Съюз на българските конституционни клубове: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 8810036 на Kerberizer (б.)
Етикет: Връщане
м форматиране: 7x тире, 4x тире-числа, 2 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 10:
| щаб = Солун
| идеология = [[национализъм]], [[демократизъм]]
| член_на =
| места1_заглавие = [[Османски парламент (1908 – 1912)|Османски парламент]]<br> (1908 – 1912)
| места1 = {{Партия/места|2|288 |darkgrey}}
}}
[[File:SBKK edno.JPG|мини|250п|[[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителеният конгрес]] на Съюза в Солун през септември 1908 г.]]
'''Съюзът на българските конституционни клубове''' e българска [[политическа партия]], създадена в [[Османска империя|Османската империя]] след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] от минали в легалност членове на десницата във [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Съществува малко повече от година от септември 1908 година до ноември 1909 година. Основен политически противник е другата българска политическа организация в империята - – [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]].<ref name="ЕПК2 310">{{cite book |title= Енциклопедия „Пирински край“, том II |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1999 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location=Благоевград |isbn=954-90006-2-1 |pages= 310 |url= |accessdate=}}</ref>
 
== Създаване, цели и идеи ==
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - – 1944 в документи, том 1 1878 - – 1912, част втора, стр. 482- – 485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“</ref>. От 7 до 13 септември в [[Солун]] се провежда [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове]]. Приемат се програма<ref>[[s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава|Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава]]</ref> и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
 
{{цитат|Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - – 1944 в документи, том 1 1878 - – 1912, част втора, стр. 482- – 485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“</ref>.}}
Последователно се основават конституционни клубове през август 1908 година в Солун, Велес, Тетово, Щип, Куманово, Кратово, Крива паланка, Гостивар, Кочани, Цариград и други<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Рапорт 556 от БТА в Скопие до Министъра на външните работи и на изповеданията С.Паприков за основаването на конституционни клубове в част от градовете на Македония“</ref>. От 7 до 13 септември в [[Солун]] се провежда [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителеният конгрес на Съюза на българските конституционни клубове]]. Приемат се програма<ref>[[s:Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава|Програма на съюза на Българските конституционни клубове в Отоманската държава]]</ref> и устав на организацията, като в него ясно са изяснени нейните цели:
 
{{цитат|Българският конституционен клуб има за цел: а) да даде гражданско и политическо възпитание на българския народ в духа на конституционните свободи – областно самоуправление на Македония и Одринско; б) да пази и развива българската народна култура<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 482-485., „Устав на Българския конституционен клуб в Солун“</ref>.}}
 
[[File:SBKK dve.JPG|мини|250п|Вторият конгрес на Съюза в Солун през август 1909 г.]]
Line 28 ⟶ 27:
За членове на Централното бюро са избрани [[Тома Карайовов]], [[Владимир Руменов]], [[Тодор Лазаров]], сред основатели са още [[Георги Кулишев]], [[Георги Баждаров]], [[Кирил Пърличев]], [[Антон Димитров]], [[Христо Батанджиев]], [[Симеон Радев]] и други. [[Христо Татарчев]] подкрепя открито СБКК, макар да не участва в дейността и&#768;. В [[Дебър]] председател на конституционния клуб е Нестор Поптасев, заменен през април 1909 година от околийския училищен инспектор Димитър Илиев.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.</ref>
 
След изборите от 25 октомври СБКК вкарва в парламента двама депутати - – [[Тодор Павлов (дипломат)|Тодор Павлов]] от [[Скопие]] и [[Панчо Дорев]] от Битоля. Вестник „[[Отечество (1909)|Отечество]]“ служи за разясняване на идеите на политическата организация. В 43 брой от 18 юли 1909 година в статия посветена на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] се казва:
 
{{цитат|Десети юли [хуриет], това е епилог на Илинден; Илинден, това е най-тържественият акт на величествената македонска революционна драма. Без Илинден не би имало 10 юли. Последната дата е общоосманска. Илинден е наш, на българите.}}
Line 36 ⟶ 35:
На [[Втори конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Втория конгрес]] на партията през август 1909 година е приета декларация, в която се настоява за равни права на всички народности в империята и е избрано Централно бюро, в което влизат Тома Карайовов, Владимир Руменов, [[Атанас Христов (революционер)|Анастас Христов]], учителят в Скопие [[Дионисий Кандиларов]] и [[Стоян Попсимеонов]], учител в Сяр.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref>
 
С прилагането на член № 4 от [[Закон за сдруженията (Османска империя)|Закона за сдруженията]], забраняващ организации с етнически характер, на 18 ноември 1909 година Централното бюро на Съюза пише последното си окръжно, призоваващо местните организации да се разпуснат до създаването на нова организация, съобразена си изискванията на закона.<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref><ref>Първанова, Зорка. Легалните организации и партии на българското население в Османската империя. – в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878- – 1944, том 3, Македонски научен институт, София 1997, стр. 235. ISBN 954-8187-32-9</ref> Бивши членове на СБКК издават списание [[Искра (1911 - 1912)|„Искра“]] (1911 - – 1912).
 
== Литература ==
* [http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_1.html Баждаров, Георги. Моите спомени]
* [http://www.promacedonia.org/ag/ag_2_9.html Гиза, Антони. Балканските държави и македонският въпрос]
* [http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_1_9.htm Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат. 1. Съюзът на Българските конституционни клубове в Турция], [[Македонска мисъл]]. кн. 1- – 2, год. 2, септември-октомври 1946 г.
* [http://www.promacedonia.org/rami/h_hristov_agrarni_3.html Христов, Христо. Аграрните отношения в Македония през XIX и началото на ХХ век, София, 1964 г.]