Спортно ориентиране: Разлика между версии

Целта на всеки е да избере най-бързия маршрут между контролите. Изборът на най-добър вариант е много важен -– най-бързият е невинаги и най-краткият.

* "кори" за краката -– за защита на краката най-вече от тръни;

* пластмасова пластина -– закрепена за ръката и служеща да носи описанието на контролите;

Колоориентирането се провежда обикновено на равнинни терени (паркове, равнинни гори и т.н.), но понякога и на планински терен. Предпочитат се равнинните терени с цел денивелацията да е по-малка за сметка на ориентирането и правилните варианти. При колоориентирането могат да се използват превозни средства, които нямат двигател или моторно задвижване и които се задвижват само и единствено чрез верига, която се движи посредством кръговидно движение на краката (въртене на педали). В това число влизат колелетата (от нормално колело за разходка до професионално колело за офроуд). За такъв вид състезания не се препоръчват шосейни колелета (бегачи), защото те не са направени за такъв вид терени и има голяма вероятност да бъдат трайно повредени. На състезателите е позволено да имат със себе си раница/чанта и т.н., в която да носят вода, помпа и инструменти, които да им помогнат в случай на падане или повреждане на колелото. Също така е разрешено да се изготвя предварително поставка за карта (планшет), която се закрепя подвижно на колелото, така че картата да може да се завърта спрямо посоката, за да е удобна за четене от състезателите. Особеност е, че при всички състезания е задължително теренът да има развита пътна мрежа (да има от трудно проходими до големи пътища). Понякога на състезателите се позволява придвижването да се извършва не само по пътищата, но и през гората, но това носи своя риск -– спукана гума може да те извади от състезанието или да те забави.

Ски ориентирането се провежда обикновено или в края на годината или в началото, в зависимост от наличието на снежна покривка. При този вид ориентиране се използва екипировка -– ски, щеки, поставка за карта (задължително), която е закрепена за тялото на състезателя, също се препоръчват и предпазители за очи или слънчеви очила. Подобно на колоориентирането, и при ски ориентирането трябва да има наличие на пътища с различна проходимост. Характерно за ски ориентирането е това, че преди старта на състезанието през пътищата минават контролни съдии, които отъпкват снега и създават път, който е по-лесен за преминаване. Състезателите могат да преминават през точките по тези пътища или през гората, но това, също като при колоориентирането, е опасно, защото ските могат да бъдат повредени или състезателят да загуби посоката си на движение. За разлика от всички други видове спортно ориентиране, при ски ориентирането пътищата и основните знаци се отбелязват със зелен цвят. Непрекъснатата линия означава голям и лесен за преминаване път, а пунктираната (в зависимост колко ситно е прекъсната) -– трудно проходим път.