Боян Петров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 01 --> януари |
м →Гашербрум I: Неверни и тенденциозни твърдения |
||
Ред 70:
През 2001 г. е включен в първата му голяма петнадесетчленна Национална експедиция „Броуд пик 2001“, организирана от БАК и водена от [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]]. За 8 дни пропътува разстоянието от 6400 km между София и столицата на [[Пакистан]] [[Исламабад]] с камион, пренасящ екипировката на групата. На 23 юли Петко Тотев и Станимир Желязков осъществяват първото българско изкачване на [[Броуд Пик]] (8051 m) в [[Каракорум]]. На 26 юли в атака към върха тръгват и Николай Петков, [[Дойчин Боянов]], Иван Павлов и Боян Петров, но заради влошаващата се метеорологична обстановка при силен вятър, мъгла и снеговалеж прекратяват опита след достигане до около 7350 m. На връщане към България пътуващата с камиона част от групата, включваща и Боян Петров, непланирано изкачва връх Демавенд (5671 m) в планината [[Алборз]] до [[Техеран]], столицата на [[Иран]]. Участието му в тази експедиция той определя като преломен момент в живота му. То му дава не само опита от организирането на изкачване на осемхилядник, но и пристрастяващото изживяване на пътуванията в страните и големите планини на [[Азия]].<ref>Боян Петров, „Първите седем“, издателство „[[Вакон]]“, София, 2017, стр. 42 – 59.</ref><ref>Боян Петров, [http://www.verticalworldbg.com/index.php/worldsummits/13-broad-peak-8051-2001 „Броуд пик (8 051 м) 2001 г. С камион до Пакистан и обратно“], www.verticalworldbg.com, септември 2002. Посетен на 21.05.2018.</ref><ref>Дойчин Боянов, [http://www.verticalworldbg.com/index.php/worldsummits/4-damavand-5610-2001 „Демавенд (5610 м) 2001 г. Демавенд – пушещата планина“], www.verticalworldbg.com. Посетен на 21.05.2018.</ref>
През 2002 г. Федерацията на българските алпийски клубове (наследник на БАК) взема решение да проведе юбилейна експедиция до [[Еверест]] (8848 m) през 2004 г. в чест на двадесетата годишнина от първата българска експедиция до върха през 1984 г. и първото му българско изкачване от [[Христо Проданов]]. През май 2003 г. Боян Петров успешно преминава теста за включване в разширения състав на националния отбор по алпинизъм, като пробягва трасе от долната станция на [[Лифтове в България#Драгалевски лифт|Драгалевския лифт]] до [[Черни връх]] във [[Витоша]]. Представя се добре и в подготвителния лагер в Националната спортна база „Белмекен“, след което е включен в лагер–сбора „Памир – 2003“, целящ да продължи пресяването на алпинистите чрез изкачване на връх [[Абу Али ибн Сина (връх)|Ленин]] (7134 m) в планината [[Памир]], [[Киргизстан]]. От общо 36 участници на върха успяват да стъпят 13 души, между които и Боян Петров с едно от двете най-добри времена за сезона. Поради недостатъчен опит в изкачвания около и над 7000 m в началото на 2004 г. при все още неокончателно утвърден състав на националната експедиция той решава да предприеме самостоятелно пътуване до връх [[Аконкагуа]] (6962 m) в [[Анди]]те, [[Аржентина]]. Заминава по време на последните тестове в базата „Белмекен“ и успява да достигне най-високата му точка на 19 януари по непреминаван до този момент от българи маршрут с подход от базовия лагер „Plaza Argentina“ и подсичане по т. нар. „False Polish Glacier Traverse“.
[[Файл:Mount McKinley - Summit Flight - panoramio.jpg|200px|мини|дясно|Денали със Западното ребро]]
Ред 82:
=== Изкачени осемхилядници ===
==== Гашербрум I ====
През ноември 2008 г. [[Николай Петков (алпинист)|Николай Петков]] предлага на група от осем алпинисти, включваща и Боян Петров, през 2009 г. да се проведе експедиция в чест на 80–та годишнина от основаването на БАК. Целите ѝ са първо българско изкачване на [[Гашербрум I]] (8080 m) и опит за изкачване на [[Гашербрум II]] (8035 m) в [[Каракорум]], [[Пакистан]]. Въпреки началния оптимизъм намирането на средства се оказва трудно. Такива се предоставят от [[Министерство на младежта и спорта (България)|Държавната агенция за младежта и спорта]] и няколко частни компании, като Боян Петров получава подкрепа и от негов дългогодишен спонсор, фармацевтична компания, производител и вносител на [[инсулин]]. Събраните пари се оказват недостатъчни и за участието си в експедицията той доплаща 3500 щатски долара от личните си спестявания. Окончателният състав постепенно намалява до четирима души, Николай Петков, [[Дойчин Боянов]], Николай Вълков и Боян Петров. Проблемно се оказва и получаването на визи за Пакистан, за навременното им издействане се прибягва до помощта на лични познанства и българското посолство в [[Румъния]]. Групата отпътува от България на 15 юни. Базовият лагер под Гашербрум I е устроен на 28 юни. В него българите срещат една от звездите на световния алпинизъм, швейцареца Ули Щек (1976 – 2017), подготвящ се за първото си изкачване на осемхилядник.<ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3178 „Ули Щек: „Трябва да си подготвен за всяка следваща стъпка, иначе умираш“...“], www.climbingguidebg.com, 04.08.2009. Посетен на 01.06.2018.</ref> По време на почивките там те са поздравени по телефона от политика Тошо Пейков и бившия цар и министър–председател [[Симеон Сакскобургготски]]. Лагер 1 е общ за Гашербрум I и Гашербрум II, а пътят до него преминава през ледникови цепнатини, в една от които Боян Петров пропада и успява да се измъкне с големи усилия. Групата подготвя маршрута между лагер 2 и 3 и разузнава склона до 7300 m. При слизането към базовия лагер Боян Петров претърпява удари от неголеми лавини. След няколкодневно възстановяване алпинистите тръгват към върха
Поредицата успехи и опити от 2009 г. е продължена през август 2010 г. с два седемхилядника в [[Памир]], [[Таджикистан]]. Подготовката за тях представлява семейно изкачване с Радослава на [[Монблан]] (4809 m) в [[Алпи]]те. И двете цели, Корженевская (7105 m) и [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Сомони]] (бивш Комунизъм, 7495 m), се достигат от общ базов лагер. В експедицията се включват четирима българи, по една двойка от алпийските клубове „Вертикален свят“ и „Планинец“. Избрани са най-често използваните маршрути. В края ѝ са постигнати общо четири български изкачвания, три на Корженевская и едно на Исмаил Сомони. С интервал от десет дни Боян Петров стъпва и на двата върха, при това с първи изкачвания за сезона, на Корженевская сам, а на Исмаил Сомони при втори опит в партньорство с руски алпинист.<ref>Пак там, стр. 143 – 156.</ref><ref>Петър Атанасов, [https://www.climbingguidebg.com/index.php?module=news&type=user&func=display&sid=3792&title=uspeshen-balgarski-sezon-v-pamir „Успешен български сезон в Памир“], www.climbingguidebg.com, 18.08.2010. Посетен на 26.05.2018.</ref>
|