Съвещателно събрание на ВМОРО: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →„Изложение“: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 6:
| участници =
| място = [[София]], [[България]]
| дата = 17 декември 1906 г.
| резултат = окончателно разцепление във ВМОРО
}}
'''Съвещателното събрание''' на десницата във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] се провежда в [[София]] между 17 декември 1906 година и 15 януари 1907 година. Съвещанието е следствие на проваления от левицата във ВМОРО (дейците на [[Серски революционен окръг|Серския]] и [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия революционен окръг]]) предвиден общ конгрес на организацията. Мнозинството от 23-ма делегати се конституира като Съвещателно събрание в София.<ref>Петров, Тодор. Съвещателното събрание от 1907 година, в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878
== Предистория ==
На [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] в 1905 година е взето решение следващият общ конгрес да се проведе до една година, тоест есента на 1906 година, тъй като мандатите на членовете на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]], [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задграничното представителство]], Финансово-контролната ревизионна комисия и общите ревизьори са едногодишни.
В началото на 1906 революционните окръзи провеждат околийски конгреси. През юни ЦК изпраща подканване за окръжни конгреси и [[Скопски революционен окръг|Скопският]], [[Серски революционен окръг|Серският]], [[Струмишки револционен окръг|Струмишкият]] и [[Одрински революционен окръг|Одринският окръг]]
Между революционните окръзи се появяват спорове относно мястото на бъдещия конгрес. ЦК предлага декември в София, но така наречената левица
== Предварителни заседания и провал на конгреса ==
Избраните делегати са 51
На първото (13), второто (15) и третото (17 декември) предварително заседание се развихрят ожесточени спорове за мястото на конгреса, в резултат на което още двама делегати напускат София и се връщат в Османската империя и делегатите остават 37. На практика споровете за мястото са външен израз на появяващите се различия между левицата (Серски и Струмишки окръг) и десницата в организацията относно отношението към България, начинът на издръжка и управление на организацията.
Ред 25:
На 24 декември Задграничните представители [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Петър Попарсов]] решават да свикат конгреса на 29 декември в Рилския манастир. Но всички 7 делегати на Серския окръг - [[Яне Сандански]], [[Чудомир Кантарджиев]], [[Стойо Хаджиев]], [[Пере Тошев]] (делегат и от Битолския окръг), [[Петър Попарсов]], [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] и [[Кръстьо Българията]] и 5 от Струмишкия, Скопския и Солунския - [[Христо Чернопеев]] (Струмишки), [[Петър Ангелов (ВМОРО)|Петър Ангелов]] (Скопски), [[Григор Василев]] (Скопски) и [[Александър Станоев]] (Солунски) напускат София. Напускат без да участват в споровете и [[Лазар Маджаров]] и [[Гьорче Петров]].
На 2 януари в София се събират останалите 23 делегати: ''Картагенски'' (псевдоним на неизвестен делегат), [[Лука Джеров]], [[Аргир Манасиев]], [[Иван Гарванов]], [[Тодор Златков]], [[Петко Пенчев]], [[Тодор Оровчанов]], [[Бойко Чавдаров]], [[Евтим Спространов]] (с псевдоним Кирил<ref>Евтим Спространов. Дневник, Т.I (1901-1907), Предговор Александър Гребенаров, Съставители: Гребенаров, Ал., Милкана Бошнакова, Георги Царев. София, 1994, стр. 10.</ref>), [[Христо Татарчев]], [[Григор Илиев]], [[Мише Развигоров]], [[Христо Матов]], [[Георги Попхристов]], [[Климент Шапкарев]] (с псевдоним Август), [[Борис Сарафов]], [[Михаил Дорев]], [[Ефрем Чучков]], [[Викентий Попанастасов]], [[Иван Илиев (Ново село)|Иван Илиев]], [[Димитър Занешев (революционер)|Димитър Занешев]],
Тъй като според допълнителните обяснения на Циркуляр №2 към член 149 от действащия Правилник на ВМОРО 40 души е минимумът делегати за свикването на конгрес, 23-мата делегати се конституират като „Съвещателно събрание“.
Ред 34:
В първата част на документа се излагат причините за провала на конгреса и се критикуват позициите на серчани. Депутатите отбелязват, че идейните различия на двете течения „не могат да послужат за достатъчно основание на едно отцепване“.
Четирите основни точки са бъдещата дейност на ВМОРО, материалната
Сред взетите решения са назначаването на ново [[Задгранично представителство на ВМОРО и ВМРО|Задгранично представителство на ВМОРО]] в състав Христо Матов, Иван Гарванов и Борис Сарафов<ref>[http://znam.bg/com/action/showArticle?encID=2&article=18176915§ionID=1&sq=%D0%A1%D1%8A%D0%B2%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE+%D1%81%D1%8A%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Кратка информация от сайта http://znam.bg, посетен на 30.12.2010 г.]</ref>, отговарящи съответно за приелите решенията на събранието Скопски, Солунски и Битолски революционни окръзи.
Ред 45:
</gallery>
== Последици ==
Съвместната работа на Христо Матов и Борис Сарафов прекратяват делението между ''централистите'' и ''сарафистите'' в Битолския и Солунския окръг. Окончателното разцепление във ВМОРО обаче става факт. Дейците на Серската група приемат за нелегитимни срещите на десницата и подготвят убийството на ръководителите
== Бележки ==
<references />
|