Тонкинска резолюция: Разлика между версии

 

 

 

== Предпоставки ==

По време на инцидента в залива американският [[разрушител|ескадрен миноносец]] „Мадокс“ (''Maddox''), патрулира във водите на Тонкинския залив на 2 август 1964 г., когато (според официалните американски версии) бил нападнат от 3 северновиетнамски миноносеца от 135-та торпедна ескадрила<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p. 50</ref>. Миноносците се опитвали да влязат в ефективен диапазон до "Медакс", за да изстрелят торпеда. "Мадокс" изстрелва над 280 бр. 5-[[инч]]ови снаряди и противникът отговаря на огъня с картечна стрелба. След това противниците се раздалечили, но 3-те виетнамски кораба са атакувани от 4 американски [[бомбардировач]]а Ф-8 (''F-8 Crusader'') от [[самолетоносач]]а "[[Списък на самолетоносачите на САЩ|Тайкондерога]]"<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p. 82</ref>.

 

2 дни по-късно "Мадокс" и "Търнър Джой" (''Turner Joy'') докладват, че са отново под виетнамски обстрел. "Търнър Джой" изстрелва 220 бр. 3-инчови и 5-инчови снаряда<ref>{{cite book|last=Moise|first=Edwin E.|title=Tonkin Gulf and the Escalation of the Vietnam War|year=1996|publisher=The University of North Carolina Press|isbn=0-8078-2300-7|ref=harv}} p. 152</ref>. Ханой отрича каквото и да било участие в инцидента. Вътрешни разследвания хвърлят сянка на съмнение върху истинността на докладите на "Мадокс" и "Търнър Джой". През 2005 г., след сваляне на секретността на документи на [[Агенция за национална сигурност|Агенцията за национална сигурност]] от периода, се разкрива, че докато "Мадокс" действително е имал спречкване със северновиетнамската флота на 2 август, вероятно не е имало такъв инцидент на 4 август,<ref>[http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB132/relea00012.pdf Hanyok, Robert J. "Skunks, Bogies, Silent Hounds, and the Flying Fish: The Gulf of Tonkin Mystery, 2–4 August 1964", ''Cryptologic Quarterly'', Winter 2000/Spring 2001 Edition, Vol. 19, No. 4 / Vol. 20, No. 1 "...It is not simply that there is a different story as to what happened; it is that no attack happened that night...In truth, Hanoi's navy was engaged in nothing that night but the salvage of two of the boats damaged on August 2..."]</ref>.

 

 

На 6 август министърът на отбраната (''секретар по отбраната'') на САЩ [[Робърт Макнамара]] свидетелства пред съвместно заседание на Сенатските комисия по външните работи и въоръжените сили. Той заявява, че „Мадокс” е "...изпълнявал рутинна мисия от типа, осъществяван по цял свят и по всяко време...", и отрича участие в нападенията, осъществени от южновиетнамски патрули над крайбрежните острови Хон Ме и Хон Нию в нощите на 30 и 31 юли.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Обаче администрацията не разкрива, че нападенията, въпреки че са били отделно от мисията на "Мадокс", са били част от програма за подмолни нападения срещу северновиетнамски инсталации, наречена "Оперативен план 34а". Тези операции са провеждани от обучени от САЩ южновиетнамски [[командос]]и под контрола на Специалните операционни сили на САЩ, наречени "Група за военна помощ, виетнамски изследвания и наблюдения" (''Military Assistance Command, Vietnam Studies and Observations Group'').<ref>{{cite web|last1=Andradé|first1=David|last2=Conboy|first2=Kenneth|url=http://www.usni.org/navalhistory/Articles99/NHandrade.htm|title=The Secret Side of the Tonkin Gulf Incident|publisher=Naval History|date=August 1999|ref=harv}}</ref>

 

След по-малко от 9 часа обсъждане в комисията и пленарни дискусии Когресът гласува на [[10 август]] [[1964]] г. [[съвместна резолюция]], разрешаваща на Президента "да предприеме всички необходими стъпки, включително употребата на въоръжена сила, за подкрепа на страните членки по Договора за взаимопомощ и защита в Югоизточна Азия в защита на свободата им"<ref>[http://en.wikisource.org/wiki/H.J._RES_1145 "Public Law 88-409 Gulf of Tonkin Resolution" by the 88th Congress of the United States]</ref>. Някои сенатори изразяват опасения относно мярката, но в крайна сметка само демократите Уейн Морз от [[Орегон]] и Ърнест Грюнинг от [[Аляска]] гласуват против.<ref>{{cite news|last=Kenworthy|first=E.W.|title=Resolution Wins|newspaper=The New York Times|date=August 8, 1964|ref=harv}}</ref> Сенатор Морз предупреждава: '''"Вярвам, че тази резолюция ще бъде историческа грешка."'''<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=The New York Times|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref>

 

Към 1967 г. основанията за въвличането на САЩ във [[Виетнамска война|войната във Виетнам]] се скрутинират основно. С нарастване на антивоенните движения и демонстрациите срещу войната критици на администрацията оценяват действието на Конгреса като ''равносилно на подписване на празен чек''. Разследването, проведено от Сенатската комисия по външните работи, разкрива, че „Мадокс”' е бил на електронно разузнаване за събиране на информация край бреговете на [[Северен Виетнам]].<ref>{{cite news|last=Finney|first=John|title=Tonkin Inquiry by Fulbright to Call McNamara|newspaper=[[The New York Times]]|date=January 31, 1968|ref=harv}}</ref> Също така се разкрива, че американският Военноморски комуникационен център, намиращ се на [[Филипините]], преразглеждайки корабните съобщения, поставя под въпрос '''дали изобщо е имало втора атака'''.<ref>{{cite news|title=Excerpts from McNamara's Testimony on Tonkin|newspaper=The New York Times|date=February 25, 1968|ref=}}</ref> Администрацията на президента [[Ричард Никсън]], встъпила в длъжност през януари 1969 г., първоначално се обявява против отхвърляне на резолюцията, предупреждавайки за "...последици за Югоизточна Азия, които излизат извън рамките на войната във Виетнам..." През 1970 г. администрацията започва да променя своята позиция. Тяхната позиция става, че правото за провеждане на операциите в Югоизточна Азия се основава не на резолюцията, но е конституционно упражняване на властта на президента, като главнокомандващ американските въоръжени сили, в предприемане на необходимите стъпки за защита на американски войски в хода на тяхното оттегляне.<ref>{{cite news|title=Gulf of Tonkin Measure Voted In Haste and Confusion in 1964|newspaper=The New York Times|date=June 25, 1970|ref=}}</ref>

 

 

<references />