|
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
ЗаемаШелфовият ледник Рос заема част от крайбрежието на [[Антарктида|Източна Антарктида]], край бреговете [[Бряг Хилари|Хилари]], [[Бряг Шакълтън|Шакълтън]] и [[Бряг Дуфек|Дуфек]] на [[Земя Виктория]] и [[Антарктида|Западна Антарктида]], край бреговете [[Бряг Амундсен|Амундсен]], [[Бряг Гулд|Гулд]], [[Бряг Сайпъл|Сайпъл]] и [[Бряг Сирасе|Сирасе]] на [[Земя Едуард VІІ]] , в акваторията на море [[Рос (море)|Рос]] в в Тихоокеатския сектор на [[Южния океан]]. Шелфовият ледник РосТой има триъгълна фолма, като се простира от запад на изток на протежение около 1000 km между 160° и.д. и 145° з.д., ширина от север на юг около 700 km между 77°20’ и 85°35’ ю.ш., и площ от 472 960 km².
=== Брегове, острови ===
На север шелфовият ледник завършва с отвесна стена с височина от 15 до 50 m над нивото на водата и дължина над 600 km, т.н. Ледена бариера Рос. В нея има няколко по-големи залива Макмърдо (на запад), Бей ъф Уелс, Кайнан и ОкуманаОкума (на запад). Останалите брегове са осеяни с множество ледени заливи – [[Преструд (леден залив)|Преструд]] (на североизток), Гулд (на югоизток), Шакълтън, Бомон, Берн, Мюлок, Мур (на запад) и др. В северозападния му край в него са „зазидани“ островите [[Рос (остров)|Рос]], Блек и Уайт, а в североизточната му част – големия остров [[Рузвелт (остров)|Рузвелт]].
=== Глациоложки показатели ===
Надморската височина на повърхността на шелфовия ледник варира от 50 m в чернатачелната му част до 150 m в тилната. Дебелината на леда се колебае от 150 – 200 m във външния му край и до 700 m в тилните му части, покрай западните, южните и източните му брегове. Целият ледник се намира върху водите на море [[Рос (море)|Рос]], като се повдига и отпуска под влиянието на приливите и отливите. Под въздействието на морските вълни големи части от него се откъсват и се превръщат в айсберги. През 2000 г. от шелфовия ледник в резултата на механична аблация се откъртва най-големия регистрин до този момент айсберг В-15 с площ над 11 хил.km². Шелфовият ледник Рос се подхранва с ледници стичащи се от [[Трансантарктически планини|Трансантарктическите планини]] от запад и юг и от по-малки ледници от изток. Последните внасят в шелфовия ледник по-малко лед, поради което скоростта му на движение в източната му част е по-малка и съставлява около 800 m/год., доката в западната му част тя е 1500 m/год. (от 1,5 до 3 m/ден).
=== Брегови релеф и подхранващи ледници ===
== Историческа справка ==
Шелфовият ледник Рос е открит на 28 януари 1841 г. от английската антарктическа експедиция (1839 – 41) с ръководител [[Джеймс Рос]], който наименува новооткрития ледник Ледена бариера Виктория в чест на товашната английска кралица. Впоследствие ледената бариера и целия шелфов ледник е преименуван в част на своя откривател. За първите антарктически изследователи, стремящи се да достигнат Южния полюс, шелфовият ледник Рос става отправна точка, тъй като той е най-близо до заветната точакточка. По време на първата си антарктическа експедиция (1901 – 03) английският полярен изследовател [[Робърт Скот]] извършва значителни изследвания в западната част на шелфовия ледник и неговите покрайнини. През 1908 – 09 г. южните му части са изследвани и топографски заснети от експедицията на [[Ърнест Шакълтън]], а през 1911 – 12 г. източните и крайните му югоизточни части – от участниците в експедицията на [[Руал Амундсен]]. В периода от 1929 до 1959 г. в източните му части се разполага американската полярна база Литъл Америка, от която в различни посоки се насочват изследователски отряди. В момента в крайната му западна част е разположена голямата американска полярна станция Макмърдо. Продължаващите му изследвания позволяват да се изградят интересни теории за неговото бъдеще. ЕдноЕдна от тези теории, предложена през 2006 г., изхождайки от данните от геоложките изследвания доказва, че по-рано шелфовият ледник се е разрушавал неколкократно неочаквано, и че този процес може да се повтори.<ref name="bse"></ref>
== Вижте също ==
|
