кейнсианство]]то. По принцип се приема, че реализирането на идеята за социалната държава е в основата на просперитета на [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] през втората половина на [[20 век]]. Следването на модела за социална държава включва като задължително условие държавната намеса в [[бизнес]]а (посредством [[данъчна политика|данъчната политика]]) и регулиране на [[пазарна икономика|пазарната икономика]], и в частност дейността на [[монопол]]ите.

[[Категория:Философия на правото‎правото]]