Балканбас: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец; козметични промени
Ред 7:
'''Минната компания „Балканбас“''' включва рудниците: „Шешкин“, „Дивина“, „Чумерна“, „Качулка“, „Хаджи Димитър“, „Паисий“ и „Бояндол“ (мина „Балкан 2000“) с обща проектна мощност 500 000 т. годишно.
 
Разкриващите минни разработки са в сложни минно-геоложки условия съпътствани със значителен минен натиск, подземни води и интензивно [[метан]]оотделяне. В компанията има над 100 работещи. Дружествата, управляващи мините „Балканбас“, системно срещат затруднения и задължения<ref>[http://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1996/10/01/1392799_zapochva_prestrukturiraneto_na_balkanbas/ Започва преструктурирането на Балканбас] – в. „Дневник“, 01.10.1 октомври 1996</ref><ref>[http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=31557 Балканбас - най-голям длъжник на НОИ в Сливен] – dariknews, 11.11. ноември 2005</ref>.
 
През последните няколко години много от мините са закрити, въпреки че в тях все още има запаси на въглища. Проучвания са доказали, че в пояса от рудник „Паисий“ до „Качулка“ все още има необработени въглищни пластове. Там, където са били минните изработки, има леки прегради, а изходите са със стоманобетонни прегради или зидария от бетонни блокове, с цел да бъде възпрепятствано влизането на хора. Този процес е извършен преди няколко години.
 
Към началото на 2011 г. единственият работещ рудник от „Балканбас“ е рудник „Бояндол“ (известен още като „Мина Балкан 2000“), занимаващ се с пласмент на черни каменни въглища. Експлоатацията е затруднена заради сложните минно-геоложки условия, поради което себестойността на продукта е много висока. Добиваните там въглища се използват за производството на [[кокс]] в „[[Кремиковци АД|Кремиковци]]“. Те са с калоричност 5000-6000 ккал, имат ниска влажност(3-6%) и сравнително ниско пепелно съдържание (около 30%).
 
Находището е тектонски нарушено, а през образувалите се гънки и разломи прониква вода. Когато дойде сезонът на обилните валежи, водата прониква през пукнатините, които са се образували, и наводнява резервоарите на рудниците. Днес, освен от пукнатините, тя прониква и през изоставените недобре укрепени комини.