Боян Петров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 01 --> януари
Nmpetkov (беседа | приноси)
м →‎Гашербрум I: Неверни и тенденциозни твърдения
Ред 70:
През 2001 г. е включен в първата му голяма петнадесетчленна Национална експедиция „Броуд пик 2001“, организирана от БАК и водена от [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]]. За 8 дни пропътува разстоянието от 6400 km между София и столицата на [[Пакистан]] [[Исламабад]] с камион, пренасящ екипировката на групата. На 23 юли Петко Тотев и Станимир Желязков осъществяват първото българско изкачване на [[Броуд Пик]] (8051 m) в [[Каракорум]]. На 26 юли в атака към върха тръгват и Николай Петков, [[Дойчин Боянов]], Иван Павлов и Боян Петров, но заради влошаващата се метеорологична обстановка при силен вятър, мъгла и снеговалеж прекратяват опита след достигане до около 7350 m. На връщане към България пътуващата с камиона част от групата, включваща и Боян Петров, непланирано изкачва връх Демавенд (5671 m) в планината [[Алборз]] до [[Техеран]], столицата на [[Иран]]. Участието му в тази експедиция той определя като преломен момент в живота му. То му дава не само опита от организирането на изкачване на осемхилядник, но и пристрастяващото изживяване на пътуванията в страните и големите планини на [[Азия]].<ref>Боян Петров, „Първите седем“, издателство „[[Вакон]]“, София, 2017, стр. 42 – 59.</ref><ref>Боян Петров, [http://www.verticalworldbg.com/index.php/worldsummits/13-broad-peak-8051-2001 „Броуд пик (8 051 м) 2001 г. С камион до Пакистан и обратно“], www.verticalworldbg.com, септември 2002. Посетен на 21.05.2018.</ref><ref>Дойчин Боянов, [http://www.verticalworldbg.com/index.php/worldsummits/4-damavand-5610-2001 „Демавенд (5610 м) 2001 г. Демавенд – пушещата планина“], www.verticalworldbg.com. Посетен на 21.05.2018.</ref>
 
През 2002 г. Федерацията на българските алпийски клубове (наследник на БАК) взема решение да проведе юбилейна експедиция до [[Еверест]] (8848 m) през 2004 г. в чест на двадесетата годишнина от първата българска експедиция до върха през 1984 г. и първото му българско изкачване от [[Христо Проданов]]. През май 2003 г. Боян Петров успешно преминава теста за включване в разширения състав на националния отбор по алпинизъм, като пробягва трасе от долната станция на [[Лифтове в България#Драгалевски лифт|Драгалевския лифт]] до [[Черни връх]] във [[Витоша]]. Представя се добре и в подготвителния лагер в Националната спортна база „Белмекен“, след което е включен в лагер–сбора „Памир – 2003“, целящ да продължи пресяването на алпинистите чрез изкачване на връх [[Абу Али ибн Сина (връх)|Ленин]] (7134 m) в планината [[Памир]], [[Киргизстан]]. От общо 36 участници на върха успяват да стъпят 13 души, между които и Боян Петров с едно от двете най-добри времена за сезона. Поради недостатъчен опит в изкачвания около и над 7000 m в началото на 2004 г. при все още неокончателно утвърден състав на националната експедиция той решава да предприеме самостоятелно пътуване до връх [[Аконкагуа]] (6962 m) в [[Анди]]те, [[Аржентина]]. Заминава по време на последните тестове в базата „Белмекен“ и успява да достигне най-високата му точка на 19 януари по непреминаван до този момент от българи маршрут с подход от базовия лагер „Plaza Argentina“ и подсичане по т. нар. „False Polish Glacier Traverse“. Веднага след слизането му е уведомен от ръководителя Николай Петков, че е отстранен от националната експедиция по „медицински съображения“. Едновременно огорчен и мотивиран, Боян Петров си поставя за цел да продължи самостоятелните си изкачвания на върхове с височини над 6000 и 7000 m.<ref>Боян Петров, „Първите седем“, издателство „[[Вакон]]“, София, 2017, стр. 60 – 68.</ref><ref>Боян Петров, [http://www.verticalworldbg.com/index.php/worldsummits/10-aconcagua-6962-2004 „Полезна информация за самостоятелното изкачване на Аконкагуа (6962 м)“], www.verticalworldbg.com, февруари 2004. Посетен на 21.05.2018.</ref> Експедицията до Еверест през април и май постига безкислородно изкачване на Дойчин Боянов, но е помрачена от разделяне и противопоставяне между няколко групи алпинисти, проблемна организация, нарушаване на предварителните планове, смъртни случаи и публични скандали.<ref>Веселин Караиванов, Станил Йотов, [https://www.dnevnik.bg/sport/2004/06/01/159682_skandalite_sled_everest_2004_komprometiraha_alpinizma/ „Скандалите след „Еверест 2004“ компрометираха алпинизма“], „Дневник“, 01.06.2004. Посетен на 21.05.2018.</ref> След нея националният отбор по алпинизъм престава да съществува.<ref>Боян Петров, „Първите седем“, издателство „[[Вакон]]“, София, 2017, стр. 62.</ref>
 
[[Файл:Mount McKinley - Summit Flight - panoramio.jpg|200px|мини|дясно|Денали със Западното ребро]]
Ред 82:
=== Изкачени осемхилядници ===
==== Гашербрум I ====
През ноември 2008 г. [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] предлага на група от осем алпинисти, включваща и Боян Петров, през 2009 г. да се проведе експедиция в чест на 80–та годишнина от основаването на БАК. Целите ѝ са първо българско изкачване на [[Гашербрум I]] (8080 m) и опит за изкачване на [[Гашербрум II]] (8035 m) в [[Каракорум]], [[Пакистан]]. Въпреки началния оптимизъм намирането на средства се оказва трудно. Такива се предоставят от [[Министерство на младежта и спорта (България)|Държавната агенция за младежта и спорта]] и няколко частни компании, като Боян Петров получава подкрепа и от негов дългогодишен спонсор, фармацевтична компания, производител и вносител на [[инсулин]]. Събраните пари се оказват недостатъчни и за участието си в експедицията той доплаща 3500 щатски долара от личните си спестявания. Окончателният състав постепенно намалява до четирима души, Николай Петков, [[Дойчин Боянов]], Николай Вълков и Боян Петров. Проблемно се оказва и получаването на визи за Пакистан, за навременното им издействане се прибягва до помощта на лични познанства и българското посолство в [[Румъния]]. Групата отпътува от България на 15 юни. Базовият лагер под Гашербрум I е устроен на 28 юни. В него българите срещат една от звездите на световния алпинизъм, швейцареца Ули Щек (1976 – 2017), подготвящ се за първото си изкачване на осемхилядник.<ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3178 „Ули Щек: „Трябва да си подготвен за всяка следваща стъпка, иначе умираш“...“], www.climbingguidebg.com, 04.08.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref> По време на почивките там те са поздравени по телефона от политика Тошо Пейков и бившия цар и министър–председател [[Симеон Сакскобургготски]]. Лагер 1 е общ за Гашербрум I и Гашербрум II, а пътят до него преминава през ледникови цепнатини, в една от които Боян Петров пропада и успява да се измъкне с големи усилия. Групата подготвя маршрута между лагер 2 и 3 и разузнава склона до 7300 m. При слизането към базовия лагер Боян Петров претърпява удари от неголеми лавини. След няколкодневно възстановяване алпинистите тръгват към върха. Той избива пъртината до лагер 3. Атаката е проведена на 26 юли в ясно време по склон със скални, опасни заледени и добре фирновани участъци. Нощният студ го принуждава да спре, да се събуе и да масажира мръзнещите пръсти на краката си за около 20 минути. Постепенно той застига и изпреварва останалите българи, движещи се по различни линии. В последния участък под предвърховия гребен се налага да гази в сняг до кръста. При пълно безветрие, слънчево време, прекрасни гледки и температура едва –2&nbsp;°C Боянбългарите Петровизкачват изкачвавърха, първияа сиза осемхилядник.Боян ПоловинПетров часи по-късноНиколай наВълков върхатова сее събиратпървия всички българиосемхилядник. Слизането не протича съвсем леко, той се подхлъзва, пързаля се през няколко прагчета и успява да се спре след около 40 m свличане по склона. На следващия ден в лагер 1 съобщава на тримата си сънародници, че желае да направи опит и на Гашербрум II, но те предпочитат да прекратят експедицията след първия успех. Разколебан относно правилността на решението си, Боян Петров остава в лагера, за да продължи към втория връх сам. Предприема две последователни атаки, при първата от които е спрян от виелица, мъгла и вятър, а при втората достига до около 80 хоризонтални и 15 вертикални метра от най-високата точка, но бурен вятър го поваля и го отказва да рискува да премине по последния остър ръб с неустойчив сняг преди нея. При трекинга по обратния път минава през прохода Гондогоро Ла, където претърпява последното си премеждие за експедицията, пропада дълбоко в ледникова цепнатина. Не стига до дъното й, а се стоварва върху малък леден мост в нея, на който престоява няколко часа, преди да бъде изтеглен от колеги алпинисти.<ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3069 „Българи в масива Гашербрум“], www.climbingguidebg.com, 16.06.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3071 „Днес нашите тръгват към Скарду“], www.climbingguidebg.com, 18.06.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3076 „Гашербрум 2009 – Скарду“], www.climbingguidebg.com, 20.06.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3092 „Българите имат базов лагер в подножието на Гашербрум“], www.climbingguidebg.com, 29.06.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3102 „Експедицията „Гашербрум’ 2009“ – до лагер 1 и по-нагоре“], www.climbingguidebg.com, 04.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3114 „Експедиция „Гашербрум’ 2009“ има лагер 2“], www.climbingguidebg.com, 08.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3137 „Българите имат лагер 3 на Гашербрум–1“], www.climbingguidebg.com, 18.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3138 „Лошото време не позволи атака“], www.climbingguidebg.com, 19.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3155 „Гашербрум–1 – върхът, 8068 м!“], www.climbingguidebg.com, 26.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3159 „Нашите слязоха от Гашербрум–1“], www.climbingguidebg.com, 28.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3167 „Финал на българската експедиция „Гашербрум’ 2009“], www.climbingguidebg.com, 30.07.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3192 „Поздрави на всички от Скарду!“], www.climbingguidebg.com, 11.08.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3203 „Без изкачване и на Броуд пик това лято“], www.climbingguidebg.com, 18.08.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Николай Петков, [http://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3239 „Гашербрум 2 – на крачка от върха“], www.climbingguidebg.com, 07.09.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref><ref>Боян Петров, „Първите седем“, издателство „[[Вакон]]“, София, 2017, стр. 122 – 140.</ref>
 
Поредицата успехи и опити от 2009 г. е продължена през август 2010 г. с два седемхилядника в [[Памир]], [[Таджикистан]]. Подготовката за тях представлява семейно изкачване с Радослава на [[Монблан]] (4809 m) в [[Алпи]]те. И двете цели, Корженевская (7105 m) и [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Сомони]] (бивш Комунизъм, 7495 m), се достигат от общ базов лагер. В експедицията се включват четирима българи, по една двойка от алпийските клубове „Вертикален свят“ и „Планинец“. Избрани са най-често използваните маршрути. В края ѝ са постигнати общо четири български изкачвания, три на Корженевская и едно на Исмаил Сомони. С интервал от десет дни Боян Петров стъпва и на двата върха, при това с първи изкачвания за сезона, на Корженевская сам, а на Исмаил Сомони при втори опит в партньорство с руски алпинист.<ref>Пак там, стр. 143 – 156.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3792&title=uspeshen-balgarski-sezon-v-pamir „Успешен български сезон в Памир“], www.climbingguidebg.com, 18.08.2010. Посетен на 26.05.2018.</ref>