Тера Мариана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без nowiki; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 143:
Разделение от [[Папски легат|папския легат]] през 1228<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref> е компромис между църквата и [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]], въпреки че и двете фракции се ръководят от германците. В териториите им попадат местни [[племе]]на: [[Балто-фински езици|говорещите фински]] [[естонци]] и ливи, и [[Балтийски езици|говорещите балтски]] латгали, селони, семигали и куронци. Средновековна Ливония се управлява с прекъсвания първо от мечоносците, след 1237 от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] и [[Римокатолическа църква|Римокатолическата Църква]]. Към средата на 14 век, след закупуването на херцогство Естония от Кристофер II Датски, Ливонския клон контролира около от 67 000 квадратни километра от Ливония, а Църквата - около 41 000 км<sup>2</sup>. Земята на ордена са разделени в около 40 райони се регулира [[фогт]]. Най-голямо землище сред църковните има Архиепископия Рига (18,000 км<sup>2</sup>), след това на Епископство Курляндия (4500 км<sup>2</sup>). Номинално ръководител на Маарьямаа както и на столицата Рига е архиепископът на Рига, намиращ се на върха на църковната йерархия.<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?id=Ad3-xvwdjE4C&dq|title=The Latvians: A Short History}}</ref>
[[Файл:LivoniaCitznsCmmnrs.png|ляво|мини|250x250пкс|Гражданите (горе) и обикновените хора (долу) в средновековна Ливония, 16 век]]
В 1240 г. [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II]] създава Епископство Ревал в херцогство Естония, като си резервира (противно на църковното  право) правото на инвеститура - да назначава епископи, а също и да определя наследника си в Дания. Решение е обжалвано от епископите и папата.<ref>Skyum-Nielsen pp. 113-115</ref>
 
=== Ливонски граждански войни ===
Ред 151:
Технически архиепископът на Рига държи феодалната и църковната власт, но той реално не е доминиращата политическа власт. Рицарите вече са отхвърлили епископалната доминация, а по-късно дори се опитват да обединят страната под ръководството си. Епископите на Дорпат, Курландия и Есел-Вик имат по-малко правомощия.
 
Най-важният съюзник на Ливонския ордена е немската аристокрация в датското херцогство Естония.<ref name="LC">{{Шаблон:Cite book|title=Livonian Crusade|last=Urban|first=William|year=1981|publisher=University Press of America|isbn=0-8191-1683-1|url=http://books.google.com/books?id=wY5JGQAACAAJ&dq}}</ref> В началото на 14 век Дания вече не е мощната държава, каквато е била и местната немска аристокрация става действителния управник в тази територия. След естонското въстание на Харю от1343 (Гергьовденското въстание) [[Тевтонски орден|Тевтонският]] орден окупира тези територии. Свалянето на датското владичество става два дни след като рицарите потушават естонския бунт. Датският [[вицекрал]] е затворен със сътрудничество на прогерманските васали. Замъците [[Ревал]] и Везенберг са прехвърлени под контрола на германската аристокрация на 16 май 1343, а замъкът в [[Нарва]] - през 1345 година. През 1346 г. Орденът закупува останалите територии Хариа и Вирония  от краля на Дания срещу 19 000 Кьолнски марки. Преминаването на суверенитета от Дания към Тевтонскич Орденстаат се провевда на 1 ноември 1346 <ref>Skyum-Nielsen pp. 129</ref>
 
=== Ливонска Карта ===