Макарий III Кипърски: Разлика между версии

 

== Борба за еносис и ЕОКА ==

Архиепископ Макарий е лидер в борбата за ''еносис'', стремежа на Кипър да се присъедини към Гърция, която се развива по време на следвоенната британска окупация. Подобно на много обществени фигури в гръцката кипърска общност през 1940-те и 1950-те години, той е активен поддръжник на еносиса още от [[тийнейджър]]ските си години.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Като архиепископ на Кипърската църква, както и като етнарх на гръцката християнска общност на острова, той играе важна роля в политическия живот на страната. Противопоставя се на предложението на британското правителство за статут на Кипър като член на [[Общност на нациите|Британската общност]]. [[Турция]] пък, от своя страна, иска разделяне на острова под предлог защита на значителното турско население в него.<ref name="Brit"/>

 

 

През следващите пет години Макарий работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър – в [[Атина]], [[Лондон]], [[Вашингтон]], както и в различни други европейски столици. Говори в [[Общото събрание на ООН]] и на [[конференция]]та на страните от [[третия свят]] в [[Азия|Азиатско]]-[[Африка]]нския регион, проведена в [[Бандунг]], [[Индонезия]].<ref name="Encyc"/> През [[1955]] година в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.<ref name="Молон"/>

След като тя се проваля, започва въоръжената борба на кипърците срещу британското управление.<ref name="Академик">{{икона|ru}} [http://world_history.academic.ru/4266/%D0%AD%D0%9E%D0%9A%D0%90 Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА]</ref> В този момент Макарий приема подкрепата не само на ЕОКА, но и на кипърските [[комунисти]]. Надига се вълна от [[протест]]и, партизански действия, [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрации]], [[бунт]]ове, [[саботаж]]и и насилие, които оказват влияние както върху Турция, така и върху Гърция. Британците отговарят с изпращането на нови войски в Кипър и с масови арести.<ref name="Encyc"/>

 

 

== Таксим ==

 

== Изгнание ==

 

== Създаване на Република Кипър ==

 

== Президентски пост ==

На 1 март 1959 година Макарий се завръща в Кипър, където столицата го очаква с безпрецедентен прием и почти 2/3 от пълнолетните кипърски гърци го посрещат и приветстват възторжено. Президентските избори са проведени на 13 декември през същата година. Архиепископът побеждава своя съперник, адвоката [[Йоанис Клиридис]], баща на бъдещия президент [[Глафкос Клиридис]], с 2/3 от подадените гласове.<ref name="World"/>

 

 

Макарий, който се е отказал от еносиса, започва да води умерена политика на необвързаност и се опитва да изгради добри отношения както с Гърция, така и с Турция. Кипър става и член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните държави]]. През септември [[1961]] година архиепископът присъства на конференция на тази организация в [[Белград]]. Там той предизвиква правителствата в Лондон и [[Вашингтон]] с хладната си политика към Запада. В САЩ демонстрира тенденция към сближаване с комунизма, за което е охулен и наречен „Кастро на Средиземноморието“. След като е реабилитиран в това отношение в британската преса, прозвището му е заменено с „Черния Мак“ (Black Mak), заради черното му свещеническо облекло.<ref name="World"/>

 

Макарий е принуден да предприеме сериозни мерки за да спаси етническия мир и неминуемия колапс на страната, който би последвал, ако не се намери изход от тежката ситуация. През ноември 1963 година той предлага 13 изменения в конституцията, които ще освободят много държавни служби от етническите ограничения, договорени в Лондон и Цюрих. Според него те ще позволят на правителството да работи по-ефективно, да обедини общностите чрез размиване на твърдите междуетнически юридически граници и ще насърчи [[интеграция]]та. Въпреки това, тези изменения са възприети от много турци като заплаха за конституционните им права, и опасност от господството на мнозинството от кипърски гърци в държавното управление.<ref name="World"/>

През пролетта на [[1967]] година чрез [[държавен преврат]] [[Гръцка военна хунта|военната хунта]], т.нар. „черни полковници”, завзема управлението в Гърция и налага [[военна диктатура]].<ref name="Гео"/> Отношението към Макароис в Гърция става хладно, а отношенията между двете страни – напрегнати, което дава отражение и в кипърския политически живот. Режимът подкопава авторитета на кипърския президент чрез подкрепа на паравоенни организации, ангажирани с поредния стремеж към еносис.<ref name="World"/>

 

През [[1971]] година генерал Гривас, който в един атински вестник е нападнат от Макарий като предател, се завръща тайно на острова и възражда ЕОКА под името ЕОКА-В.<ref name="World"/<ref name="Академик"/><ref name="Mediapool">{{икона|bg}} [http://www.mediapool.bg/sasht-sa-znaeli-za-gotven-prevrat-sreshtu-kiparskiya-prezident-makarios-prez-1974-g-news134881.html Mediapool/САЩ са знаели за готвен преврат срещу кипърския президент Макарий през 1974 г.]</ref> Това е нелегална организация, отдадена отново на еносиса, която си поставя за цел да свали архиепископ Макарий от власт и да присъедини Кипър към Гърция.<ref name="Mediapool"/> Около половината от членовете на организацията са полицейски служители и членове на Националната гвардия.<ref name="Military">{{икона|en}} [http://www.globalsecurity.org/military/world/para/eoka.htm Global Security/Military/EOKA (Ethniki Organosis Kyprion Agoniston)]</ref> Създадени са и три нови [[вестник]]а, защитаващи еносиса и финансирани от военната хунта в Гърция.<ref name="World"/>

 

 

Отношенията между Никозия и Атина са толкова влошени, че [[Полковник|полковниците]] от гръцката хунта, преценявайки опасността от политиката на Макарий, му изпращат [[ултиматум]], в който настояват да реформира правителството си, като се отърве от всички министри, които са против хунтата. Масовите демонстрации обаче доказват, че Макарий може да разчита на сериозна поддръжка от страна на гръцките киприоти. Въпреки това, той пренарежда кабинета си.<ref name="World"/>

Преговорите между двете общности за местна [[автономия]] продължават. През пролетта на [[1972]] година Макарий е изправен пред нова атака от неочаквана страна. Тримата епископи на Кипърската православна църквата го призовават да подаде оставка като президент, като посочват, че по време на неговото управление, някои църковни права са нарушени. През лятото на следващата година и тримата са разпопени. Преди да избере техни заместници, Макарий увеличава броя на епископите на 5, като по този начин намалява силата на всеки един от тях поотделно.<ref name="World"/> Въпреки всички проблеми, през 1973 година той отново е преизбран за президент за трети мандат.<ref name="Brit"/>

 

 

== Турска инвазия ==

Превратът от 15 юли дава на [[Анкара]] основания за провеждане на операция „Атила“, която започва пет дни след осъществения преврат.<ref name="БГНЕС"/> На 20 юли 1974 турският премиер-министър [[Бюлент Еджевит]] заповядва военна интервенция и в северната част на острова дебаркират турски войски. Това води до сериозни политически вълнения в Гърция и само три дни по-късно военният режим там пада.<ref name="Гео"/> Северен Кипър остава окупиран от турската армия, въпреки конституцията и възстановеното президентство. За турците и кипърските турци тази инвазия е известна като „Операция мир“ и е предназначена за защита на общността на турците-киприоти. За Гърция и кипърските гърци, тя представлява изпълнение на дългогодишния план за възстановяване на турския контрол върху голяма част от Кипър. В международен план, като се има предвид последващите резолюции на ООН и други международни форуми, Турция незаконно напада и окупира независима държава.<ref name="World"/> Въпреки всичко, като резултат от тези събития островът е разделен и в северната му част е създадена, признатата само от Турция, [[Севернокипърската турска република]], а в южната остава да съществува [[Република Кипър]].<ref name="БГНЕС"/>

 

 

== Последни години и отзвук в света ==

През декември 1974 година, след падането на хунтата, Макарий се завръща в родината си, но след като вече турската държава е завзела 40% от територията на острова.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Действията му до смъртта му са фокусирани изцяло върху възстановяването на кипърската териториална цялост.<ref name="World"/>

 

{{пост| [[Църква на Кипър|кипърски архиепископ]]<br/>|[[20 октомври]] [[1950]]|[[3 август]] [[1977]]|[[Макарий II Кипърски|Макарий II]]|[[Хрисостом I Кипърски|Хрисостом I]]}}

{{пост край}}

[[Категория:Кипърски архиепископи]]

[[Категория:Китийски митрополити]]