Уикипедия

Старобългарски език: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м век; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 59:
* Лични местоимения има само за 1. и 2. л. В ролята на местоимения за 3 л. се използват показателните ''онъ, тъ'', от които произлизат днешните местоимения за трето лице ''той'' и ''он''. Ролята на притежателно местоимение за 3 л. се изпълнява от възвратно местоимение ''свои''.
* Всяко прилагателно име притежава две форми: кратка и дълга или определена. Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение -''и'' (''новъ > новъи''). Кратките форми се скланят като съществителните имена от съответните основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част се скланят поотделно, но впоследствие се сливат и образуват нов тип склонение.
* Налице е богата глаголна система (четири спрежения на тематичните глаголи и едно за малкото на брой атематични глаголи, форми за двойствено число, шест времена, два глаголни вида -– свършен и несвършен).
* Употребяват се три прости глаголни времена -– сегашно, минало свършено (аорист), минало несвършено (имперфект) и по-рядко три сложни глаголни времена -– минало неопределено (перфект), минало предварително (плусквамперфект), бъдеще предварително. Бъдещето време се изразява с формата за сегашно време на глаголи от свършен вид, както и в повечето съвременни славянски езици.
* Старобългарският език познава три наклонения (изявително, повелително и условно). Индоевропейското подчинително наклонение (конюнктив) е изгубено напълно, както и индоевропейския страдателен залог, който се изразява посредством възвратнопричастни форми.
* Налице са разнообразни нелични глаголни форми -– [[инфинитив]] (''чисти''), [[супин]] (''чистъ''), сегашно деятелно и страдателно причастие (''четы/четѫщии, четимъ''), минало деятелно и страдателно причастие (''четѣвъ/четѣвъшии, четенъ''), елово причастие (''челъ'').
 
== Развитие на езика ==
Ред 71:
* Показателните местоимения в задпоставно положение започват да се развиват като склоняем определителен член, макар че употребата му все още не е напълно граматикализирана.
* Употреба на кратките форми на дателен падеж за изразяване на притежание.
* Славянските деятелни причастия -– сегашно (''несѫштъ, двигнѫштъ''), минало (''рекъшии, четѣвъшии'') -– освен еловото причастие (''реклъ, пеклъ'') са на път да изчезнат напълно.
* Изчезва сегашното страдателно причастие (''хвалимъ, молимъ'').
* [[Супин]]ът е заместен напълно от [[инфинитив]]а, който към 14-15 век започва да се замества от съчетанието ''да'' + лични глаголни форми.
Ред 168:
* ''Увод в изучаване на южнославянските езици'', БАН, София, [[1986]]
* Гълъбов, Иван. ''Старобългарски език с увод в славянското езикознание'', София, [[1980]]
* Добрев, Иван. ''Старобългарска граматика —– теория на основите'', София, [[1982]]
* [[Иван Дуриданов|Дуриданов]], Иван. ''Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис.'' (Гл. ред. и автор) - София, [[1991]], стр. 16, 87-97, 538-539, 549-557
* [[Иван Дуриданов|Дуриданов]], Иван. ''Старобългарският език в синхрония и диахрония.'' В: Славянска филология: Т. 19. Езикознание. - [[София]], 1988, стр. 5-18
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Старобългарски_език“.