Битка за Гърция: Разлика между версии

На 17 ноември 1940 Метаксас предлага на британското правителство предприемането на съвместна офанзива на Балканите от гръцките позиции в Южна Албания, на база на провежданите там военни операции. Британската страна обаче е склонна само да обсъди предложението, тъй като разполагането на войски, необходими за изпълнение на гръцкия план, би застрашило сериозно британските позиции срещу немските военни действия в Северна Африка. По време на срещата на английски и гръцки военни и политически лидери в Атина на 13 януари 1941 година Александрос Папагос (Papagos), командващ Гръцката армия, поставя искането на гръцката страна Великобритания да предостави девет напълно оборудвани дивизии и съответната въздушна подкрепа. Британците поради своята ангажираност с войната в Северна Африка предлагат незабавното изпращане само на малки символични сили. Това предложение е отхвърлено от гърците, които се страхуват, че появата на такъв малък небоеспособен контингент може да ускори немската атака. Решава се британска помощ да бъде поискана, ако немски войски преминават [[Дунав]]а от [[Румъния]] в България. В този дух е договореността със Сър Антони Идън (Sir Anthony Eden), подписана на 22.02. февруари 1941 г. в Атина, да се приеме британски експедиционен корпус. Тези договорености и поемането на ангажименти от Великобритания показват значението на Балканите при оценката на политическата и военната обстановка в началото на 1941 г.