Разлика между версии на „Теодор Драйзер“

м
замяна с n-тире
м (интервал; козметични промени)
м (замяна с n-тире)
През [[1892]] Драйзер започва да пише за ''Chicago Globe'', а после се премества на по-добра работа в ''St. Louis Globe-Democrat''. През [[1898]] той се жени за Сара Уайт, учителка от [[Мисури (щат)|Мисури]], но бракът им е нещастен. На практика Драйзер се разделя с нея през [[1909]], но сериозно никога не търси развод. В собствения си живот Драйзер прилага принципа, че най-големият апетит на мъжа е половият – желанието за секс го кара да поддържа връзки с няколко жени наведнъж. Връзката му с Ивет Секей Истмън е описана в „Dearest Wilding“ („Скъпият ми звяр“) от самата Ивет ([[1995]]) – когато се срещат, тя е на 16, а Драйзер – 40 години по-възрастен.
 
Като романист Драйзер дебютира със „Сестра Кери“ много силен разказ за възхода на младо работещо момиче до театрална звезда. ''„Тя беше осемнадесетгодишна, умна, плаха и пълна с илюзиите на невежеството и младостта. Каквото и съжаление да изпълваше нейните мисли при прощаването, то в никакъв случай не беше тъга по някакви предимства, от които сега се отказваше. Поток от сълзи при прощалната целувка на майка ѝ, леко стягане в гърлото, когато колите изтрополиха до мелницата, където баща ѝ работеше през деня, жалостива въздишка, докато познатите зелени околности на селото преминаваха пред очите ѝ – и нишките, свързващи я така леко към моминството и дома бяха невъзстановимо прекъснати“''. (по изданието от 1981)
 
Президентът на издателството, Франк Дъбълдей, не одобрява работата – Драйзер осветява недостатъците на своите герои, но не ги осъжда и допуска порокът да бъде награден, вместо наказан. Никакъв опит не е направен да се подпомогне книгата. „Сестра Кери“ е преиздадена през [[1907]] и става един от най-прочутите романи в литературната история. Филмовата версия на [[Уилям Уайлър]] с участието на [[Лорънс Оливие]] и [[Дженифър Джоунс]] е създадена в разгара на студената война и ерата на макартизма.