Юлий Цезар: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Премахнати редакции на 92.247.116.167 (б.), към версия на Vodnokon4e
Етикет: Отмяна
Ред 25:
}}
 
'''Гай Юлий Цезар''' ({{lang-la|C.Gaius Iulius Caesar}})<ref name="name">Официално име след 42 пр.н.е., '' Gaius Iulius Caesar Divus'' (латинско изписване: GAIVS IVLIVS CAESAR) (в надписи<small> IMP•C•IVLIVS•CAESAR•DIVVS</small>), на български: „Божественият император Гай Юлий Цезар“. Също в надписи, ''Gaius Iulius Gaii Filius Gaii Nepos Caesar'', на български: „Гай Юлий Цезар, син на Гай и внук на Гай“.</ref> ([[13 юли]]) [[100 пр.н.е.]] или [[102 пр.н.е.]] – [[15 март]] [[44 пр.н.е.]]) е [[Римска република|римски]] пълководец, политически лидер и писател, и една от най-влиятелните личности в световната история. Цезар изиграва важна роля в трансформацията на [[Римска република|Римската република]] в [[принципат]].
 
Политик, верен на [[популари|популарската]] традиция, Цезар заедно с [[Марк Лициний Крас]] и [[Гней Помпей]] формира неофициалния [[Първи триумвират]], който доминира римската политика за няколко години. Негова опозиция са [[оптимати]]те начело с [[Катон Млади|Марк Порций Катон]] и [[Марк Калпурний Бибул]]. Цезар е начело на римската експанзия в [[Галия]], която разширява римския свят до [[Северно море]], а също и на първото [[Походи на Цезар в Британия|римско нашествие в Британия]] през [[55 пр.н.е.]] Разпадането на триумвирата води до срив в отношенията с Помпей и [[Римски сенат|сената]]. Превеждайки своите легиони през реката [[Рубикон]], разделяща Италия от Галия, през [[49 пр.н.е.]], Цезар започва [[Гражданска война на Цезар|гражданска война]], от която излиза като неоспорим господар на римския свят.
 
След като поема управлението, Цезар започва интензивни реформи в римското общество и държава. Провъзгласен е за пожизнен [[Римски диктатор|диктатор]] (''Dictator perpetuusperpetuo'') и обсебва цялата власт в Републиката. Тези събития карат приятеля на Цезар [[Марк Юний Брут]] и група сенатори да убият диктатора на [[мартенски иди|мартенските иди]] (15 март) на [[44 пр.н.е.]]. Убийците се надяват да възстановят нормалното управление на Републиката, но предизвикват нова [[Римски граждански войни|гражданска война]], която води до установяване на постоянна [[автокрация]] от страна на осиновения Цезаров наследник [[Октавиан Август|Гай Октавиан]]. През [[42 пр.н.е.]], две години след убийството му, Цезар е [[Дивус Юлий|обожествен]] от Сената.
 
== Източници ==