Разлика между версии на „Таор“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (замяна с n-тире; козметични промени)
'''Таор''' или книжовно '''Тавор''' ({{lang-mk|Таор}}) е [[село]] в община [[Зелениково (община)|Зелениково]] на [[Република Македония]].
 
== География ==
Селото е разположено в областта [[Блатия (област)|Блатия]] на левия бряг на река [[Вардар]] срещу село [[Орешани]], непосредствено преди началото на [[Таорска клисура|Таорската клисура]] на 20 километра югоизточно от столицата [[Скопие]].
 
== История ==
=== Таурезиум ===
[[Файл:Sv.Ilija-Taor-MK.jpg|ляво|мини|250п|Църквата „Свети Илия“]]
Край Таор са разположени развалините на римският град [[Таврезиум]] (Tauresium), родно място на император [[Юстиниан I|Юстиниан I Велики]].
 
=== В Османската империя ===
В XIX век Таор е село в Скопска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Таор (Тавор)'' е населявано от 110 жители [[българи]] [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_26.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 207.]</ref> Според секретен доклад на [[Българско консулство в Скопие|българското консулство]] в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда в Македония]] признават Цариградската патриаршия.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 298.</ref> Според патриаршеския митрополит [[Фирмилиан Скопски|Фирмилиан]] в 1902 година в ''Тавор'' има 14 сръбски патриаршистки къщи.<ref>[[c:File:Izvestaj_od_skopskiot_mitropolit_za_brojot_na_kuci,_1902.pdf|Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство]], 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Тавор'' има 96 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 116-117.</ref>
[[FileФайл:Taor-i-Sv.Ilija.jpg|thumbмини|250px|Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.]]
 
=== В Република Македония ===
След [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година селото попада в [[Сърбия]].
 
На етническата си карта от 1927 година [[Леонард Шулце Йена]] показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/gall/ls/title.html Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927.]</ref>
 
Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители - 151 [[македонци]] и 1 друг.<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови.]</ref>
 
== Личности ==