Тахиметрична снимка: Разлика между версии

:: '''β''' = O_P₂ -– O_i

:: '''h''' = '''h¹ + J -– s''', където

: '''J''' -– височина на инструмента;

: '''s''' -– отчет по средната нишка на латата

* '''Ръководител на снимачната група''' -– ръководи цялостната работа на групата. Определя мястото на подробните точки и създава ръчна окомерна скица (кроки);

* '''Оператор-топограф''' -– работи с оптичния инструмент. Когато обекта е малък, той е ръководител на групата и изчертава ръчната скица;

* '''Карнетист''' -– записва и проверява данните в тахиметричния карнет;

* '''Фигуранти''' -– работници по укрепване и маркиране на опорните точки и работещи с латите.

* '''обикновени тахиметри''' -– теодолити -– тахиметри;

* '''тахиметри -– саморедуктори''', които могат да бъдат диаграмни и двуобразни;

* -– сложността на ситуацията и релефа на терена;

* -– предварително зададената височина за изчертаване на [[хоризонтал]]ите;

* -– от горните две условия се задава норма за разстоянията между подробните точки в зависимост от мащаба;

* -– далечина на визираните подробни точки;

* -– възможността да се работи от работни станции, извън включените в разработената опорна мрежа. Правят се '''геодезически засечки''' или се създават т. нар. '''латови точки'''. Тези допълнителни станции се стабилизират с колче и се използват за опорни точки при спазване на изискваните условия за точност. Използват се когато няма видимост или има други непреодолими пречки за цялостно заснемане на терена.

При непосредствено заснемане на терена се изработва ръчна окомерна скица, наричана '''кроки'''. Мащабът ѝ трябва да е по-голям от този на плана или картата. Изчертава се от ръководителя на екипа, като се маркира мястото и номера на работната станция, номерата на подробните точки в съответствие със записа в карнета. Изчертава се ситуацията с необходимата информация (мера, [[гора]], височина на дърветата, мочурище, скали, път и неговата характеристика и т.н.), както и характерни линии от терена -– водосливни линии, характерни земни форми и от това специфичната форма на някои хоризонтали. Всички тези ръчно изработени окомерни скици на работните станции са база при бъдещото изчертаване на оригинала.

Тахиметричната снимка се извършва от опорните точки създадени, стабилизирани с колче и с известни или изчислени координати и височини. Ръководителят на снимачния екип или оператора обхожда околния на станцията район, определя обектите на заснемане и окомерно или с помощ на информативно замерени характерни точки изчертава подробности в ръчното кроки. Тахиметърът се центрира на работната станция, ориентира се към снимачната мрежа с визиране към други опорни точки и фигурантите, по указания, поставят латите на съответните места. В карнета се записват всички данни -– номера на станцията, височина на инструмента, номер на подробната точка, хоризонтален и вертикален ъгъл, отчетите от латата за съответния вертикален ъгъл и отсечката за разстоянието. Вписват се датата на снимката, имената на оператора и карнетиста, вида на инструмента и неговия фабричен номер. Със създаването на ръчната скица и данните от карнета приключва т. нар. ''полска работа''.

* -– изчисление на основната геодезическа мрежа;

* -– изчисление на данните от карнета за определяне на редуцираното разстояние в хоризонталната равнина на картния лист;

* -– изчисление на превишението и надморската височина на подробните точки;

* -– разграфяване на картния лист с координатната мрежа и нанасяне точките от опорната геодезическа мрежа;

* -– нанасянето на подробните точки чрез използването на транспортир -– полукръг. В геодезията при работа на тахиметрични снимки е прието да се работи не с [[Градус (ъгъл)|градуси]] (360 ъглови градуса за пълен кръг), а с измерител 400 [[Град (ъгъл)|града]] за пълния кръг. При тази основна единица измерването се записва като десетична дроб. Така на 45⁰ ъглови градуси, отговарят 50^g, измерено с хоризонталния кръг на тахиметъра.