Абсолютизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
В своя труд „[[Левиатан (Томас Хобс)|Левиатан]]“ (1651) [[Томас Хобс]] застъпва тезата, че пълната свобода води до пълна анархия и хората воюват помежду си. За да се прекрати това състояние и хората да живеят в някакво организирано общество, те трябва да се откажат от част от своите права и да ги предаат на някаква институция. Така възниква Левиатан – силната държава.
Епископът Жак Босюе пише трактата си „Политика, изведена от думите на самото Свещено писание“ (1708) по време на царуването на Луи XIV, в подкрепа на божествените права на краля и идеята за неограничена кралска власт. Той привежда аргумента, че кралят не е е частно лице, а обществена личност и отговаря за делата си само пред бога. Тази гледна точка допада на всички, които желаят здрава и стабилна държава след век и повече на международни и вътрешни неуредици.
== Политически аргументи в полза на абсолютизма ==
Абсолютизмът изразява желанието за край на несгодите и разрушенията в Европа, дължащи се на [[Религиозни войни във Франция|френските религиозни войни]], [[Тридесетгодишната война]] и [[Английска гражданска война|английската гражданска война]]. Абсолютистите твърдят, че алтернативата на безредието ще се осигури само със силно централизирано управление, когато поданиците осъзнаят дълга си да се подчиняват на назначените им от бога владетели{{hrf|Лий Ралф|1998|60 – 62}}.
От своя страна, абсолютните монарси вярват, че тяхно задължение е да учат поданиците си да се подчиняват на законите. Маркграф [[Карл Фридрих фон Баден]] смята, че „независимо от желанието им, ние трябва да ги направим свободни, богати и подчиняващи се на закона граждани“. Луи XIV е убеден, че трябва да упражнява властта си със силна ръка, ако иска Франция да процъфтява като велика европейска държава.
За да постигнат целите си, абсолютните монарси се стремят да контролират всичко – въоръжените сили, създаването на закони и събирането и разпределението на приходите. Това изисква ефикасна [[Бюрокрация|бюрократична]] система, подчинена пряко на монархията. Друга характерна черта е решимостта създадените институции да са достатъчно силни, за да устоят на интересите на привилегированите класи. Благородническите [[съсловия]], църквата, полуавтономните области и независимите представителни органи като [[Английски парламент|английският парламент]] и [[Генерални щати на Франция|френските Генерални щати]] ограничават кралската власт и са препятствия за абсолютизма.
== Просветен абсолютизъм ==
Line 34 ⟶ 43:
== Вижте също ==
* [[Абсолютна монархия]]
* [[Стар ред]]
* [[Луи XIV (Франция)]]
{{Политика-мъниче}}
| |||