Съгласна: Разлика между версии

'''Съгласната''' (или още ''консонант'') е говорен звук, чието [[място на учленение на съгласните]] (артикулация) се осъществява с пълно или частично затваряне на [[говорен апарат|вокалния тракт]]. Например „п“ се учленява с пълна преграда, образувана от двете [[устна|устни]]; при учленението на „т“ преградата се образува от предната част на езика, която се допира до венците, при учленението на „к“ средната част на езика се допира до задното небце (велум); „х“ е [[заднонебна съгласна|заднонебна]] [[проходна съгласна]], а „ф“ е беззвучна устнено-зъбна проходна съгласна. Звуковете „м“ и „н“ са [[носова съгласна|носови]], сиреч при тяхното учленение през носната кухина преминава въздушна струя. Преодоляването на преградата или прохода, образувани при затварянето или стесняването на говорния тракт, води до произнасяне на звук, състоящ се предимно или само от шум. Съгласните се различават от [[гласна|гласните]] по това, че при гласните почти няма затваряне на вокалния тракт и в звука им отсъства шум.

== Литература ==

* Peter Roach, H. G. Widdowson. Phonetics. —– Oxford, USA: Oxford University Press, 2001. —– С. 20-24. —– 116 с. —– ISBN 978-0194372398.