Тодор Дочев: Разлика между версии

== Биография ==

Тодор Дочев е роден в [[Стара Загора]] през 1882 година. Негов брат е [[Никола Дочев]], също революционер от ВМОРО. Още съвсем млад се включва в революционните борби на македонските българи. През 1904 година е четник в [[Крушево (град)|Крушевско]] в четата на [[Петър Юруков]]. През 1905 година е четник при войводата [[Иван Наумов Алябака]]. През месец октомври 1905, докато се намира в село [[Мартолци]], [[Велес|Велешко]] е предаден от [[сърбомани]] и е арестуван, но успява да избяга, завръща се в Мартолци и екзекутира предателя - брат на сърбоманския войвода [[Йован Бабунски]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/sa/sa_9.htm Аврамов, Стефан. "Революционни борби въ Азот (Велешко) и Поречието", Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски Научен Институт, София 1929, с. 121].</ref>

През 1906 година велешкият войвода подпоручик [[Панчо Константинов]] привлича в четата си редица опитни и по-образовани четници, за да се даде отпор на [[Сръбска въоръжена пропаганда в Македония|сръбските чети]], които след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] са много активни във Велешко. Тодор Дочев влиза във Велешката чета и се нея обикаля Велешкия революционен район. Заздравяват се позициите в редица села, в които сръбската пропаганда и сърбоманство са успели да намерят почва. Четата наказва няколко шпиони сърбомани, които са в услуга на сръбските чети.

Тодор Дочев участва в сражението на 18 април 1906 г. в манастира „Свети Иван“ при село

[[Ветерско]], Велешко. Четите на войводите [[Боби Стойчев]] и [[Панчо Константинов]] са обградени от 3000 души турски аскер в манастира. Сражението продължава през целия ден и положението на обсадените чети става критично. Войводите решават с настъпването на мрака да пробият обсадата с атака. Сформирана е ударна група, която под ръководството на Тодор Дочев да атакува турските редици, да пробие обръча, за да се измъкнат двете чети. Точно в 21 часа групата на Тодор Дочев атакува с бомби и викове “Ура” и предизвиква паника в редиците на неприятеля. При настъпилата суматоха започва престрелка между самите турци и двете чети успяват да се измъкнат невредими от обсадата.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/sa/sa_10.htm пак там, с. 134-136].</ref>

На 25 юни 1906 година четата на подпоручик Панчо Константинов води сражение в местността Куртов камък със сръбски чети. В сражението загива войводата Константинов. Сред организационните дейци започва вътрешна борба за власт. За войвода на една от велешките чети е избран натрупалият вече значителен боен опит Тодор Дочев.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/sa/sa_10.htm пак там, с. 143-144].</ref>

Тодор Дочев взема участие в [[Битка на Ножот|битката при Ножот]] на 14 юли 1907 година като четник на [[Иван Наумов]]. През есента на 1907 година Тодор Дочев вече е войвода на чета от 13 души и действа в областта [[Кореща]]та, част от [[Костурски революционен район|Костурския революционен район]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 -– 1944 в документи, том 1 1878 -– 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.