Разлика между версии на „Тихоокеански огнен пръстен“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 95.43.30.180 (б.), към версия на Vodenbot)
Етикет: Отмяна
[[FileФайл:Pacific Ring of Fire.svg|мини|200п250п|ТихоокеанскиТихоокеанският огнен пръстен.]]
{{без източници}}
[[Файл:Plates tect2 en.svg|мини|250п|Тектонските плочи на Земята.]]
[[File:MSH80 st helens eruption plume 07-22-80.jpg|мини|200п|Изригване на вулкана [[Света Елена (вулкан)|Света Елена]] през 1980 г.]]
[[File:Pacific Ring of Fire.svg|мини|200п|Тихоокеански огнен пръстен]]
 
'''Тихоокеанският огнен пръстен''' e регион с чести земетресения и изригвания на вулкани около водния басейн на [[Тихия океан]]. Дълъг е 40 000 км и има формата на подкова. Съдържа 452 вулкана и 75% от активните вулкани в света.<ref>{{cite web|url=http://geography.about.com/cs/earthquakes/a/ringoffire.htm |title=Ring of Fire – Pacific Ring of Fire |publisher=Geography.about.com |date=2010-06-14 |accessdate=1 ноември 2010}}</ref> Около 90% от земетресенията в света и 81% от най-силните земетресения в света се намират на трасето на ТОПпръстена.<ref name=":0">{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/learn/glossary/?termID=150 |title=Ring of Fire |publisher=USGS |date=24 юли 2012 |accessdate=13 юни 2013}}</ref><ref name=":1">{{cite web |url=https://web.archive.org/web/20140805134145/http://www.usgs.gov/faq/categories/9831/3342 |title=Where do earthquakes occur? |publisher=USGS |date=13 май 2013 |accessdate=13 юни 2013}}</ref>
 
22 от 25-те най-големи вулканични изригвания през последните 11 700 години са се случили в границите на този пояс.<ref name=":4">{{cite book|last=Oppenheimer|first=Clive|year=2011|title=Eruptions that Shook the World|location=Cambridge|publisher=Cambridge University Press|chapter=Appendix A|pages=355 – 363|isbn=978-0-521-64112-8}}</ref> Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]] – движението и сблъскването на [[Литосферни плочи|литосферните плочи]]<ref name=":5">{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/publications/text/slabs.html|title=Moving slabs|work=This Dynamic Earth|publisher=USGS}}</ref> и [[субдукция]] в северната част. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с [[Тихоокеанска плоча|Тихоокеанската плоча]] при [[Марианската падина]], [[Филипините]], [[Бугенвил (остров)|Бугенвил]], [[Тонга]] и [[Нова Зеландия]].
 
== История ==
Наличието на пръстен с вулканична активност около Тихия океан е наблюдавано през 19 век. Американска експедиция в източноазиатските морета отбелязва, че Японските острови се намират на линия с вулканично развитие, която обгражда бреговете на Тихия океан от [[Огнена земя]] до [[Молукски острови|Молукските острови]].<ref>Matthew Perry, ''Narrative of the Expedition of an American Squadron to the China Seas and Japan, 1852 – 54,'' Introduction, Section I, „Name, Extent, and Geography“</ref>
 
Вторият сеизмично най-активен регион (със 17% от най-големите земетресения) е [[Алпийско-хималайски пояс|Алпийско-хималайският пояс]], който се простира от остров [[Ява]] до северната част на [[Атлантика]] през [[Хималаи]]те и Южна Европа.<ref name=":2">{{cite web|url=https://web.archive.org/web/20060117041632/http://earthquake.usgs.gov/faq/hist.html#1|publisher=U.S. Geological Survey|title=Earthquakes FAQ}}</ref><ref name=":3">{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/learn/glossary/?term=Ring%20of%20Fire|publisher=U.S. Geological Survey|title=Earthquakes Visual Glossary}}</ref>
 
Известният активен разлом [[Сан Андреас]] в [[Калифорния]] е [[трансформен разлом]], който измества част от Източнотихоокеанското възвъшение под югозападната част на [[САЩ]] и [[Мексико]]. Движението на разлома създава многобройни малки трусове няколко пъти на ден, повечето от които са твърде слаби, за да бъдат усетени.<ref>{{cite web|url=https://earthquake.usgs.gov/earthquakes/map|title=Latest Earthquakes in the USA|publisher=USGS}}</ref><ref>{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/gip/earthq3/|title=The San Andreas Fault|last1=Schulz|first1=Sandra S.|last2=Wallace|first2=Robert E.|publisher=USGS}}</ref>
 
== Причини ==
Тихоокеанският огнен пръстен е пряко следствие от [[Тектоника на плочите|тектониката на плочите]] – движението и сблъскването на [[Литосферни плочи|литосферните плочи]]<ref name=":5">{{cite web|url=http://pubs.usgs.gov/publications/text/slabs.html|title=Moving slabs|work=This Dynamic Earth|publisher=USGS}}</ref> Източната част на пръстена е образувана в резултат на субдукцията на плочите [[Плоча Наска|Наска]] и [[Плоча Кокос|Кокос]] съотвено под движещата се на запад [[Южноамериканска плоча]] и [[Карибска плоча|Карибската плоча]] в [[Централна Америка]]. Част от [[Тихоокеанска плоча|Тихоокеанската плоча]] и малката [[плоча Хуан де Фука]] търпят субдукция под [[Северноамериканска плоча|Северноамериканската плоча]]. В северната част Тихоокеанската плоча се движи на север и търпи субдукция под дъгата на [[Алеутските острови]]. На запад Тихоокеанската плоча се подпъхва по дължина на полуостров [[Камчатка]] и покрай Япония. Южната част е по-сложна, с редица по-малки тектонски плочи, които се сблъскват с Тихоокеанската плоча при [[Мариански острови|Марианските острови]], [[Филипините]], [[Бугенвил (остров)|Бугенвил]], [[Тонга]] и [[Нова Зеландия]]. [[Индонезия]] лежи между Тихоокеанския пръстен и Алипийско-хималайския пояс.<ref>{{cite web|url=https://edition.cnn.com/2018/09/29/asia/earthquakes-indonesia-explainer/index.html|title=Why Indonesia has so many earthquakes}}</ref>
 
== Източници ==
<references/>
 
{{гео-мъниче}}