Тодор Паница: Разлика между версии

'''Тодор Николов Паница''' с псевдоними '''Димитър Арнаудов''' и '''Müller'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО -– псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.35, 108</ref> е [[българи|български]] [[революция|революционер]]<ref>Vladeta Milićević: ''[http://books.google.de/books?id=BDQojCTARBsC&q=Todor+Panica&dq=Todor+Panica&ei=J3hYS5yjM4-IygSjwsGeBA&cd=7 Der Königsmord von Marseille: das Verbrechen und seine Hintergründe]'', стр. 30 </ref>, деец на лявото крило на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]]. Паница е един от най-противоречивите личности в революционните борби в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия|Одринско]], [[терорист]] и инициатор за създаването на [[ВМРО (обединена)]].<ref>[http://krumblagov.com/fifty/25.php Убийството на задграничните представители] извадка от книгата ''50-те най-големи атентата в българската история'' на Крум Благов</ref> Той е племенник на българския военен и революционер [[Коста Паница]].

== Биография ==

=== Във ВМОРО ===

Роден е в град [[Оряхово]] на 2 юли 1879 г. в семейството на Никола Паница от Велико Търново и Митанка Пелтекова от Свищов.<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.</ref> Учи в Лом, където е съученик с [[Михаил Думбалаков]], като според него Паница е привлечен към македонското освободително движение от брат му - [[Димитър Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;ѣ}} на живота и революцията, том I, София, 1933, стр. 26 - 27.</ref> По-късно остава сирак и е отгледан от чичо си във [[Варна]]. В гимназията негов съученик е [[Михаил Даев]], който го привлича за каузата на Върховния комитет. След гимназията за период от три години Паница служи като кавалерист в армията. В края на 1902 г. бяга от казармата и се включва в дейността на ВМОРО. Постъпва в четата на [[Никола Пушкаров]], действаща в Кумановско и Кратовско. Участва в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] като четник в Скопско. След въстанието се прибира във Варна.

През 1904 г. тук Паница отново заминава за Македония и постъпва в четата на драмския войвода и негов съученик -– Даев. Определен е за негов заместник, помощник-войвода на Драмска околия. Поради липсата на оръжие в четата се връща в България през 1906 г. Осигурява 24 пушки и няколко пистолета, като тази му постъпка го превръща в герой. На втория конгрес на [[Серски революционен окръг]] през 1906 Тодор Паница е избран за член на Серски окръжен революционен комитет.

На 31 юли 1907 г. Даев и Паница похищават с цел откуп в с. [[Гюреджик]] полковник Елиът - пристигнал да инспектира британските офицери, служещи в турската жандармерия и контролиращи изпълнението на Мюрцщегските реформи. За тяхно нещастие са забелязани и подгонени от войската. Елиът се отскубва и с револвера си убива един четник и ранява тежко Паница и друг четник. Акцията не е съгласувана с ръководството на ВМОРО и неуспехът предизвиква остра критика. В същото време Тодор Паница се запознава в село [[Калапот]] с учителката [[Екатерина Измирлиева]] и се венчава за нея на 17 май 1907 г. Кумува им Михаил Даев. Сватбата на четник е против правилата на ВМОРО, което усложнява допълнително ситуацията в четата на Даев. По това време [[Санданисти|Серската група]] на Сандански вече се опитва да наложи свое мнозинство в ръководството на Организацията.

=== В Серската група ===

[[FileФайл:Deliradev.jpg|thumbмини|250px|[[Павел Делирадев]], [[Яне Сандански]] и Тодор Паница, Банско, 1908 г.]]

След [[разцепление на ВМОРО|разцеплението на ВМОРО]] Паница предава на Сандански подготвяния от [[Михаил Даев]], [[Иван Гарванов]] и [[Борис Сарафов]] заговор за убийството му. Така на 10 октомври 1907 г., при пълна тайна Сарафов, Гарванов и Даев са осъдени на смърт. За убиец на Сарафов и Гарванов е определен Паница, който трябвало да изкупи греха си към организацията, защото тайно се оженил. Тодор Паница убива на 28 ноември 1907 г. задграничните представители на Организацията в София поручик [[Борис Сарафов]] и [[Иван Гарванов]]. После заминава с влака за Варна и оттам отива при жена си. Тя е учителка в Несебър. След това пеш отива в Бургас, взема влака за София, слиза на гара Саранбей (днес Септември) и през Лъжене (днес Велинград) преминава в Македония. За тази си постъпка е осъден на смърт от [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] през 1908 година. Заедно със Сандански участва в Младотурския преврат през 1908 година, а след това се легализира чрез [[Народна федеративна партия|Народната федеративна партия]] и живее в град [[Драма (град)|Драма]]. Участва в [[поход към Цариград|похода на Младотурците към Цариград]] през 1909 година заедно с четите Яне Сандански и Христо Чернопеев. За благодарност през 1910 година младотурците го даряват с огромен чифлик в Драмско, където се ражда синът му Коста Тодоров Паница (1912, Драма -– 1948, Владая) който е лекар.<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 410.</ref>

=== По време на войните за национално обединение ===

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е войвода на Драмската партизанска чета на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], която участва в освобождаването на Неврокопско. Изпраща подвойводата си [[Яне Богатинов]] да подготви северните драмски села. Паница отбранява проходите в Драмско, а делегация от [[Просечен (дем Просечен)|Просечен]] му предава града, след което той влиза в него с четата си. В дните след това четниците се защитават от настъпващите турски части.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.119</ref> По-късно служи в Първа и нестроева рота на 14 воденска дружина.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 5344, 894.</ref> През юли 1914 г. Паница е амнистиран със закон, гласувана от българския парламент. Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] в [[Криволашко сражение (1915)|боевете при Криволак]], където е ранен и за проявен героизъм награден с кръст „[[За храброст]]“.

=== Противопоставяне на ВМРО ===

[[FileФайл:Misho Shkartov 1 Todor Panitsa 2 Mircho Ikonomov 3.JPG|ляво|thumbмини|250px|[[Михаил Шкартов]], Тодор Паница и [[Мирчо Икономов]], Банско, 1908 г.]]

След 1919 година и поредната национална катастрофа на власт в България идват левите земеделци, които преследвт незаконно забогателите през войните спекуланти. Като заподозрян за мародерства над гърците в Драмско, Паница дълго време се укрива. Впоследствие за да не бъде преследван предлага услугите си на правителствато на Стамболийски в борбата му с ВМРО. Използвайки ситуацията той изгражда структури на [[МФО]] в Неврокопско. От друга страна [[Тодор Александров]] с десни активисти създава [[ВМРО]]. Двете крила се изправят пред директен сблъсък и на 16 октомври 1922 г. четите близки до Александров с над 400 души, превземат град [[Гоце Делчев (град)|Неврокоп]] в така наречената [[Неврокопска акция на ВМРО]]. По-голямата част от федералистите са заловени и на практика дейността им е неутрализирана. Паница успява да избяга в Гърция заедно със [[Стоян Мишев]], [[Григор Циклев]], К. Попиванов, Стоян Чочков и други<ref>Македония -– история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.108.</ref>.

=== В емиграция ===

[[FileФайл:Yane Sandanski and Todor Panitsa IMARO.jpg|мини|200п|Яне Сандански и Тодор Паница, пощенска картичка.]]

Впоследствие той се установява в [[Белград]], откъдето заедно с част от федералистите организира контрачети срещу ВМРО.<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.110.</ref> След [[Деветоюнски преврат|преврата]] на 9 юни 1923 година и свалянето на земеделците Тодор Паница става съветник и на паравоенното [[Сдружение против българските бандити]]. По-късно емигрира във [[Виена]], където се свързва със средите на [[Коминтерн]]а и БКП. Продължава контактите си с [[Македонска федеративна организация|федералистите]] и дори минава за техен идеолог. Паница е сътрудник на Военния отдел на ЦК на БКП и е свързан със съветското разузнаване. Организира нелегалното прехвърляне на оръжие в България за подготвянето на [[Септемврийското въстание]].<ref>Разведка и контраразведка в лицах. Москва, 2002, с. 375.</ref> Паница подкрепя идеята за [[Балканска федерация]] и активизира подривна си дейност срещу ВМРО. Пътува често до Солун, Белград и Ниш, където контактува с леви интелектуалци и пропагандира идеята за Балканска федерация. Според данни на [[Филип Атанасов]] получава парична издръжка от гръцкото правителство и Задграничното представителство на БЗНС в Белград през 1924 и 1925 г. Участва в подготовката на подписването на [[Майски манифест]] от страната на [[МФО]], като поддържа, че обединение с ВМРО е невъзможно, докато не се подменят лидерите и&#768;ѝ.<ref>Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.127.</ref> След провала на Манифеста, [[Убийство на Тодор Александров|убийството на Тодор Александров]] и последвалите кръвопролития е набелязан за ликвидиране от [[Иван Михайлов]]. Междувременно във Виена Тодор Паница съдейства за формирането на [[ВМРО (обединена)]]. Участва в конгре­са на МФО на 20 фев­руари 1925 г., където изнася доклад за предстоящи задачи. Те предвиждат с гръцка и сръбска поддръжка да бъде извършен преврат в България, като бъде свалено правител­ството на [[Александър Цанков]] и след това се ликвидерат структурите на ВМРО в Пиринска Македония.

* [http://www.macedonia-science.org/page.php?51 Менча Кърничева - „Защо убих Тодор Паница?”], издание на ВМРО -– СМД, София, 1993