Страхил Гигов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 7:
| починал-място = [[Скопие]], [[Република Македония]]
}}
'''Страхил Андонов Гигов - Андро''' ({{lang-mk|Страхил Гигов}}) е български активист и югославски комунистически партизанин, народен герой на [[СФРЮ|Югославия]].
 
== Биография ==
Страхил Гигов е роден през 16 септември 1909 година във Велес, тогава в Османската империя. Става синдикален активист през 1928 година, а през 1929 година се присъединява към [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. Член е на велешкия комитет на ЮКП от 1932 година. Между 1934-1936 година лежи в затвор в [[Сремска Митровица]], а от есента на 1939 година е член на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на ЮКП]] за [[Вардарска Македония]]. На 14 юли 1939 година заедно със [[Васил Антевски]] помага на [[Георги Шоптраянов]] да публикува „150 години от Френската революция“. След разгрома на [[Кралска Югославия]] през 1941 година по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] Страхил Гигов и [[Панко Брашнаров]] участват във формирането на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]], които посрещат българската армия. В края на 1941 година е секретар на местния комитет във Велес, а в началото на 1942 година е секретар и на велешкия окръжен комитет. Главен редактор е на вестник „[[Народен бюлетин]]“. През септември 1942 година повторно е избран за член на новия Покрайненски комитет. Участва в създаването на [[Македонска комунистическа партия|Македонската комунистическа партия]] на 13 март 1943 година в [[Тетово]] заедно с [[Кузман Йосифовски]] - Питу, [[Цветко Узуновски]], [[Мара Нацева]] и [[Бане Андреев]].<ref>{{cite book |title= Историја на Македонскиот Народ |last= Стојановски|first=Александар, Катарџиев, Иван, Зографски, Данчо |authorlink= |coauthors= |year=1988 |publisher= Македонска Книга |location=Скопје |isbn= |pages=328 |url= |accessdate=}}</ref>. Става член на централния и&#768;ѝ комитет. Също така е избран за член на [[Главен щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония|Главния щаб на НОВ и ПОМ]] и на [[Инициативен комитет за свикване на АСНОМ|инициативния комитет за свикването на първото заседание]] на [[Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония|АСНОМ]]. Член е също и на [[АВНОЮ]]. Приел просръбски възгледи, Страхил Гигов е смятан за един от основните врагове на [[Методи Андонов Ченто]] и за организатор на убийството на [[Кочо Рацин]]<ref>[http://star.dnevnik.com.mk/default.aspx?pbroj=2783&stID=56908&pdate=20050613 „Страхил Гигов во куќата на Кочо Рацин“, в.„Дневник“, Бр.2783, 13.06.2005 г.] {{икона|mk}}</ref>.
 
След формирането на [[Социалистическа Република Македония]] Страхил Гигов влиза в управлението на държавата. Член е на [[Президиум на АСНОМ|Президиума на АСНОМ]], министър на промишлеността и минното дело в първото правителство, член на Федералния изпълнителен съвет на председателството на Ср Македония. През 1946 година е избран за председател на Земския съвет на първия конгрес на Съюза на синдикатите на Македония<ref>Народни хероји Југославије, „Младост“ Београд, 1975. година</ref>. Носител е на [[Партизански възпоменателен медал 1941]] година<ref>{{МКЕ|365}}</ref>.
Ред 16:
Страхил Гигов умира през 1999 година в Скопие.
 
== Бележки ==
<references />