Разлика между версии на „Тахиметрична снимка“

м
замяна с n-тире
м (интервал)
м (замяна с n-тире)
* '''Хоризонталният ъгъл''' '''β''' към една подробна точка се получава като разлика между отчетите по хоризонталния кръг на измервателния инструмент в посоките към известна точка за ориентиране '''(Р<sub>2</sub>)''' и коя да е подробна точка от терена '''(i)'''.
 
:: '''β''' = O<sub>P</sub><sub>2 </sub> - O<sub>i</sub>
* '''Хоризонталното разстояние''' '''D''' между работната станция и подробната точка точка '''i''' се определя с формулата:
Като се отчетат височината на инстумента и отчета по латата, то точния резултат ще бъде:
 
:: '''h''' = '''h<sup>1</sup> + J - s''', където
 
: '''J''' - височина на инструмента;
: '''s''' - отчет по средната нишка на латата
: '''c''' = 0 при аналактична зрителна тръба, както например при теодолит Theo 030.
 
 
== Работен екип ==
* '''Ръководител на снимачната група''' - ръководи цялостната работа на групата. Определя мястото на подробните точки и създава ръчна окомерна скица (кроки);
* '''Оператор-топограф''' - работи с оптичния инструмент. Когато обекта е малък, той е ръководител на групата и изчертава ръчната скица;
* '''Карнетист''' - записва и проверява данните в тахиметричния карнет;
* '''Фигуранти''' - работници по укрепване и маркиране на опорните точки и работещи с латите.
[[Файл:Leica-tc1100-geodetic.jpg|мини|дясно|250px| Тотална станция Leica-tc1100-geodetic]]
== Инструменти за тахиметрична снимка ==
 
Тахиметърът е основният измерителен инструмент. В зависимост от начина на измерване на полярните координати на подробните точки, то инструментите се групират в три групи:
* '''обикновени тахиметри''' - теодолити - тахиметри;
* '''тахиметри - саморедуктори''', които могат да бъдат диаграмни и двуобразни;
* '''електронни''' (електрно-оптични) тахиметри (тотални станции).
 
== Работа на станция ==
Преди заснемането на земния [[релеф]], за различните мащаби на картите се определят с правилник-инструкция и условията, при които ще се извърши тази дейност. Отчитат и се нормират:
* - сложността на ситуацията и релефа на терена;
* - предварително зададената височина за изчертаване на [[хоризонтал]]ите;
* - от горните две условия се задава норма за разстоянията между подробните точки в зависимост от мащаба;
* - далечина на визираните подробни точки;
* - възможността да се работи от работни станции, извън включените в разработената опорна мрежа. Правят се '''геодезически засечки''' или се създават т. нар. '''латови точки'''. Тези допълнителни станции се стабилизират с колче и се използват за опорни точки при спазване на изискваните условия за точност. Използват се когато няма видимост или има други непреодолими пречки за цялостно заснемане на терена.
 
=== Ръчна скица на тахиметричната снимка ===
При непосредствено заснемане на терена се изработва ръчна окомерна скица, наричана '''кроки'''. Мащабът ѝ трябва да е по-голям от този на плана или картата. Изчертава се от ръководителя на екипа, като се маркира мястото и номера на работната станция, номерата на подробните точки в съответствие със записа в карнета. Изчертава се ситуацията с необходимата информация (мера, [[гора]], височина на дърветата, мочурище, скали, път и неговата характеристика и т.н.), както и характерни линии от терена - водосливни линии, характерни земни форми и от това специфичната форма на някои хоризонтали. Всички тези ръчно изработени окомерни скици на работните станции са база при бъдещото изчертаване на оригинала.
 
Ако снимката се прави в населени места, където преди това за ситуацията е направена [[ортогонална снимка]], се заснема само релефа.
 
=== Операторска работа ===
Тахиметричната снимка се извършва от опорните точки създадени, стабилизирани с колче и с известни или изчислени координати и височини. Ръководителят на снимачния екип или оператора обхожда околния на станцията район, определя обектите на заснемане и окомерно или с помощ на информативно замерени характерни точки изчертава подробности в ръчното кроки. Тахиметърът се центрира на работната станция, ориентира се към снимачната мрежа с визиране към други опорни точки и фигурантите, по указания, поставят латите на съответните места. В карнета се записват всички данни - номера на станцията, височина на инструмента, номер на подробната точка, хоризонтален и вертикален ъгъл, отчетите от латата за съответния вертикален ъгъл и отсечката за разстоянието. Вписват се датата на снимката, имената на оператора и карнетиста, вида на инструмента и неговия фабричен номер. Със създаването на ръчната скица и данните от карнета приключва т. нар. ''полска работа''.
 
=== Изработка на топографския план ===
Изработването на графичния оригинал е част от т. нар. ''канцеларска работа'', която включва:
* - изчисление на основната геодезическа мрежа;
* - изчисление на данните от карнета за определяне на редуцираното разстояние в хоризонталната равнина на картния лист;
* - изчисление на превишението и надморската височина на подробните точки;
* - разграфяване на картния лист с координатната мрежа и нанасяне точките от опорната геодезическа мрежа;
* - нанасянето на подробните точки чрез използването на транспортир - полукръг. В геодезията при работа на тахиметрични снимки е прието да се работи не с [[Градус (ъгъл)|градуси]] (360 ъглови градуса за пълен кръг), а с измерител 400 [[Град (ъгъл)|града]] за пълния кръг. При тази основна единица измерването се записва като десетична дроб. Така на 45<sup>0</sup> ъглови градуси, отговарят 50<sup>g</sup>, измерено с хоризонталния кръг на тахиметъра.
 
Графичният оригинал подлежи на проверка по изчисленията и проверка на терена със сравняване на изчертаните и съществуващите земни форми. Прави се и контролно измерване проверка от някои опорни точки за съответствието между релефа и създадения графичен оригинал. След проверката от „контролния инженер“ и евентуални корекции, оригиналът се изчертава с туш и предава за съхранение или по-нататъшна обработка.