Уикипедия

Брайън Клъф: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м 01 --> януари
м цифри --> букви за месец
Ред 3:
| снимка = Aankomst Nottingham Forrest op Schiphol, Ajax 1 tegenstanders voor de Europa Cup, Bestanddeelnr 930-7831.jpg
| описание =
| прякор = Клъфи (''Cloughie''),<br>Старата Голяма Глава<br>(''Old Big 'Ead'')<ref>[http://www.mailonsunday.co.uk/tvshowbiz/article-1160394/Thats-Old-Big-Ead-Brian-Cloughs-family-furious-portrayal-soccer-manager-foul-mouthed-drunk-new-film.html „That's not Old Big 'Ead! Brian Clough's family furious at portrayal of soccer manager as foul-mouthed drunk in new film“, в-к Мейл он Съндей, 09.03.9 март 2009]</ref>
| цяло име = Брайън Хауърд Клъф
| град на раждане = [[Мидълзбро]]
Ред 32:
}}
 
'''Брайън Хауърд Клъф''' ({{lang-en|Brian Howard Clough}}<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/Clough Звуков файл за произношение на фамилията]</ref>) е бивш английски футболист, роден на [[21 март]] [[1935]] г. в [[Мидълзбро]], починал на [[20 септември]] [[2004]] г. Като футболист блести с невероятната си успеваемост – 251 гола в 274 мача, а като треньор с успехите си в [[Дарби Каунти]], с който става шампион на [[Англия]] и шампион на [[Втора английска дивизия]], и [[Нотингам Форест]], с който става шампион на Англия, четирикратен носител на [[Карлинг Къп|Купата на лигата на Англия]] и двукратен носител на [[КЕШ]] (в две поредни години). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в [[Европа]], се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола.<ref name="Stars pay tribute to Clough"> [http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3673824.stm „Stars pay tribute to Clough“, ВВС, 21.09. септември 2004]</ref> Клъф е [[Орден на Британската империя|Офицер на Ордена на Британската империя]] и член на [[Английска футболна зала на славата|Английската футболна зала на славата]] от основаването ѝ през [[2002]] г. Той е харизматичен и прям и често се забърква в скандали. За него се говори, че е най-великият английски треньор, който никога не е водил националния тим на страната.<ref name="Форест: незабравимата приказка"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2004/06/01/forum/d3628_5.htm „Форест: незабравимата приказка“, в-к 7 дни спорт, 01.06.1 юни 2004]</ref><ref name="Brian Clough"/> През [[2007]] г. в-к [[Таймс]] го нарежда на седмо място в класацията си за най-добрите футболни треньори за всички времена.<ref>[http://e-vestnik.bg/2237 „Топ 50 на футболните треньори за всички времена“, e-vestnik.bg, 24.09. септември 2007]</ref>
 
== Детство и личен живот ==
Ред 39:
Брайън е шестото от деветте деца на Джоузеф работник в магазин за сладкарски изделия, по-късно производител на такива, и Сара Клъф. Бащата е фен на местния отбор [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] и оттам идва любовта на момчето към футбола. През [[1946]] г. Брайън се проваля на изпита ''11+'' (изпит за единадесетгодишни деца в края на началното образование, според който се избира средното училище) и продължава обучението си в ''[[Реална гимназия]] Мартон Гроув'' (в този тип училища учат децата, чиито резултати на изпита не са сред най-добрите 25%). По-късно в своята автобиография той казва, че е занемарил учението в полза на спорта. През [[1950]] г. Брайън напуска училище и започва да работи в бранша на [[химическа промишленост|химическата промишленост]] за [[Империъл Кемикъл Индъстрийс]] (''Imperial Chemical Industries'', ''ICI'') в [[Билингам]].<ref>[http://www.ltlf.co.uk/managers/clough_brian.htm Brian Clough, 1935 – 2004]</ref> Между [[1953]] и [[1955]] г. той отбива военната си служба в [[Кралски военновъздушни сили|Кралските военновъздушни сили]] – първо близо до [[Манчестър]], а после в [[Уочет]].<ref>[http://www.britisharmedforces.org/pages/nat_brian_clough.htm British Armed Forces & National Service]</ref>
 
{{цитат|Всичко, което съм направил, всичко, което съм постигнал, всичко, което е направлявало и влияело на живота ми освен пиенето се корени в детството ми.<ref>[http://www.dailymail.co.uk/sport/football/article-1159762/Theres-Brian-Clough-Why--Leeds-fans--love-Old-Big-Ead-green-jumper.html „There's only one Brian Clough! Why we – and some Leeds fans – love Old Big 'Ead and his green jumper“, в-к Дейли мейл, 06.03.6 март 2009]</ref> Обожавах детството си във всичките му аспекти. Ако има някой, който трябва да е признателен за възпитането си, за майка си и баща си, то това съм аз. Аз бях детето, което израстна в малко късче от рая.}}
 
На [[4 април]] [[1959]] г. Клъф се жени за Барбара Глазгоу. Раждат им се три деца – Саймън ([[1964]]), Найджъл ([[1966]]) и Елизабет ([[1967]]). [[Найджъл Клъф]] тръгва по стъпките на баща си и става професионален футболист – първо под негово ръководство в Нотингам Форест, а по-късно в [[ФК Ливърпул|Ливърпул]], [[Манчестър Сити]] и др. След това Найджъл става треньор и през януари [[2009]] г. поема Дарби Каунти – отборът, в който Брайън оставя незаличима следа.
Ред 54:
Клъф играе за отборите на [[Билингам Синтония]] и [[Грейт Бротън]], преди да се присъедини към [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] през ноември [[1951]] г., когато подписва договор като аматьор. След като отбива военната си служба, той се връща в отбора и през 1955 г. подписва първия си професионален договор. Дебютира на [[17 септември]] същата година срещу [[ФК Барнзли|Барнзли]] и отбелязва първия си гол на [[8 октомври]] срещу [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]].<ref name="Cloughie's Career"> [http://www.brianclough.com/new_page_4.htm Cloughie's Career]</ref> Отначало за него е трудно да се пребори за титулярното място в намиращия се по това време във Втора английска дивизия отбор. През сезон 1956/1957 г. обаче той приковава вниманието на всички, вкарвайки 40 гола в 44 мача за първенство и [[ФА Къп]]. По време на престоя си в Мидълзбро отбелязва 197 гола в 213 мача за първенство, 5 в 8 мача за ФА Къп и 2 в 1 мач за Карлинг Къп, или общо 204 гола в 222 срещи.
 
През юли [[1961]] г. той преминава в [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] за рекордните за клуба 48&nbsp;000 [[британска лира|паунда]].<ref name="Collision that transformed Brian Clough’s life"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/article5870472.ece „Collision that transformed Brian Clough’s life“, в-к Таймс, 09.03.9 март 2009]</ref> Дебютира през август срещу [[ФК Уолсол|Уолсол]].<ref name="Cloughie's Career"> [http://www.brianclough.com/new_page_4.htm Cloughie's Career]</ref> На [[26 декември]] [[1962]] г. Клъф се контузва тежко след сблъсък с вратаря на [[ФК Бери|Бери]] [[Крис Харкър]]. Диагнозата е скъсани [[кръстна връзка|кръстни връзки]] на коляното<ref name="Collision that transformed Brian Clough’s life"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/article5870472.ece „Collision that transformed Brian Clough’s life“, в-к Таймс, 09.03.9 март 2009]</ref> – по това време такава тежка контузия обикновено означава край на кариерата. Брайън пропуска остатъка на сезона и целия следващ, преди да се завърне на терена през 1964 г. Междувременно Съндърланд печели промоция в [[Първа английска дивизия]]. Дългият възстановителен период обаче не води до желания резултат – Клъф дебютира в най-високото ниво на английския футбол, но успява да изиграе още само три мача, преди да прекрати кариерата си. Последния си гол отбелязва срещу [[Лийдс Юнайтед|Лийдс]] на [[5 септември]] 1964 г.,<ref name="Cloughie's Career"> [http://www.brianclough.com/new_page_4.htm Cloughie's Career]</ref> а общият брой попадения за този отбор са 63 в 74 мача – 54/61 за първенство, 0/4 за ФА Къп и 9/9 за Карлинг Къп.
 
През октомври [[1965]] г. се състои бенефисният мач на Брайън Клъф, в който [[Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл]] побеждава Съндърланд с 6:2, а Брайън вкарва гол от дузпа.<ref>[http://www.osheasport.co.uk/10/category/brian%20clough/1.html Clough's true legacy]</ref>
Ред 60:
За [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор]] Клъф записва само два мача срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] на [[17 октомври]] и [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] на [[28 октомври]] [[1959]] г., без да отбележи гол. Освен това има три мача и един гол за [[Младежки национален отбор по футбол на Англия|младежкия]] и един мач и един гол за Б отбора на страната.
 
{{цитат|Аз съм най-добрият нападател в страната и един от най-добрите в историята на футбола.<ref name="Brian Clough"> [http://www.telegraph.co.uk/news/obituaries/1472206/Brian-Clough.html „Brian Clough“, в-к Дейли Телеграф, 21.09. септември 2004]</ref> |}}
 
== Кариера като треньор ==
Ред 82:
[[Файл:RoyMcFarland03.jpg|мини|230px|Рой Макфарланд – един от ключовите играчи на отбора]]
 
През сезон 1971/1972 Брайън Клъф извежда отбора до първата шампионска титла в историята му. Въпреки липсата на двама основни играчи – Дейв Маккай става играещ треньор на [[ФК Суиндън Таун|Суиндън Таун]], а Рой Макфарлънд боледува от [[грип]] – в първите дванадесет срещи Дарби Каунти няма поражение и се намира на трета позиция. Около [[Нова Година]] обаче отборът се смъква до петото място. В последния си мач овните побеждават [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и заемат първата позиция, но първенството още не е решено, защото следващата седмица предстоят да бъдат изиграни още две срещи – [[Лийдс Юнайтед]] се нуждае от равенство срещу [[ФК Уулвърхямптън Уондърърс|Уулвърхямптън]], а Ливърпул от победа срещу [[ФК Арсенал|Арсенал]], за да изпреварят Дарби Каунти. След последния си мач, Питър Тейлър води играчите на почивка на Майорка, а Брайън Клъф отива със семейството и родителите си на [[Острови Сили|Островите Сили]]. Там те научават, че са спечелили шампионската титла – Лийдс губи, а Ливърпул завършва наравно.<ref name="His time at Derby"> [http://beehive.thisisderbyshire.co.uk/default.asp?WCI=SiteHome&ID=11165&PageID=65849 Brian Clough – His time at Derby]</ref> Любопитно е, че Клъф е можело и да се размине с този успех през април [[1972]] г. се договаря с шефовете на [[ФК Ковънтри Сити|Ковънтри Сити]] той и Питър Тейлър да поемат отбора, като треньорът трябва да съобщи за решението си на Сам Лонгсън ден след мача на Дарби с [[ФК Кристъл Палас|Кристъл Палас]], но вместо това той моли босовете на Ковънтри за отсрочка от една-две седмици, но в крайна сметка до смяна на отбора не се стига.<ref>[http://www.coventrytelegraph.net/coventry-city-fc/coventry-city-fc-news/2009/03/31/brian-clough-was-nearly-coventry-city-manager-92746-23274848/ „The day Brian Clough agreed to manage Coventry City“, в-к Ковънтри Телеграф, 31.03. март 2009]</ref>
 
Въпреки успеха, противоречията между Клъф и президента Лонгсън се задълбочават. През август 1972 г. треньорът настоява семейството му да го придружи на турнето на отбора в [[Холандия]] и [[Западна Германия]]. Лонгсън заявява, че това не е ваканция, а част от работата и Клъф отказва да замине, прехвърляйки задълженията си на Питър Тейлър. По-късно същия месец Брайън купува [[Дейвид Ниш]] от Лестър Сити за 225&nbsp;000 паунда, счупвайки британския трансферен рекорд.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/fa_cup/6291323.stm „Were you there...“, ВВС, 26 януари 2007]</ref> Това отново се случва без знанието на ръководството и един от директорите – Джак Къркланд забранява на Клъф и Тейлър да правят подобни скъпи трансфери. На [[3 септември]] Клъф напада феновете на отбора. Той ги нарича срамна сбирщина и ги обвинява, че започват да скандират само в края на мача, когато отборът води в резултата и иска да ги чуе да пеят и подкрепят Дарби и когато изостава.<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty28.htm September 1972, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1973 – 74 (4th year)]</ref> Лонгсън се извинява на запалянковците и заявява, че той и бордът на директорите се дистанцират от думите на треньора, а разривът между двамата вече е неизбежен. В чисто футболно отношение Дарби Каунти не успява да защити титлата, завършвайки на седмо място, но блести на маждународната сцена играе полуфинал за КЕШ. В първия кръг е отстранен [[Железничар (Сараево)]] с общ резултат 4:1 (2:0 и 2:1), във втория пада скалпът на гранда [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] (3:0 и 0:0). Любопитна подробност от победата с 3:0 като домакин е, че теренът е подгизнал. [[Стенли Роуз]], президент на [[ФИФА]], не може да проумее и пита как това е възможно по средата на сушав период, но Брайън Клъф има готов отговор в Дарби често се случва времето да се различава драстично в различните части на града, така че Роуз вероятно е пропуснал пороя, докато е бил в хотела си. Истината обаче е друга – треньорът обича да полива сам терена, без да уведомява отговорника по поддръжката, а вечерта преди мача заспива, след като е пуснал водата и така вместо предвидените 20 минути напояването продължава цяла нощ.<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm „Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.“, в-к 7 дни спорт, 05.11.5 ноември 2007]</ref> На четвъртфинала Дарби Каунти надделява над [[Спартак (Търнава)]] (0:1 и 2:0), за да се стигне до полуфинала срещу [[Ювентус]]. Първият мач в [[Торино]] е спечелен от италианците с 3:1, а реваншът завършва наравно – 0:0. След първата среща Клъф отново се забърква в скандал. Той казва на италианските журналисти „Не говоря с мошеници. Няма да говоря с лъжливи копелета.“ Провокиран е от отсъжданията на германския съдия [[Герхард Шуленбург]],<ref name="Клъф ругае Ювентус"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2007/11/05/footw/d4856_12.htm „Легендата Брайън Клъф ругае Ювентус през 1973 г.“, в-к 7 дни спорт, 05.11.5 ноември 2007]</ref> а по-късно изразява съмнение в куража на италианците по време на [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://www.telegraph.co.uk/sport/football/2295033/Brian-Cloughs-words-and-deeds-still-stand-out.html „Brian Clough's words and deeds still stand out“, в-к Дейли Телеграф, 21.03. март 2008]</ref> Реферът дава пресилени жълти картони на двама от основните играчи на Дарби, Рой Макфарланд и [[Арчи Джемъл]], които заради натрупани картони пропускат реванша, а преди мача [[Хелмут Халер]], играч на Ювентус и сънародник на Шуленберг, е забелязан да влиза в съдийската стая и да говори с него на излизане от съблекалните след почивката.
 
Брайън Клъф продължава с несъгласуваните си с Лонгсън прояви. На [[5 август]] [[1973]] г. той пише статия във вестник [[Съндей Експрес]], в която остро критикува отбора на Лийдс за грубата им игра и многото получени картони, заявявайки, че треньорът Дон Реви трябва да бъде наказан, а Лийдс изпратен във Втора дивизия. По отношение на това, че Футболната асоциация глобява Лийдс с 3000 паунда, а по-късно отменя глобата, Клъф пише: „Хората, които управляват футбола, проиграха най-хубавата възможност с един замах да прочистят спорта. Проблемът на дисциплинарната комисия е, че хората, които определят наказанията, са служебни лица на отборите и може да има конфликт на интереси.“<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty38a.htm August 1973, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1974 – 75 (5th year)]</ref> Няколко дни по-късно Клъф е обвинен в уронване на престижа на спорта, но след напускането му на отбора обвиненията са снети. През септември същата година Брайън Клъф отново без знанието на Лонгсън отива в [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]], за да преговаря за [[Боби Мур]] (офертата му е 400&nbsp;000 паунда) и [[Тревър Брукинг]]. Треньорът на чуковете Рон Грийнуд съобщава на колегата си, че тези футболисти не се продават, но все пак ще предаде офертата на шефовете си. В крайна сметка до сделка не се стига, а Лонгсън разбира за своеволието на Клъф съвсем случайно в разговор със секретаря на Уест Хям четири месеца по-късно. На [[11 октомври]] на среща на борда на директорите Лонгсън предлага Клъф и Тейлър да бъдат уволнени, но не събира достатъчно подкрепа. Два дни по-късно той обвинява Клъф, че е показал неприличен жест на Мат Бъзби и настоява той да му се извини, но треньорът отказва, отричайки да е правил такова нещо. Малко преди това Лонгсън настоява Клъф на преустанови телевизионните си изяви и писането на статии.
Ред 96:
[[Файл:Billy Bremner cropped.jpg|мини|200px|Били Бремнър – един от играчите на Лийдс, които Клъф недолюбва още от времето му на треньор на Дарби Каунти]]
 
На [[30 юли]] 1974 г. Клъф е назначен за треньор на Лийдс, заемайки мястото на Дон Реви, който поема английския национален отбор. Още от самото начало е ясно, че на Брайън Клъф никак няма да му е лесно, защото много пъти досега той открито е критикувал Дон Реви – любимец на играчите на Лийдс, голяма част от самите играчи, феновете, както и стила на игра, практикуван от отбора.<ref>[http://www.yorkshireeveningpost.co.uk/leedsunited/Leeds-United39s-John-McGovern-talks.4323434.jp „Leeds United's John McGovern talks about Brian Clough era“, в-к Йоркшир Ивнинг Поуст, 24.08. август 2008]</ref> Той обаче не прави и никакъв опит да се хареса на играчите в първите си думи пред тях заявява, че досега са играли нечестно:
 
{{цитат|Господа, първото нещо, което можете да направите за мен е да изхвърлите на боклука всичките си медали и купи, защото никога не сте печелили по честен начин. Печелили сте чрез измами.<ref name="Brian Clough"/> |}}
 
Докато под ръководството на Реви играчите се чувстват като едно голямо семейство, при Клъф тази атмосфера липсва. В допълнение те не одобряват методите му на работа, сравнявайки ги с тези на Реви.<ref name="Doomed Utd"> [http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/sport/football/damnedunited/article2341280.ece „We were Doomed Utd under Clough“, в-к Сън, 26.03. март 2009]</ref> Новият треньор докарва в отбора двама свои любимци – Джон Макгавърн и Джон О'Хеър, а освен това се опитва да купи [[Колин Тод]] и [[Питър Шилтън]], които да заемат титулярните места на дългогодишните играчи на Лийдс Норман Хънтър и [[Дейвид Харви]] – новини, които играчите научават от медиите, а не от него.<ref name="Clough: a great manager"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/premier_league/article5927302.ece „Brian Clough: a great manager whose reign at Leeds was damned from the start“, в-к Таймс, 18.03. март 2009]</ref> Впоследствие самият Клъф казва, че се е „опитал за минути да промени неща, за чиито промени са необходими години“, възглед, споделян и от някои от играчите на Лийдс.<ref name="Doomed Utd"> [http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/sport/football/damnedunited/article2341280.ece „We were Doomed Utd under Clough“, в-к Сън, 26.03. март 2009]</ref><ref name="Clough: a great manager"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/premier_league/article5927302.ece „Brian Clough: a great manager whose reign at Leeds was damned from the start“, в-к Таймс, 18.03. март 2009]</ref>
 
Лийдс е настоящият шампион, но стартът на шампионата е най-слабият от 15 години насам – една победа и две равенства в първите шест мача.<ref name="Doomed Utd"> [http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/sport/football/damnedunited/article2341280.ece „We were Doomed Utd under Clough“, в-к Сън, 26.03. март 2009]</ref> Все пак трябва да се спомене, че отборът на Лийдс е отслабен заради множество контузии и шестседмичното наказание на капитана Били Бремнър, който се сбива с [[Кевин Кийгън]] по време на мача за [[Къмюнити Шийлд|Чарити Шийлд]] срещу Ливърпул. Окончателна роля за уволнението на Клъф изиграва домакинското равенство с третодивизионния [[ФК Хъдърсфийлд Таун|Хъдърсфийлд Таун]] за Купата на лигата (1:1), след което играчите и ръководството на отбора, без Клъф, имат среща, а на следващия ден идва и новината за уволнението.<ref name="Clough: a great manager"> [http://www.timesonline.co.uk/tol/sport/football/premier_league/article5927302.ece „Brian Clough: a great manager whose reign at Leeds was damned from the start“, в-к Таймс, 18.03. март 2009]</ref> Клъф остава на поста едва 44 дни и се превръща в най-неуспешния треньор на Лийдс с една победа от шест мача. Той получава неустойка от 98.000 паунда.<ref name="Doomed Utd"> [http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/sport/football/damnedunited/article2341280.ece „We were Doomed Utd under Clough“, в-к Сън, 26.03. март 2009]</ref>
 
{{цитат|Това е ужасен ден... За Лийдс Юнайтед.|Клъф по повод уволнението си<ref name="Магията на Клъф"/>}}
Ред 109:
[[Файл:Nottingham MMB 15 City Ground.jpg|мини|300px|[[Сити Граунд]], стадионът на Нотингам. По средата в дъното се вижда малка част от най-голямата трибуна, която от [[1999]] г. носи името ''Брайън Клъф''.]]
 
На [[6 януари]] [[1975]] г. Клъф започва работа в Нотингам Форест, който по това време се намира на тринадесето място във Втора английска дивизия. Дебютът му е при победата с 1:0 над Тотнъм в третия кръг на ФА Къп. Клъф започва да дава по-малко интервюта по телевизията, а коментарите му стават по-малко хапливи. Нотингам финишира на осмо място и в началото на следващия сезон Брайън кани в отбора Питър Тейлър, който начело на Брайтън & Хоув Албиън за малко се разминава с промоция във Втора дивизия. Още през сезон 1976/1977 - първия от подновеното им сътрудничество двамата извеждат отбора до третото място и печелят промоция в Първа английска дивизия. Успехите продължават и през следващия сезон Нотингам става шампион със седем точки преднина пред Ливърпул и печели Купата на лигата след 1:0 при преиграването отново срещу Ливърпул, а Клъф получава наградата за Треньор на годината.<ref name="A tribute to Brian Clough"> [http://www.comeonboro.com/spec_arts/250813.php A tribute to Brian Clough 1935 – 2004]</ref> С втората си шампионска титла той става едва вторият треньор в историята на английския футбол след [[Хърбърт Чапман]], който става шампион с два различни отбора. Клъф допуска противниковият отбор да владее по-дълго топката и залага на стабилна защита.<ref name="Wenger repeats Clough feat"> [http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3582930.stm „Wenger repeats Clough feat“, ВВС, 23.08. август 2004]</ref> Налага опростен стил на игра, бърза и с множество къси пасове той не харесва и избягва високите дълги подавания, защото
 
{{цитат|Ако Господ смяташе да ни кара да играем футбол в небесата, нямаше да слага трева на терена, а на небето.<ref name="Магията на Клъф"/>|}}
 
Сезон 1978/1979 отново е успешен за Нотингам Форест. Отборът остава на второ място в класирането след Ливърпул, но печели купата на Лигата (3:2 срещу Саутхемптън) и най-ценното отличие в европейския футбол – Купата на европейските шампиони след 1:0 срещу шведския [[Малмьо ФФ|Малмьо]]. По пътя до финала са отстранени Ливърпул (2:0 и 0:0), [[АЕК (Атина)]] (2:1 и 5:1), [[Грасхопер]] (4:1 и 1:1) и [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] (3:3 и 1:0). „Спринтът“ класиране в първа лига – шампион – еврошампион е безпрецедентен и след Нотнигам не е повторен от друг европейски отбор.<ref name="Падналите великани"> [http://www.ekipnews.com/?p=4244 "Падналите великани: „Нотингам Форест“", ekipnews.com, 14.12. декември 2008]</ref> Между [[26 ноември]] [[1977]] г. и [[9 декември]] [[1978]] г. Нотингам Форест записва цели 42 поредни мача без загуба,<ref name="Wenger repeats Clough feat"> [http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3582930.stm „Wenger repeats Clough feat“, ВВС, 23.08. август 2004]</ref> рекорд, подобрен от Арсенал през [[2003]] – 2004 г. (49 мача).<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/teams/a/arsenal/3950453.stm „Arsenal run ends at 49“, ВВС, 25.10. октомври 2004]</ref> Клъф е в основата на нов британски трансферен рекорд на [[9 февруари]] [[1979]] г. е закупен нападателят на [[ФК Бирмингам Сити|Бирмингам Сити]] [[Тревър Франсис]] за един милион паунда.<ref name="A tribute to Brian Clough"> [http://www.comeonboro.com/spec_arts/250813.php A tribute to Brian Clough 1935 – 2004]</ref> Всъщност точната сума е 999.999 паунда такова е желанието на Клъф, за да не „размътва кръглата сума от един милион главата на играча“, но с данъците надвишава 1,1 милиона.<ref>„Clough: The Autobiography“, Брайън Клъф ISBN 0552140031</ref> Именно той отбелязва победното попадение срещу Малмьо.
 
{{цитат|Мачът не беше кой знае какво, но те си бяха скучен отбор, ония от Малмьо. Всъщност шведите са доста скучна нация. Ние обаче бихме, така че на кого му пука!<ref name="Форест: незабравимата приказка"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2004/06/01/forum/d3628_5.htm „Форест: незабравимата приказка“, в-к 7 дни спорт, 01.06.1 юни 2004]</ref>|Клъф след мача срещу Малмьо}}
 
<!-- [[Файл:N FOREST 1980.jpg|thumb|300px|Нотингам Форест след спечелването на КЕШ през 1980 г.]] -->
 
Следващият сезон е по-малко успешен на домашната сцена – пето място в шампионата и трети пореден, този път загубен финал за Купата на лигата (0:1 срещу Уулвърхямптън), но отборът отново доминира в Европа. За втора поредна година е спечелена КЕШ, постижението е един в днешни дни практически неподобряем рекорд – Нотингам Форест е единственият клуб, който е бил шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.<ref name="Падналите великани"> [http://www.ekipnews.com/?p=4244 "Падналите великани: „Нотингам Форест“", ekipnews.com, 14.12. декември 2008]</ref> Англичаните побеждават шведския [[Йостерш ИФ]] (2:0, 1:1), румънския [[Арджеш (Питещ)]] (2:0, 2:1), [[Динамо (Берлин)]] (0:1, 3:1) и [[Аякс (отбор)|Аякс]] (2:0, 0:1), преди да надделеят на финала и над Хамбургер с 1:0. Интересното в случая е, че за Клъф двете последователни Купи на европейските шампиони са по-маловажни от поредицата от 42 мача без загуба.<ref name="Wenger repeats Clough feat"> [http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3582930.stm „Wenger repeats Clough feat“, ВВС, 23.08. август 2004]</ref>
 
Златните години на Нотингам Форест обаче отминават и идват девет години без спечелен трофей. Опитът за спечелване на трета поредна КЕШ е спрян още в зародиш – в първия кръг отборът на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] печели две победи с по 1:0 с голове на [[Цветан Йончев]] и [[Ружин Керимов]].<ref>[http://cska.sportal.bg/bg/article:240?cid=51 1980 – 81 КЕШ]</ref> В първенството отборът завършва предимно в средата на класирането, като само два пъти стига до третото място. През месец май [[1982]] г. Питър Тейлър се пенсионира, но шест месеца по-късно застава начело на Дарби Каунти. За известно време през сезон 1988/1989 Нотингам Форест се бори за постигане на [[требъл]], но успява да спечели само Купата на лигата (3:1 срещу [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]]), докато завършва на трето място в шампионата и отпада на полуфиналите за ФА Къп. След четвъртфиналния двубой с [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] за Купата на лигата, спечелен с 5:2, в радостта си фенове на отбора нахлуват на терена. Клъф удря трима от тях, но той се радва на такава почит сред запалянковците, че двама от ударените по-късно публично му се извиняват за постъпката си и го целуват.<ref>[http://www.bbc.co.uk/nottingham/content/articles/2008/06/13/clough_apology_1989_video_feature.shtml Clough's moment of madness]</ref> За деянието си Клъф е наказан да не води отбора си от тъчлинията до края на сезона.
 
Между [[1990]] и [[1992]] г. Нотингам Форест постига последните си големи успехи до момента – това са и последните успехи в кариерата на Брайън Клъф. Първо е спечелена Купата на лигата след 1:0 срещу [[ФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]] (което го прави най-успешния треньор в този турнир), а през следващите две години отборът губи на финала за ФА Къп (1:2 срещу Тотнъм) и Купата на лигата (0:1 срещу [[Манчестър Юнайтед]]). Сезон 1992/1993 е осемнадесетият, последен сезон на Клъф в Нотингам Форест. Напускането на основни играчи като [[Теди Шерингам]] и [[Дез Уокър]], тежките контузии на капитана [[Стюарт Пиърс]] и [[Нийл Уеб]], както и слуховете за засилващ се алкохолизъм на треньора допринасят за слабото представяне на отбора в новосформираната [[Английска висша лига|Висша лига]] и почти цял сезон той прекарва в дъното на таблицата. На [[26 април]] 1993 г., дни преди загубата от [[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]], която праща Нотингам в по-долна дивизия, Брайън Клъф обявава, че след края на сезона ще се пенсионира.<ref name="Clough to make exit"> [http://www.independent.co.uk/sport/football-clough-to-make-exit-as-golden-touch-fades-after-29-seasons-the-longestserving-manager-in-the-english-game-retires-amid-disagreements-in-the-boardroom-1457800.html "Clough to make exit as golden touch fades: After 29 seasons the longest-serving manager in the English game retires amid disagreements in the boardroom ", в-к Индипендънт, 27.04. април 1993]</ref> Това решение не е взето под натиск от страна на борда на директорите, напротив при промяна на решението той би получил подкрепа от шефовете.<ref name="Clough to make exit"> [http://www.independent.co.uk/sport/football-clough-to-make-exit-as-golden-touch-fades-after-29-seasons-the-longestserving-manager-in-the-english-game-retires-amid-disagreements-in-the-boardroom-1457800.html "Clough to make exit as golden touch fades: After 29 seasons the longest-serving manager in the English game retires amid disagreements in the boardroom ", в-к Индипендънт, 27.04. април 1993]</ref>
 
През октомври [[1995]] г. Клъф обмисля възможността да стане треньор на Уулвърхямптън след оставката на [[Греъм Тейлър]], но до подновяване на кариерата му като треньор не се стига.
Ред 130:
 
== Отношенията с Питър Тейлър ==
{{цитат|Тейлър е мозъкът, който подкрепя мускулите на Клъф.<ref name="Форест: незабравимата приказка"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2004/06/01/forum/d3628_5.htm „Форест: незабравимата приказка“, в-к 7 дни спорт, 01.06.1 юни 2004]</ref>|Журналистът от BBC [[Джонатан Стивънсън]]}}
{{цитат|Не мога да постигам успехи като треньор без Питър Тейлър. Аз съм витрината, а той е стоката зад нея.<ref name="Brian Clough"/>|Клъф за ролята на Тейлър в треньорския екип на Дарби Каунти}}
{{цитат|Ние залепнахме един за друг, допълвахме се отлично. Моята сила бе да открия и купя правилния играч, а умението на Клъф да работи с хората изграждаше играчите до съвършенство.<ref>[http://www.gopetition.com/petitions/brian-clough-statue-pride-park-stadium-derby.html Brian Clough & Peter Taylor Statue Outside Pride Park Stadium, Derby]</ref>|Тейлър за работата си с Клъф}}
{{цитат|Те бяха перфектните братя. Когато Питър видя Брайън на тренировъчното игрище и започна да го словослови, на Брайън стана пределно ясно, че това е човек, с когото ще може да работи.<ref name="Life with Brian"> [http://www.bbc.co.uk/nottingham/content/articles/2007/05/04/life_with_brian_feature.shtml Life with Brian]</ref>|Журналистът [[Дънкан Хамилтън]], автор на книгата за Клъф ''Provided You Don't Kiss Me''}}
 
Клъф и Тейлър са приятели още от времето, когато двамата играят в отбора на Мидълзбро. Партньорството им се пренася и на треньорската скамейка, като противоположните характери на двамата се допълват прекрасно и тази спойка допринася за незабравимите успехи на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Докато Клъф е сприхав и безпощаден към играчите, Тейлър ги глези, опознава ги, намира начин да ги накара да разкрият пълния си потенциал; способността му да открива нови таланти и тактическата му проницателност изграждат основите, които позволяват на Клъф да прави онова, което умее най-добре – да вдъхновява футболистите си да играят на ръба на възможностите си чрез коктейл от страх и преданост.<ref name="Форест: незабравимата приказка"> [http://www.7sport.net/archive7ds/2004/06/01/forum/d3628_5.htm „Форест: незабравимата приказка“, в-к 7 дни спорт, 01.06.1 юни 2004]</ref> Приятелството им се пропуква през 1980 г., когато Тейлър публикува автобиографията си ''With Clough by Taylor'', в която разказва за работата си с Клъф, без знанието на Клъф за тази книга.<ref>[http://www.onthisfootballday.com/football-history/october-4-peter-taylor-dies.php On this football day: October 4 – Peter Taylor Dies]</ref> Окончателният разрив настъпва на [[21 май]] [[1983]] г., когато Тейлър, вече старши треньор на Дарби Каунти, привлича играча на Нотингам [[Джон Робъртсън]], без да каже и дума на Клъф. Брайън атакува Питър с думите
 
{{цитат|Почти всеки ден се разминаваме на А52 на път за работа. Ако колата му се развали и го видя да ми маха, за да го взема на стоп, аз няма да спра, а ще го прегазя.<ref>[http://www.4thegame.com/features/feature/159156/.html Wacky world: Cloughie remembered]</ref>}}
Ред 144:
[[Файл:Brian Clough Way.jpg|мини|250px|Брайън Клъф Уей]]
 
{{цитат|Хората използват думата „легенда“ за щяло и нещяло, но Брайън Клъф е истинска легенда на английския футбол и ще бъде запомнен завинаги заради успехите си.<ref name="Stars pay tribute to Clough"> [http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3673824.stm „Stars pay tribute to Clough“, ВВС, 21.09. септември 2004]</ref>|[[Арсен Венгер]]}}
 
През 1990 г. Брайън Клъф получава [[Доктор хонорис кауза|почетна докторска степен]] в специалността ''Master of Arts'' от [[Нотингамски университет|Нотингамския университет]].<ref>[http://www.u-reds.com/NFFC/TheCityGround/brian_clough_stand.asp Honorary Graduates of the University of Nottingham]</ref> Година по-късно става Офицер на Ордена на Британската империя,<ref>[http://www.guardian.co.uk/football/2004/sep/20/newsstory.sport7 „Brian Clough factfile“, в-к Гардиън, 20.09. септември 2004]</ref> с което получава правото да носи инициалите ''ОВЕ'' след името си, които в типичен свой стил той тълкува като ''Old Big 'Ead (Стара Голяма Глава)''. През 1993 г. получава титлата ''Freedom of Nottingham'', а десет години по-късно и ''Freedom of Darby'' (титла, връчвана на уважавани членове на англоезични градове, допринесли по някакъв начин за доброто име на града).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/derbyshire/2999763.stm „Clough given freedom of city“, ВВС, 04.05.4 май 2003]</ref> Още приживе, през [[1999]] г., Нотингам Форест почита успехите на Клъф начело на отбора като преименува най-голямата трибуна на стадион [[Сити Граунд]] на ''Трибуна Брайън Клъф''.<ref name="The Brian Clough Stand"> [http://www.ltlf.co.uk/cityground/clough_stand.htm The Brian Clough Stand]</ref> Травмай №215 от откритата през 2004 г. нотингамската трамвайна мрежа [[Нотингам Експрес Транзит]] е кръстен ''Брайън Клъф'' след гласуване на слушателите на радио ''TransFM''.<ref>[http://www.thetram.net/features/tram_names.asp Naming of the Nottingham Trams]</ref> През август [[2005]] г. участъкът от път [[А52]], свързващ Дарби и Нотингам е кръстен ''Брайън Клъф Уей''.<ref>[http://www.bbc.co.uk/derby/content/image_galleries/brian_clough_way_signs_gallery.shtml?1 Brian Clough Way]</ref> На [[16 май]] [[2007]] г. в Албърт Парк, Мидълзбро е открита [[бронз]]ова статуя на Брайън, направена с пари, събрани от дарения; тя представлява младия Брайън Клъф, минавайки през парка на път за тренировка на стария стадион на Мидълзбро, [[Ейърсъм Парк]].<ref>[http://www.middlesbrough.gov.uk/ccm/content/leisure-and-culture/6parks-and-countryside/1parks/albert-park.en?page=10#internalSection1 Brian Clough statue & trails]</ref> На [[31 юли]] 2007 г. е изигран благотворителен приятелски мач между отборите на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Оттогава е поставена традиция победителят в мач между тези два отбора, било той за първенство, купа или приятелски, да получава [[Купа Брайън Клъф|Купата Брайън Клъф]].<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/6270170.stm „Rivals to play for Clough trophy“, ВВС, 04.07.4 юли 2007]</ref> На [[6 ноември]] [[2008]] г. е открита друга бронзова статуя, в центъра на Нотингам, също финансирана посредством кампания, като за 18 месеца са събрани 70&nbsp;000 паунда.<ref>[http://www.nottinghamcity.gov.uk/index.aspx?articleid=3610 Brian Clough Statue]</ref>
 
== „Проклетият Лийдс Юнайтед“ ==
През [[2006]] г. е публикувана книгата „[[Проклетият Лийдс Юнайтед (книга)|Проклетият Лийдс Юнайтед]]“ на [[Дейвид Пийс]]. В нея от гледната точка на треньора се разказва за неуспешните 44 дни начело на Лийдс, като този разказ се прекъсва от моменти от успешния период начело на Дарби Каунти. Авторът определя книгата като „[[Фикция (литература)|фикция]] базирана на факти“,<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/reviews/the-damned-utd-by-david-peace-413203.html Waiting for Cloughie]</ref> в която са примесени художествена измислица, слухове и факти. Романът е приет добре от критиката, но семейството на Клъф не е доволно, защото треньорът е представен в отрицателна светлина.<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/news/brian-cloughs-widow-angered-by-book-397273.html „Brian Clough's widow angered by book“, в-к Индипендънт, 19.10. октомври 2007]</ref> [[Джони Джайлс]], играч на Лийдс, успява да осъди издателите, защото „много от споменатите неща никога не са се случвали“.<ref>[http://www.herald.ie/opinion/columnists/john-giles/enjoy-damned-fiction--but-remember-facts-1672328.html „Enjoy Damned fiction – but remember facts“, в-к Ивнинг Херълд, 13.03. март 2009]</ref> Голяма част от останалите протагонисти вече не са между живите и не могат да изкажат своята гледна точка – самият Клъф, Питър Тейлър, Дон Реви, Били Бремнър и др.
 
През март 2009 г. се състои премиерата на [[Проклетият Лийдс Юнайтед (филм)|едноименния филм]] с [[Майкъл Шийн]] в ролята на Клъф. Той също е приет добре от критика и публика, но и той като книгата съдържа фактически грешки, спортният журналист от [[BBC]] [[Пат Мърфи]] преброява 17 такива. Така например неприязънта на Клъф към Дон Реви е представена като резултат на презрително отношение на Реви, който не поздравява Клъф след мач за купата между Дарби Каунти и Лийдс. Това обаче най-вероятно не отговаря на истината, защото синът на Реви смята, че това не отговаря на характера на баща му, а самият Клъф не споменава тази случка в мемоарите си.<ref name="The Damned United"> [http://www.imdb.com/title/tt1226271/goofs The Damned United – Goofs]</ref> Загубата от Ювентус за КЕШ пък е представена като резултат на липсата на много титуляри на Дарби Каунти, умишлено контузени в мач срещу Лийдс пет дни преди сблъсъка с Ювентус. Това води до разрив в отношенията между Клъф и президента на Дарби, защото треньорът, воден от егото си да победи Лийдс на всяка цена, не иска да послуша Сам Лонгсън да пусне резервите, за да запази силите на най-добрите си играчи. В интерес на истината обаче мачът за първенство преди полуфинала за КЕШ е срещу Арсенал, а срещу Ювентус Дарби Каунти излиза с почти всички титуляри.<ref name="The Damned United"> [http://www.imdb.com/title/tt1226271/goofs The Damned United – Goofs]</ref>
Ред 250:
|- align=center
|{{Флагче|Англия}} '''[[Хартлипул Юнайтед]]'''
|01.10.1 октомври 1965 – 01.05.1 май 1967
|width=55|84 ||width=55|35 ||width=55|13 ||width=55|36 ||width=55|41,67
|- align=center
|{{Флагче|Англия}} '''[[Дарби Каунти]]'''
|01.06.1 юни 1967 – 15.10. октомври 1973
|289 ||135 ||70 ||84 ||46,71
|- align=center
|{{Флагче|Англия}} '''[[Брайтън & Хоув Албиън]]'''
|01.11.1 ноември 1973 – 30.07. юли 1974
|32 ||12 ||8 ||12 ||37,50
|- align=center
|{{Флагче|Англия}} '''[[Лийдс Юнайтед|Лийдс]]'''
|30.07. юли 1974 – 12.09. септември 1974
|7 ||1 ||3 ||3 ||14,29
|- align=center
|{{Флагче|Англия}} '''[[Нотингам Форест]]'''
|6 януари 1975 – 08.05.8 май 1993
|907 ||411 ||246 ||250 ||45,31
|- align=center
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Брайън_Клъф“.