Стойо Хаджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени |
|||
Ред 13:
== Биография ==
[[Файл:Stoyo Hadzhiyski Ottoman Parliament Card.jpg|ляво|мини|250п|Депутатска карта на Хаджиев от Османския парламент.]]
Хаджиев е роден в 1880 година в село [[Голешово]], Мелнишко, тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва [[Серско българско педагогическо училище|Серското педагогическо училище]] в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на [[Яне Сандански]], с която участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].
След амнистията от 1904 година, по указание от [[Яне Сандански]], Стойо Хаджиев става учител първоначално в [[Черешница]], а по-късно и в [[Долна Сушица]], като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан [[Юрдан Стоянов|Стоянов]].<ref name="makdermot">Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство
От 1905 г. е [[валовища|демирхисарски]] районен войвода и се движи с между 6-10 четници.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref> Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира, става активист на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с [[Илия Бижев]]. Участва в [[Поход към Цариград|похода към Цариград]] през 1909 година и на [[Парламентарни избори в Османската империя (1912)|изборите]] в 1912 година, заедно с [[Александър Буйнов]], става депутат в османския парламент от Сяр.<ref name="mra">{{Цитат уеб| url= http://coursesa.matrix.msu.edu/~fisher/hst373/Meclis-iMubasan1912.htm | заглавие = Members of the Meclis-i Mebusan, 1912 | дата = | достъп_дата= 11 януари 2013 г | труд = Msu.edu }}</ref>
[[
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е войвода на Демирхисарската чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14, 750, 894.</ref>
{| class="wikitable collapsible collapsed"
Ред 37:
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3 пехотен полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. След войната е окръжен управител на [[Струмица]], а от 1920 година е адвокат в [[Петрич]]<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.</ref> и председател на Окръжната постоянна комисия в града.
[[
Хаджиев е убит в [[Горноджумайски събития|Горноджумайските събития]] през септември 1924 година.<ref>Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 370.</ref><ref>[http://www.macedonia-science.org/print.php?plugin:forum.45 Македонски научен институт]</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.</ref><ref>Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7
В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.
| |||