Стара Черна гора: Разлика между версии

'''Стара Черна гора''' ''(на [[сръбски]]: Стара Црна Гора)'' е [[историко-географска област]] в [[Черна гора]]. Границите й приблизително съвпадат с тези на [[Зета (княжество)|княжество Зета]] от края на 15 в. Това е територията отвъд река [[Бояна (река)|Бояна]], която започва с така известния [[Велики плаж]] и била в самостоятелен [[апанаж]] за престолонаследниците. След като била в патримониума на [[Елена Българска]], преминала във владение на [[Балшичи]]те, които управлявали тази област в края на 14-ти и през 15 в. след разпада на [[Сръбско царство|Сръбското царство]]. В края на 18 в. включва площта на първата черногорска държава, когато през септември 1796 г. Стара Черна гора се освобождава от османска власт и тогава територията й обхваща четири бивши [[османска|османски]] [[нахия|нахии]]: [[Катунска нахия|Катунска]], [[Риечка нахия|Риечка]], [[Лешанска нахия|Лешанска]] и [[Цръмничка нахия|Цръмничка]].

 

== Стара Черна гора в българската книжовна история ==

 

Първият български [[палеотип]] е ''Житието на [[Света Петка Българска]]'' от [[Евтимий Български]], отпечатано последователно в годините 1520, 1527, 1536 и 1547 г. в печатарското ателие на [[Божидар Вукович]] във [[Венеция]] <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 10, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>, наследено от сина му [[Винченцо Вукович]], който поради обстоятелството, че ''работи с католици хървати и далматинци'', предава печатницата на [[Яков Крайков]]. <ref>{{cite book |last= Цибранска-Костова |first= Марияна |authorlink= Марияна Цибарнска-Костова |title= Етюди върху кирилската палеотипия XV-XVIII в., стр. 55, ISBN 978-954-617-017-0 |year= 2007 |publisher= Гутенберг. }}</ref>

 

{{Черна гора-мъниче}}

[[Категория:Стара Черна гора| ]]