Ели Дюкомен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
м форматиране, допълване, вътр. препратки, izto`nici |
||
Ред 25:
| известен-с =
| противник =
| отличия = {{нобел}} [[Нобелова награда за мир]] (1902)
}}
}}
'''Ели Дюкомен''' ({{lang-fr|Élie Ducommun}}) е [[Швейцария|швейцарски]] [[журналист]] и [[политик]], ръководител и почетен секретар на [[Международно бюро за мир|Постоянното международно бюро за мир]] в [[Берн]]. Удостоен с [[Нобелова награда за мир]] за [[1902]] г. заедно с [[Чарлс Албер Гоба|Шарл Албер Гоба]].
== Ранни години (1833 – 1855) ==
Роден е на [[19 февруари]] [[1833]] година в [[Женева]], Швейцария, най-малкият от тримата сина в семейството на Жул Дюкомен, часовникар от [[Ньошател]], и Октавия Мате. Семейството е бедно и не може да осигури висше образование на Ели, но успехите на момчето са толкова забележителни, че след като завършва училище на 17-годишна възраст, отива да живее в едно преуспяващо [[Саксония|саксонско]] семейство като домашен учител. Там прекарва три години, научава перфектно [[немски език]] и след завръщането си в Женева започва да го преподава в държавните училища.
== Научна и политическа дейност (1855 – 1902) ==
Две години по-късно, през 1855 г., става редактор на политическото списание „Женевски преглед“ ({{lang-fr|Revue de Genève}}) и дейността му помага да заеме високо положение в местната политика. През 1857 г. е назначен за вицеканцлер на [[Женева (кантон)|кантона Женева]], а след пет години за [[канцлер]].
През 1865 Дюкомен се връща към журналистиката и става редактор на вестник „Прогрес“ ({{lang-fr|Progrès}}). По това време започва да се интересува и от движението за мир, което се заражда в [[Западна Европа]]. Интересът му се задълбочава и след известно време той е вече един от редакторите на списание „Съединени европейски щати“ ({{lang-fr|Les États-Unis d'Europe}}), където отговаря за френския отдел. Списанието се издава в [[Париж]] от [[Пацифизъм|пацифистката]] организация Международна лига за мир и свобода ({{lang-fr|Ligue internationale de la paix et de la liberté}}). Дюкомен се включва в дискусиите, организирани от различните работнически групи и либерални дружества в [[Берн]]. В процеса на тези дискусии се ражда идеята за кредитна организация, която да обслужва нуждите на швейцарските работници. Тя е реализирана от Дюкомен през 1869 г., когато основава Швейцарската народна банка. Към 1907 г. броят на вложителите в банката нараства от деветдесет и трима на четиридесет хиляди.
През 1871 г., след едногодишна военна служба като секретар на генерал Ханс Херцог, Дюкомен, с колегата си [[Август Шнееганс]], основава вестник „Helvétie“, който излиза в голям тираж и бързо си спечелва популярност. Но подкрепата на федералната швейцарска конституция отблъсква френските абонати на вестника и през 1872 г. той престава да съществува. През следващата година Дюкомен оглавява строителството на [[железопътната линия]] [[Юра (кантон)|Юра]]-Берн (по-късно Юра-Симплон), което дължи на журналистическата си известност. Като се премества в [[Бил]] и наблюдава строежа, той не губи връзката си с пацифистите. След края на строителството през 1887 г. Дюкомен се връща в Берн. Длъжността си на администратор по жп линията той съчетава с работа в Големия съвет на Женева в продължение на девет години и в Големия съвет на Берн в продължение на десет години.
През 1891 г. по време на ІV конференция на Междупарламентарния съюз в [[Рим]] заедно с [[Шарл Албер Гоба]] основава Международното бюро за мир за координиране на дейността на различните пацифистки дружества в [[Европа]]. Дюкомен заема длъжността секретар на новата организация, без да получава никакво възнаграждение. Средства за съществуване продължава да му носи работата по жп линията.
Посвещавайки вечерите, почивните дни и отпуските си на работата в Бюрото, Дюкомен поддържа обширна кореспонденция, подготвя ежегодни [[Конференция|конференции]], пише и разпространява заявления и брошури, събирайки внушителна библиотека от документи по проблемите на [[мир]]a и разоръжаването. Той също така ръководи швейцарската делегация на Бюрото.
== Последни години (1902 – 1906) ==
През 1902, заедно с Шарл Гоба, е удостоен с [[Нобелова награда за мир]]. Всичките пари, получени от Нобеловия комитет, Дюкомен дава на пацифистките движения. Когато през 1903 г. швейцарското правителство получава железопътната линия Юра-Симплон, той напуска поста си и вече нищо не го отвлича от пацифизма.
Умира на [[7 декември]] [[1906]] година в Берн на 73-годишна възраст. Животът на Дюкомен се характеризира, както пише [[Фредерик Паси]], един от неговите съратници в движението за мир, с ''„непрекъснат труд, усърдие, добросъвестност и преданост на поставените задачи“''.
== Личен живот ==
През 1857 г. Дюкомен се жени за братовчедка си Адел Дюкомен. Човек с широки интереси, той цени [[литература]]та и [[театър]]а, основава две културни дружества за франкоезичното население на Швейцария. Книгата му със стихове „Последни усмивки“ ({{lang-fr|Derniers Sourires}}) е публикувана през 1886 г.
== Библиография ==
Line 37 ⟶ 59:
* ''Précis historique du mouvement en faveur de la paix'', Берн 1899
* ''Sourires: Poésies'', Бил 1887
== Външни препратки ==
* {{икона|en}} [http://nobelprize.org/nobel_prizes/peace/laureates/1902/ Информация на Нобеловия комитет за връчване на наградата за 1902 на Ели Дюкомен]
* [http://www.hls-dhs-dss.ch/textes/d/D18834.php Ели Дюкомен] в Исторически лексикон на Швейцария
* {{икона|ru}} [http://n-t.ru/nl/mr/ducommun.htm Биография на Ели Дюкомен]
{{Нобел мир}}
{{Нормативен контрол}}
| |||