Александър Обретенов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Липсващ затварящ таг
м цифри --> букви за месец
Ред 44:
=== Политическа дейност след 1945 г. в областта на културата, науката, изкуствата и образованието ===
Александър Обретенов е председател на [[Камара на народната култура|Камарата на народната култура]] (1945 – 1947), имаща за цел да обедини българската творческа интелигенция.<ref>Чичовска, В. ''Председателят на Камарата на народната култура'', [[Исторически преглед]], 1985, кн. 3.</ref>
През есента на 1947 г. във връзка с новата [[Конституция на Народна република България (1947)|Димитровска конституция]] Обретенов предлага нова структура, съчетаваща дейността на [[Министерство на културата#История|Министерството на пропагандата]] с всички други културни организации и творчески сдружения. На 23 декември 1947 г. се създава [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитетът за наука, изкуство и култура (КНИК)]]. Комитетът затвърждава линията на тотален [[сталинизъм|сталинистки]] идеологически и административен контрол, централизирано управление и масово производство на държавни културни събития, определяни според комунистическата терминология като „народна култура“ и работа на „културния фронт“. <ref>Келбечева, Евелина. [http://www.kas.de/wf/doc/kas_38762-1522-11-30.pdf?141127093152 ''Културната политика на България през времето на комунизма''.]Текстове за комунизма в България, [[Фондация Конрад Аденауер]] България, 2014 г.</ref>През 1948 Обретенов става подпредседател на [[Комитет за наука, изкуство и култура|КНИК]], като председател е [[Вълко Червенков]], а другите двама зам.-председатели са [[Рубен Аврамов]] и [[Карло Луканов]].<ref>Указ № 39 от 23 декември 1947 г. – [[Държавен вестник]], бр. 301 от 26.12. декември 1947</ref>
 
В периода 1948 – 1950 г. Обретенов завеждащ сектор „Пропаганда на [[Марксизъм-ленинизъм|марксизма-ленинизма]]“ в ЦК на БКП.