Борис Дрангов: Разлика между версии

 

=== Илинденско-Преображенско въстание (1903) ===

По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] (1903) Дрангов напуска военната служба и заминава за Македония заедно с други офицери, където събира чета от 120 души, която се подвизава в планината [[Плавица]], [[Кратовско]]. На 17 август от [[Кюстендил]] той изпраща писмо на съпругата си, в което пише:

 

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915 – 1918), като командир на полка, от дивизията, която е съставена почти изцяло от необучени българи от [[Македония (област)|Македония]], Дрангов успява за кратко време да го подготви и да направи от него напълно боеспособна бойна единица. Участва в боевете при [[Калиманци (Община Виница)|Калиманци]], [[Кочани]] и [[Щип]]. На 25 ноември 1915 г. с нощна атака под неговото ръководство е превзето село [[Градец (Община Виница)|Градец]].

 

[[Файл:Letter from Boris Drangov to Kiril Drangov 9 May 1917-02.jpg|дясно|мини|250п|Писмо от Борис Дрангов до сина му [[Кирил Дрангов]], 9 май 1917 г., три дена преди смъртта му на 11 май (стар стил)

9. V. 17.

{{Br}}

ПАДНАЛИТѢ ЮНАЦИ

 

 

Големите жертви, които дава офицерският състав на армията, налагат през месец май 1916 г. да се създаде Школа за запасни подпоручици в Скопие. На 15 май за началник на школата е назначен подполковник Дрангов. Така той напуска редиците на 5-и македонски полк и заминава за родния си град. На 17 май школата е тържествено открита и в нея постъпват 1053 младежи. Там Дрангов се ползва с изключителен авторитет, благодарение на изключителното си ораторско майсторство, откритостта, чистосърдечността и личния пример, който винаги дава. Големият български писател [[Чудомир]] пише в спомените си за Борис Дрангов:

 

Школниците са произведени в чин на 17 септември, като успешно завършват 876 души. На 21 септември 1916 г., след като школата е закрита, Дрангов заема длъжността началник-щаб на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна дивизия]] и близо 6 месеца е по бойните полета на [[Добруджа]] в [[Румънска кампания (Първа световна война)|кампанията срещу Румъния]].

На 18 март 1917 г. поема командването на [[Девети пехотен пловдивски полк|9^-ти пехотен пловдивски полк]] от [[Втора пехотна тракийска дивизия|2^-ра пехотна дивизия]]. Отбранява участъка от кота 1050 в завоя на река [[Битка при завоя на Черна|Черна]] (Южния фронт).

 

 

Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Съвременната военна наука в България го определя като първия военен теоретик на тактиката.

 

== Памет ==

През 2007 г., по инициатива на историка Рада Банялиева, на мястото, където са били казармите на [[Девети пехотен пловдивски полк|9-ти пехотен пловдивски полк]] в [[Пловдив]], е издигнат паметник в чест на Дрангов. Той е открит на 31 май 2007 г. и е дело на скулптура Атанас Карадечев. Монументът е във формата на щик, изработен от мрамор и метал с височина 9 метра.

 

 

== Библиография ==

 

=== Самостоятелни издания ===