Станислав Петров (монах): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 9:
'''Станислав Петров''' е католически мирски свещеник, учител, първият българин издигнат за духовник през XIX в. в [[Никополска епархия|Никополската епархия]].
== Биография ==
Иван Петров Джоджов е роден през 1859 г. в село [[Ореш]], [[Свищов]]ско.
От 1885 г. до 1892 г. е секретар на епископа, ректор и преподавател в новооснованата семинари в [[Русе]] и директор на частното мъжко католическо училище към катедралата в Русе.
През 1892 г. той е поканен от [[Белене|Беленското]] общинско управление за главен учител в селото, където отново се очертава сериозно напрежение в католическата общност. Подкрепян от общинската управа, околийската администрация и очевидно от някои политически сили, новоназначеният учител прави всичко възможно да превърне напрежението за финансиране на католическата енория в открит конфликт.<ref name=":1" />
Ред 18:
През април 1892 г. част от католиците в [[Белене]] прогонват енорийския свещеник [[Онорат Карлесимо]] и помощника му [[Силвестър Лила]]. Окуражен от този акт, без разрешение от епископа Станислав Петров започва да извършва църковни служби в Белене и околните католически села. Отгласът от скандала в Белене и разколническата дейност на Станислав Петров достигат чак до Конгрегацията за пропаганда на вярата в [[Светия престол|Рим]]. <ref name=":1" />
Нейният префект кардинал Симеони внимателно следи развитието на конфликта и още на 12 март 1892 г. изисква от епископ Иполит Агосто подробни обяснения и документирани опровержения на „опозоряващите слухове” за някои от католическите свещеници в епархията. От Рим разпореждат за възбуждане на наказателен духовен процес според каноните на Католическата църква срещу Станислав Петров и след запознаване с обвиненията потвърждават наложеното му наказание
По случайно стечение на обстоятелствата на 11 ноември 1893 г., точно в разгара на вълненията в Белене, умира епископ Иполит Агосто, който по това време пребивава в селото. Смъртта на епископа бележи кулминацията на размириците в Белене, след която градусът на напрежението постепенно започва да спада. Без достатъчно широка опора сред жителите на селото Станислав Петров е принуден да признае провинението си и да търси прошка от епархийската власт. На 29 август 1894 г. той подписва „покаяние”, с което признава вината си. След прочитането на тази клетвена декларация по всички храмове в епархията Станислав Петров е реабилитиран и по-късно получава назначение за енорийски свещеник. През 1895 г. Станислав Петров е назначен за свещеник първо в енорията „[[Христос Спасител (Видин)|Христос Спасител-Възнесение Господне]]“ във Видин, а после в „[[Дева Мария на Броеницата (Велико Търново)|Блажена Дева Мария на Броеницата]]“ в Търново. <ref name=":1" />
През 1902 г. той е преместен в енорията „[[Свети Архангел Михаил (Трънчовица)|Свети Архангел Михаил]]“ в [[Трънчовица]], където работи като енорийски свещеник до 1919 г. След това е назначен за енорийски свещеник в [[Дева Мария на Броеницата (Велико Търново)|енорията във Велико Търново]].
През 1930 г. получава [[Инсулт|апоплектичен удар]] и остатъка от живота си прекарва прикован на легло в родното си село Ореш, където умира на 15 март 1937 г.
Ред 31:
{{СОРТКАТ: Петров, Станислав}}
[[Категория:Български католически духовници]]
[[Категория:Хора от област Велико Търново]]
[[Категория:Български учители]]
| |||