Станчо Белковски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени |
м замяна с n-тире |
||
Ред 28:
От 1910 учи архитектура в [[Политехника на Берлин-Шарлотенбург|Политехниката на Берлин-Шарлотенбург]], но прекъсва обучението си по време на войните (1912-1918), когато се сражава на фронта и е отличен с редица ордени за храброст. Дипломира се едва през 1920. След завръщането си в София започва работа съвместно с архитект [[Иван Васильов]], а от 1925 работи самостоятелно. От 1928 до 1939 е съдружник с [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]], заедно с когото реализира много от най-известните си проекти.<ref name="Стоилова">{{cite web | last = Стоилова| first = Любинка| year = 2007| url = http://stroitelstvo.bg/news.php?m=details&id=18605| title = Малко история за комплекс "България", представена през погледа на един изследовател на модерната архитектура| publisher = stroitelstvo.bg| accessdate = 18 декември| accessyear = 2007}}</ref>
През 1943, малко след основаването на [[Държавна политехника|Висшето техническо училище]], Белковски става преподавател в него, като поставя основите на катедра „Обществени сгради“, която ръководи до края на живота си. От 1944 до 1945 е първият избран ректор на училището, от 1959 до 1961 е декан на Архитектурния факултет. През 1961 става член-кореспондент на БАН и директор на [[Институт по градоустройство и архитектура|Института по градоустройство и архитектура]], остава на този пост до края на живота си
== Известни проекти ==
Белковски е автор на много обществени, жилищни и други сгради, най-значителни от които са:
* Къща на Владо Георгиев (бивша, после резиденция на Австрийското посолство), ул. Гладстон 16, София, (1923, с арх. [[Иван Васильов]]
* Сграда на Алианс Франсез (бивша, после Център за изучаване на чужди езици и Концертна зала "Славейков", сега отново Алианс франсез), пл. „Славейков“, София, (1924)
* Къща на Ц. Б. и С. М., бул. Цариградско шосе 23 и ул. Гогол, София
Ред 40:
* Телеграфо-пощенска палата, [[Велико Търново|Търново]], (1930, с арх. Иван Данчов)
* Градоустройствено решение за миньорски жилищен комплекс „[[Твърди ливади]]“ с жилища за миньори, [[Перник]], (1925-1932, с арх. Иван Данчов)
* Девически Дом "Анка Евстат. Гешова" за 24 студентки/ученички (бивш, после Районен съд
* Германско училище (бивше, днес [[Национална музикална академия]]), София (1931-1932, с арх.Иван Данчов)
* Германско училище, [[Бургас]], (1931-1932; с арх. [[Иван Данчов (архитект)|Иван Данчов]])
Ред 48:
* Кинотеатър и апартаментен хотел „Балкан“ (бивш, сега [[Младежки театър]]), София, (1935-1937, с арх. Иван Данчов)
* Фондова борса (бивша, после Министерство на вътрешната търговия и услугите, сега профсъюз-Синдикат "Подкрепа"), пл. „Гарибалди“, София, (1936-1939)
* Доходна сграда (бивша на застрахователно дружество "България", после Американско посолство, сега Испански културен център
* Еврейска болница (бивша, после клиника по Ендокринология към [[Медицински университет - София|Медицинския университет]], сега отново еврейска), ул. Дамян Груев, ул. Марко Балабанов, София, (1935, с арх. Иван Данчов)
* Банкова болница на БНБ (бивша, после Правителствена поликлиника, сега Градска стоматологична поликлиника), ул. Иван Вазов 5 и ул. 6-ти септември, София, (с арх. Иван Данчов)
* Хижа "Алеко" на Витоша
* Хижа "Тинтява" на Витоша
* Телефонна палата, ул. „Гурко“, ул. Дякон Игнатий (Левски), ул. Ст. Караджа, ул. Княз Ал. Батенберг, София, (1936-1947)
* Физико-математически факултет, бул. „Джеймс Баучър“, София (1951)
| |||