Стефан Аврамов (революционер): Разлика между версии

От началото на 1908 година след срещи с [[Димитър Благоев]] и [[Георги Кирков (социалист)|Георги Кирков]] започва да развива социалистическото движение в Македония. Същата година става член на [[БРСДП (т.с.)]]. Няколко години е член на контролната комисия при софийската партийна организация и участва в създаването на секции в софийски квартали. През 1921 година влиза в ръководството на „[[Илинденска организация|Илинден]]“ и публикува десетки статии в списание „[[Илюстрация Илинден]]“. От 1922 година е подпредседател на [[Народен съюз на запасните офицери и подофицери|Народния съюз на запасните офицери и подофицери]], а след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година го оглавява и редактира вестник „[[Народна защита (1922 - 1923)|Народна защита]]“. Член е на БКП и сътрудник на [[Военна организация на БКП|Военната ѝѝ организация]] (1923 - 1925). На 12 септември 1923 година е арестуван заедно с други видни комунистически активисти. На 15 септември 1924 година, по време на [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]], е направен опит за убийството му от страна на терорист на ВМРО. Повторно е арестуван и съден заради военната организация на БКП, но е освободен. От 1926 година, по решение на БКП, активно участва в политическия живот на лявото крило на македонската емиграция в България. През 1931 подпомага с редакторска дейност публикуването на „[[Македония (албум-алманах)|Алманах Македония]]“.

Между 1940 -– 1944 под ръководството на [[Крум Кюлявков]] работи за възстановяването кадрите на Съюза на трудовоборческите писатели. На 21 юли 1945 година е избрано ново ръководство на Илинденската организация като Стефан Аврамов става неин председател, и остава такъв до закриването на организацията в края на 1948 година. В същия период заема постове в читалище, комитети и в промишлени предприятия.<ref>[http://literaturensviat.com/?p=63716 Животоописание на Стефан Николов Аврамов (автобиография, 15 септември 1952 г.)] // Посетен на 28.02.2012 г.</ref> До 1944 г. работи в собствено бюро за машинопис, а след това до 1951 г. е директор на дружество за разпространение на печата “Стрела”. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. Умира в 1953 година в София.<ref>Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 12.</ref>

== Творчество ==

[[FileФайл:Stefan Avramov's Memoirs.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Революционни борби въ Азоть (Велешко) и Порѣчието: отъ Стефанъ Н. Аврамовъ |year=1929 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга X, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.promacedonia.org/bmark/sa/index.html }}]]

[[FileФайл:Orlite na Babuna Stefan Avramov book cover.JPG|мини|250п|Корица на „Орлите на Бабуна - легенди и разкази“ (1945)]]

* „Орлите на Бабуна -– легенди и разкази“ (1945)

== Бележки ==