Тайната доктрина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка
м замяна с n-тире
Ред 44:
Тайната Доктрина установява три фундаментални, базови положения:<ref>Рьорих, Николай. Седемте велики тайни на космоса. Отворените двери. Гуторанов и Син 2008 ISBN 9789545072055</ref>
# Вечен, Вездесъщ, Безкраен и Непрекъснат Принцип, за който е невъзможно никакво разсъждение, поради това че той превишава човешкото разбиране и всеки опит да бъде изразен или уподобен, води само до неговото умаляване. За да станат по-ясни тези идеи на обикновеният читател, ще му предложим да започне с постулата за съществуването само на Единна, Абсолютна Реалност, която предшества цялото проявено и обусловено Битие. Тази Безкрайна и Вечна Причина е Безкоренен Корен на „всичко, което е било, е, и което ще бъде” <ref>ТД1, 42</ref>.
# Вечност на Вселената като цялостна и [http://www.bgastronomy.com/index.php?cat=5 периодична]<ref>Астрономически речник. Вселената - Всичко, което съществува. Посетен на 19.09.2012.</ref> „арена на безчислени вселени, непрестанно проявяващи се и изчезващи”, наричани в "Тайната долтрина" „проявяващи се звезди” и „искри на вечността”. Периодичността в смяната деня и нощта, живота и смъртта, съня и бодърстването, разпространеността на тази периодичност абсолютно навсякъде, без никакви изключения, прави от него един от най-абсолютните и фундаментални Закони на Вселената<ref>ТД1, 44</ref>.
# Основополагаща тъждественост на всички [[Душа|души]] със Световната Свръх-Душа, която сама е един от аспектите на Неизповедимият Корен; неизбежно странстване за всяка душа искра на Свръх-Душата чрез цикъл на въплъщения (или „необходимостта”), в съгласие със закона на цикличността и кармата, в продължението на целият срок. С други думи, нито една божествена душа не може да има независимо (съзнателно) съществуване, преди искрата, отлетяла от Свръх-Душата,
::а) не премине през всяка първична форма на феноменалният свят… и
::б) не добие индивидуалност: отначало по силата на вроден импулс, а след това посредством лични и целенасочени усилия (контролирани от нейната карма), издигайки се по такъв начин по всички степени на разума, от низшият до висшият манас <ref>МАНАС (Санскр.) Букв. „ум“, ментална способност, превръщаща човека в разумно и нравствено същество и отличаващо го от простото животно; синоним на „махат”. Езотерически, обаче, това означава в широкоият смисъл „Висше Аз“ или чувстващят и перевъплъщаващ се принцип в човека. В тесен смисъл теософите го наричат „будхи-манас“ или „духовна душа”, в противоположност на отражението му в човека— „кама-манас”.</ref>, от минерала и растението до висшият архангел<ref>АРХАНГЕЛ (Гръцки) Върховен, висш ангел.</ref> (Дхиани-Буда).