Буджак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 4-цифрени числа без интервал
м цифри --> букви за месец
Ред 15:
[[Файл:Bulgaria-Theodore Svetoslav.png|мини|250п|България при Цар Тодор Светослав]]
 
В [[античност|античните времена]] Буджак е обитаван от голямото тракийско племе [[даки]] и отчасти от [[скити]]те. В VII и съответно VI век пр. Хр. древни гръцки колонизатори основават два пристанищни града при устието на реките Дунав и Днепър, известни като Ликостомо и Тирас<ref>{{икона|ro}} [http://www.bnrm.md/memoria/files/2/1/1932-6.pdf Viata Basarabiei], посетен на 24.02. февруари 2007</ref>. По това време районите около бреговете на Черно море са под властта на древните гръцки градове-държави, скитите и държавата на даките. През II век пр. Хр. в Южна Бесарабия се заселват и [[келти]]те.
 
През [[I век]] [[римляни]]те завладяват областта, като възстановяват и заселват градовете Тирас и Алиобрикс. След разделянето на [[Римската империя]] през [[395]] година, провинцията е включена в състава на [[Византия]]. От I век до инвазията на [[авари]]те в [[558]] г. римляните създават множество градове, военни лагери и почивни станции за ветераните, изпращани там от императорите<ref>{{икона|en}} [http://web.archive.org/20021119191046/www.geocities.com/serban_marin/brezeanu2002.html Toponymy and ethnic Realities at the Lower Danube in the 10th Century], посетен на 24.02. февруари 2007</ref>.
 
Поради местоположението си областта се оказва един от основните пътища през които преминават народите от [[Великото преселение на народите|Великото преселение]]. Идвайки от районите на [[Монголия]], те се заселват в [[Панония]], като част от тях опустошават днешна Бесарабия. В годините на ранното средновековие Буджак е под властта на различни държавни и племенни обединения. От [[387]] г. е контролиран [[де факто]] от [[хуни]]те. В периода от [[558]] г. до [[567]] г. е под властта на [[авари]]те, а след това [[славяни]]те заселват областта до [[679]] година, когато българският хан [[Аспарух]] се установява в местността, наричана от българите [[Онгъл]]. От [[681]] г. районът влиза в състава на [[Първо българско царство|славянобългарската държава]] и остава такъв до падането му под византийско владичество в началото на на [[XI век]], когато при Цар [[Самуил]] българските болари [[Петър и Боян]] <ref>П. Хр. Петров, Восстание Петра и Бояна в 976 г. и борьба комитопулов с Византией, Byzantinobulgarica, I, Sofia, 1962, стр. 121 – 144.</ref> тук атакуват империята. За победите на българите над византийците свидетелстват „Записките на Готския топарх“ от 1003 г. описание на събития от византийският началник на областта [[Черняховска култура|Готия]] в Северното Причерноморие, между [[Крим]] и днешна [[Одеса]], който след като споделя, ''„че поради справедливостта и законността, която българите най-много почитали, народите се присъединявали доброволно към тях“'' също пише за българската армия преминала Дунав и настъпила във владяната от византийците част на Отвъддунавска причерноморска България.<ref>Записка на готския топарх // Гръцки извори за българската история. – София: Българската Академия на науките, 1964. – Т. V. – С. 296 – 302. </ref>