Тиквеш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8809448 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна с n-тире; козметични промени |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Тиквеш}}
[[
'''Тиквеш''' или '''Тиквешия''' ({{lang-mk|Тиквеш}}, ''Тиквешија'') е [[историко-географска област]], разположена в южната част на [[Република Македония]].
== География ==
Областта е разположена западно от долината на река [[Вардар]] и обхваща Тиквешката котловина, северната част от платото [[Витачево]] и долината на [[Речка река]]. На изток Тиквеш граничи с [[Повардарие]]то, на юг с областта [[Мариово]] (Тиквешко Мариово), на запад с областта [[Пелагония]], а на север чрез планината [[Клепа]] се отделя от малката [[Изворска област]] и [[Азот (област)|Азот]].
Ред 11:
Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 500 mm. Тиквешкото езеро оказва промяна върху микроклимата на региона.
== История ==
[[
[[Файл:Materials for the Military and Geographical Review of Macedonia - Tikvesh 1908.jpg|дясно|мини|250п|{{cite book |title= Материали за военно-географическия обзоръ на Македония II. Тиквешки районъ |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1908 |publisher=Печатница „Воененъ журналъ“ |location=София |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= }}]]
Тиквешията има богата и древна история. В областта са локализирани множество археологически обекти, датиращи от [[неолит]]а, [[античност]]та и [[средновековие]]то. [[Богдан Филов]], посетил този край през 1916 година, изказва предположение, че в миналото на левия бряг на Ресавска река, близко до брега на Черна е съществувал значителен град. Според него селяните наричали това място Тиквеш, което е било и името на този град.
В годините на [[Османска империя|Османското]] владичество областта Тиквеш е отделна административна единица. Първоначално е [[нахия]] в рамките на [[Струмица|Струмишка]] [[каза]], а от XVII век е самостоятелна кааза в състава на [[Кюстендилски санджак|Кюстендилския санджак]]. В средата на XVII век през Тиквеш минава османският пътешественик [[Евлия Челеби]], който пише следното за казата: {{цитат|...има всичко 70 оживени села. Това са села с лозя и градини, цялата рая на които са българи.<ref>Евлия Челеби. „Пътепис“, София, 1972, стр.267.</ref>}}
В 1839 година немският пътешественик и учен [[Аугуст Гризебах]] посещава Тиквеш и по-късно пише:
{{цитат|Аз чух да уверяват, че най-добре албански се говори в Елбасан, а български най-чисто се приказва в македонската околия Тиквеш, която лежи на пътя Скопие за Солун<ref>Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839, Göttingen, 1841</ref>.}}
Ред 28:
В края на XIX век [[Васил Кънчов]] минава през Тиквеш и пише:
{{цитат|Селата в Тиквеш са много плодородни. Афион, жито, вино. Около Вардара
Населението е от бъл[гарско] потекло и езикът им също е български.
Ред 38:
В Тиквеш има две рудници. Едната е в [[Рожден]] на бр[атя] [[Алатини]], а другата сега се открива в с. [[Мързен Ораовец|Мързено Ораовец]], по левия бряг на Църна...
Сръбската пропаганда тука сериозно е работила, досега без успех. Търговията с вино, която ставала със Сърбия, улесняваше агитацията.<ref>Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 26.</ref>}}
Според статистиката на Кънчов към 1900 година в каазата Тиквеш живеят общо 47293 жители от които 26575 [[българи]] [[християни]], 17961 [[българи мюсюлмани]], 2076 [[турци]], 24 [[арнаути]] християни, 122 [[власи]] и 535 [[цигани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_06.htm Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.153-156]</ref>
Ред 44:
През лятото на 1913 година в областта избухва [[Тиквешко въстание|Тиквешкото въстание]], което е първият масов въоръжен протест на македонските българи срещу новия сръбски режим във [[Вардарска Македония]]. По време на въстанието са освободени [[Неготино]], [[Кавадарци]] и [[Ваташа]].
== Селища ==
В Тиквеш се намират градовете [[Кавадарци]] и [[Неготино]], които са главни административни, стопански и културни центрове на региона и седалища на общини. По-значими села в областта са Ваташа, [[Росоман (Община Росоман)|Росоман]] (център на община), [[Возарци]], [[Сопот (Община Кавадарци)|Сопот]], [[Марена]], [[Ресава (Община Кавадарци)|Ресава]], [[Дреново (Община Кавадарци)|Дреново]], [[Бегнище]].
Ред 53:
* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1443 Тиквешко Благотворително Братство - "Кратки биографически бележки в памет на заслужилите дейци из Тиквешко", София, 1925 година]
== Бележки ==
<div class="references-small"><references /></div>
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Историко-географски области в Република Македония]]
[[Категория:Община Кавадарци]]
|