Теодосий Търновски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Категория:Християнски светци от 14 век --> Категория:Християнски светци от XIV век
м замяна с n-тире; козметични промени
Ред 23:
}}
 
Св. '''Теодосий Търновски''' е виден български духовник и [[Отшелничество|отшелник]], идеолог на [[исихазъм|исихазмисихазма]]а в средновековна България и ученик на св. [[Григорий Синаит]].
 
== Извори ==
Най-съдържателният извор за живота и деянията на преподобни Теодосий е житието му, написано веднага след смъртта му на гръцки от [[Цариградска патриаршия|цариградския патриарх]] [[Калист I Константинополски|Калист]] († 1364), но запазено в славянски превод. Включено е в [[Рилски панегирик|Рилския панегирик]] от [[1479]] г., дело на [[Владислав Граматик]] и вероятно е негов превод. Към края на 18 век е открито случайно от йеромонах [[Спиридон Габровски]], който го преписва. Йеромонах Спиридон Габровски съставя и служба в чест на светеца, която заедно с преписаното житие се озовава във възстановения [[Килифаревски манастир]] - основан през 50-те години на XIV век от Теодосий. Личността на Теодосий се явява и в [[Похвално слово за Евтимий|Похвалното слово за патриарх Евтимий]] от [[Григорий Цамблак]].
 
== Житие ==
За семейството на преподобни Теодосий Търновски не се знае нищо, освен че вероятно е родом от [[Видин]]ско. Малко преди смъртта си приема [[миропомазване]] от цариградския патриарх, тъй като не е сигурен дали е помазан при кръщенето си, от което може да се предположи, че е от скромен произход. Приема монашеско подстрижение в [[Арчарски манастир|Арчарския манастир]] „Свети Николай“ край Видин. Оттам тръгва да търси духовно ръководство и последователно попада в [[Света гора (хълм)|Мариинската]], [[Червен (област Русе)|Червенската]] и [[Горноезеровски манастир "Свето Рождество Богородично"|Епикериевата]] свети обители. След като обикаля много манастири, Теодосий достига до знаменития [[Исихазъм|исихаст]] и учител в съзерцателния живот, преподобни [[Григорий Синаит]], който се подвизава по онова време в манастира [[Парория]] (гръцка дума за гранична зона) някъде на границата между [[България]] и [[Византия]]<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_21.htm Константин Иречек, История на българите]</ref>. Обикновено се предполага, че граничната зона е [[Странджа]], но е възможно обителта да е по северните склонове на [[Родопи]]те. Според [[Константин Иречек]] ''Парория'' е тъждествена на [[Сакар планина]] северно от [[Одрин]].
 
Под неговото опитно ръководство Теодосий дотолкова преуспява в духовния живот, че според думите на житиеписеца му Калист учителят „изсред всички ученици само на него позволил да безмълствува в килията си.“
Ред 42:
Поради разбойнически нападения, наложило се Теодосий, заедно с братството, да се преселят по-близо до столицата Търново. Новото място е в пещера и стръмните скали правят мястото недостъпно от нападения. Това вероятно е [[Патриаршески манастир|манастирът „Св. Троица“]]. На това място Теодосий прекарва три години, заболява тежко, боледува в продължение на двадесет месеца и поради физическа слабост се отказва от длъжността игумен, която прехвърля на Роман. Теодосий, заедно с Евтимий и още трима ученици, се отправя за Цариград при своя приятел и сподвижник измежду следовниците на Григорий Синаит, патриарх Калист І. Умира в патриаршеския манастир „Свети мъченик Мамант“ на 27 ноември 1363 г.
 
Преди смъртта си Теодосий прави завещание, в което съветва своите ученици да пазят неповредена благочестивата православна вяра. Преди смъртта си изповядва догматическите постановления на вселенските събори и се причастява с пречистите Христови тайни. Тогава килията му се изпълва с благоухание. Лицето на умиращия чудесно просиява и той издъхва в блаженство. Последните думи, които произнесъл са: „Вижте, [[небесно войнство]]!“
 
== Заслуги ==
Ред 58:
<references />
 
* Житїе и жизнь преподобнаго отца нашего Ѳеωдосїя иже в Тръновѣ постничьствовавшаго съписано светѣишимь патрїархωмь Кωнстантїна града кѵрь Калистωмь. Изд. [[Васил Златарски|В. Н. Златарски]]. - Сборник за народни умотворения, 20/II.2, 1904, 1-41.
* Emil Kałužniacki, Aus der panegyrischen Litteratur der Südslaven, Wien, 1901, S. 33.
* Жития на светиите. Съст. еп. Партений. С., 1991, 591-593.