Разлика между версии на „Трайко Китанчев“

м
замяна с n-тире; козметични промени
м (Премахната редакция 8808973 на Kerberizer (б.))
Етикет: Връщане
м (замяна с n-тире; козметични промени)
}}
 
'''Трайко Цветков Китанчев''' с псевдоним '''Даскалетина'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.33</ref> е [[България|български]] [[учител]], обществен деец, [[поет]], [[публицист]], политик, деец на [[Демократическа партия|Демократическата партия]], редовен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]] (от 1894 година), революционер, пръв председател на [[Върховен македоно-одрински комитет|Македонския комитет]] и организатор на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] в 1895 година.<ref>[[Юрдан Иванов|Иванов, Юрдан]]. Биографически бележки в: Съчинения на Трайчо Китанчев, София, 1898, стр. 3 - 59.</ref><ref>Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 433.</ref>
 
== Биография ==
През учебната 1882–1883 година Китанчев е учител в [[Солунска българска мъжка гимназия|българска мъжка гимназия]] в [[Солун]], където преподава география, всеобща история и словесност. Тук той разработва първата [[учебна програма]], води борба срещу чуждите пропаганди и заедно с други колеги прави опит да основе българска печатница и да издава вестник.
 
През 1883 - 1884 година Трайко Китанчев работи като учител в [[Пловдив]], през 1884–1885 — в [[Габрово]], а след това през 1885–1886 - в [[София]]. В 1885 година пише във вестник „[[Македонски глас (1885 - 1887)|Македонски глас]]“ под псевдоним Даскалетина.<ref name="Боршуков 517">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages=517 }}</ref> При избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] през 1885 година Китанчев заминава като доброволец на фронта. От 1886 до 1890 г. е училищен инспектор в [[Велико Търново|Търновско]].
 
Китанчев развива активна политическа дейност. Първоначално е привърженик на [[Петко Каравелов]] и член на [[Либерална партия|Либералната партия]]. Сближава се със [[Стефан Стамболов]], като известно време двамата дори живеят в една стая. По време на [[Преврат в България (1886)|преврата]] през август 1886 г. Китанчев е заедно с него в Търново и пише под негова диктовка прокламацията, с която превратът се обявява за незаконен.
Освободен от затвора на 20 май 1894 година, два дни след падането на Стамболов и 8 дни преди изтичането на окончателния срок на присъдата, Китанчев с ореола на мъченик се включва активно в политическия живот на страната. Участва в опита за основаване на Радикална партия през юни в хотел „Константинопол“. На 19 септември е избран за [[депутат]] от Търново като кандидат на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] на Каравелов. В [[8 Обикновено Народно събрание|Осмото обикновено народно събрание]] оглавява каравелистката група и е един от най-дейните оратори.
 
В края на 1894 г. Китанчев става председател на емигрантската македонска организация [[Братски съюз]]. Китанчев е сред основните инициатори за обединяване на македонските дружества в България и става пръв председател на създадения през март 1895 г. Македонски комитет. Китанчев понася тежко неуспеха на [[Четническа акция на Македонския комитет|Четническата акция]] и умира от [[инфаркт]] през лятото на същата година.<ref>Елдъров, Светлозар. Трайко Китанчев македонски деец?, във: „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 55 - 68.</ref><ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.335.</ref>
 
== Творчество ==
Китанчев е автор на баладата „Дядо Недялко“, на 35 стихотворения, много статии и речи.<ref name="РБЛ 217">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 217 }}</ref> Китанчев пише във вестниците „[[Право (1894 - 1903)|Право]]“, „[[Знаме (вестник)|Знаме]]“ и списание „[[Мисъл (списание)|Мисъл]]“.<ref name="РБЛ 218">{{cite book |title= Речник на българската литература, том 2 Е-О |year=1977 |publisher=Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages= 218 }}</ref> В 1893 година превежда за пръв път на български „[[Дон Кихот]]“ на [[Мигел де Сервантес|Сервантес]], а през 1894 година - „[[Шинел (повест)|Шинел]]“ и „[[Невски проспект (повест)|Невски проспект]]“ на [[Николай Гогол]].<ref name="РБЛ 217"/> Известен е като един от най-добрите оратори на своето време.<ref name="РБЛ 218"/>
 
== За него ==
[[Симеон Радев]], съгражданин на Китанчев, го нарича:
 
{{цитат|... Усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, председателят на Върховния македонски комитет в София, Трайко Китанчев от с. Подмочани, Ресенско, един безукорно честен човек, който по време на Стамболовата диктатура, обвинен в заговор, дълги години лежа в затворите (в IV и V участъци и в Черната Джамия в София и в окръжния затвор в Хасково) – та усетил късно тая мизерна игра на княз Фердинанда, Трайко Китанчев не можа да понесе тая гавра с родната му страна и с идеалите на македонците и през месец август 1895 година умря от разрив на сърцето.“<ref>Петър Манджуков, „Предвестници на бурята“ (Спомени), издава Федерацията на анархистите в България, София, 2013, стр 9</ref>}}
 
== Галерия ==
<gallery class="center">
Image:BASA-1932K-1-439-7.JPG | Портрет от 1896 г. Фото [[Иван Карастоянов]]