Българска социалдемократическа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м 0x януари --> x януари |
м цифри --> букви за месец |
||
Ред 14:
Формира се Български социалдемократически съюз (БСДС). Голяма част от неговите членове след 10 г. се обособяват като партия на тъй наречените „широки социалисти“. През 1892 г. те започват да списват вестник „Другар“.
На 10
На изборите за VІІІ Обикновено народно събрание през 1894 г. Янко Сакъзъв и Никола Габровски печелят първите депутатки мандати за БРСДП.
Ред 33:
На 28.ХІ.1918 г. БРСДП(о) става част от коалицията, поддържаща кабинета на Теодор Теодоров. Янко Сакъзов като министър на промишлеността, търговията и труда въвежда 8-часовия работен ден в България и редица други реформи в трудовото законодателство. Министри в същия кабинет от БРСДП(о) последователно са д-р [[Петър Джидров]] – на правосъдието, и Кръстю Пастухов – министър на вътрешните работи.
След преврата на
На извънредния конгрес през 1926 г. се оформят три политически линии – първата на Кръстю Пастухов, Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев е за самостоятелно политическо действие на БРСДП (о), втората – [[Асен Цанков (политик)|Асен Цанков]], Димо Казасов и д-р Петър Джидров застава зад становището за политическа подкрепа на правителството и третата – Константин Бозвелиев и Янко Сакъзов се бори за компромис и помирение между двете групи. През октомври 1926 г. начело с изключения от партията д-р П. Джидров се формира Федерация на работническите социалистически организации и групи в България, или т.нар. Социалистическа федерация. През 1932 г. Социалистическата федерация и партията се обединяват, с което се слага край на това разцепление.
След преврата начело с Кимон Георгиев на 19
През лятото на 1943 г. в създадения Национален комитет на ОФ влиза и Григор Чешмеджиев от името на БРСДП. Други дейци на партията като Кръстю Пастухов категорично се дистанцират от сътрудничество с комунистите от БРП(к).
Ред 43:
След преврата на 09.ІХ.1944 г. в първото правителство на ОФ участват 2 социалдемократи – Димитър Нейков и Григор Чешмеджиев. Други дейци като Кръстю Пастухов и Атанас Москов се отнасят резервирано към обвързването на социалдемократите с новото управление.
През януари 1945 г. от левите среди в БРСДП започват атака за налагане курс на сътрудничество с БРП(к). От ЦК са изключени Кръстю Пастухов, Иван Пастухов и д-р Георги Петков. През месец май 1945 г. начеват опитите за отстраняване и на Коста Лулчев като главен секретар на БРСДП и замяната му с Димитър Нейков. На 12
През лятото на 1945 г. социалдемократите в лицето на Коста Лулчев, Григор Чешмеджиев, Кръстю Пастухов, д-р Атанас Москов, д-р Георги Петков и др. обявяват формирането на БРСДП (о) и заедно с БЗНС на Никола Петков преминават в опозиция. В ОФ остава групата начело с Димитър Нейков, Димитър Братанов и Здравко Митовски, които формират казионното БРСДП.
На 16
През пролетта на 1946 г. започва открития терор на комунистическото управление срещу опозиционната социалдемокрация. За статиите „Не ме изкушавайте лицемери“ и „Нашата войска“ публикувани във вестник „Свободен народ“ Кръстю Пастухов е арестуван и осъден на пет години затвор. Удушен в Сливенския затвор на 25
На изборите за VІ-то Велико народно събрание през месец октомври 1946 г. БРСДП(о) участва заедно с БЗНС на Никола Петков и независими интелектуалци като Обединена опозиция.
Ред 55:
В парламента попадат, въпреки терора, 9 социалдемократи: Коста Лулчев, Иван Копринков, Христо Пунев, Петър Анастасов, Крум Славов, Петър Братков, Петко Търпанов, д-р Георги Петков и д-р Петър Дертлиев. Те са избрани за народни представители в състава на Обединената опозиция.
По официални данни на
Капитулантската политика на казионната БРСДП начело с Димитър Нейков завършва на 11
На 30
=== Възстановяване на социалдемокрацията в България /1989 – 1997 г./ ===
На 26
БРСДП (о) става на
На 5 януари 1990 г. в гр. София в зала „България“ се провежда Първата национална конференция на възстановената БРСДП(о). На нея партията се преименува на Българска социалдемократическа партия (БСДП). На
В изборите за VІІ-мо ВНС БСДП участва като част от коалицията СДС. Във VІІ- мото ВНС СДС вкарва 144 депутати. Сред тях, в рамките на парламентарен съюз, с група от 22-ма депутати е представена БСДП. Впоследствие групата нараства до 28 депутата. След силни протести председателят (президент) Петър Младенов подава на
На 10 и 11 ноември 1990 г. се провежда Третата национална конференция на БСДП, наречена още Шуменска по мястото на нейното провеждане. Тя слага началото на края на бурния възход на БСДП. Волята на делегатите на конференцията, БСДП да не се участва в коалиционно правителство с БСП е тотално нарушена след месец и половина. От 23 до 25 март 1991 г. в НДК гр. София се провежда 38-я възстановителен конгрес на Българската социалдемократическа партия. Конгресът приема програма ”Социалдемокрацията и пътя на България към 21 век“, нов устав и избира Национален комитет от 101 члена и изпълнително бюро от 15 души. За председател е избран д-р Петър Дертлиев, а за главен секретар инж. Груди Панчев. Конгресът бележи върха в развитието на БСДП след нейното възстановяване.
На 12
В изборите за 36-то ОНС БСДП се представя в коалиция СДС-център с ПК ”Екогласност“, АСО – независими и Демократическата партия, регистрирана в Пловдив с председател В. Бъчваров. Резултатът – 3,2% оставя коалицията под 4% бариера в изборния ден 13
Политическите партии от нереализираната коалиция между СДС-център и СДС-либерали подписват на 26
За БСДП споразумението БДЦ приключва малко преди 39 конгрес на партията (12 – 14 юни 1992 г.). На 30
На 26
През есента на 1995 г. на местните избори от самостоятелното си участие в 66 общини БСДП получава 70524 гласа и 140 съветнически места. В София и Пловдив коалиции с демократичните сили осигуряват зам. кметско място съответно на Ангел.Ахрянов и Митко Цветковски., като представители на партията. На 30
Възстановяването и дейността на БСДП в първите години след падането на тоталитарния комунистически режим е описана подробно в книгата „Възстановяване и дейност на Българската социалдемократическа партия 1989 – 1997 г.“ с автор Елеонора Станоева, издадена от ”Крида Арт“ през 2003 г. в гр. София.
=== Българската социалдемократическа партия /БСДП/ след 1997 г. ===
На изборите на 19
След изборите председателят на БСДП д-р Петър Дертлиев постепенно се превръща в яростен опонент на новото управление, отказвайки да участва пряко в преговорите за включване на представители на партията в новото правителство. На 42-я конгрес през месец септември 1997 г. двете тенденции „за“ и „против“ ОДС се сблъскват. Един срещу друг като кандидати за председателския пост се изправят д-р П. Дертлиев и неговия заместник Теодор Дечев. Конгресът ражда поредния парадокс в съвременната история на БСДП. Той приема като бъдеща линия на партията всички документи, предложени от застъпниците на сътрудничеството в рамките на ОДС и избира Национален комитет, комуто възлага изпълнението на решенията, в който макар и с малко мнозинство имат противниците на подобни виждания. Националният комитет естествено формира Изпълнително бюро, в което привържениците на ОДС са явно малцинство – зам.-председател Й. Нихризов и 3 членове от 21-членния състав. 42-ят конгрес ражда още една морална язва, основа за бъдещото разцепление – най-голямата компактна група, регистрирани като делегати се оказват цигани от село Калитиново, Старозагорско.
След конгреса председателят д-р П. Дертлиев започва провеждането на „самостоятелна“ линия, известна като тъй наречения. Лесидренско – Солунски обединителен процес. За осъществяването ѝ в партията отговарят често външни за Изпълнителното бюро на БСДП хора, на които П. Дертлиев възлага задачи и международни контакти. За тези изразени позиции, от името на БСДП, дори неговите привърженици в Изпълнителното бюро не са информирани. Ясно изразените противоречия в партията между гласуваните конгресни решения и провежданата от ръководството политика стават основата за свикването на 24 и 25 10.1998 г. на 43-и извънреден конгрес в гр. Пловдив. Морален водач на групата, инициирала конгреса е един от възстановителите на БСДП, бившия главен секретар инж. Груди Панчев. До него като почетни председатели на партията на форума в гр. Пловдив застават и другите двама от живите възстановители – инж. Александър Константинов и Михаил Петков. Конгресът избира ново ръководство с председател Йордан Нихризов и утвърждава линията за единство на демократичните сили и осъществяване на необходимите реформи в страната за превръщането ѝ в бъдещ член на НАТО и Европейския съюз. На 22
През месец октомври 1998 г. д-р Дертлиев търси път за социалдемократическа писта, посредством формиране на Съюз „Социалдемокрация“, а на 16 януари 1999 г. неговите опоненти, провели конгреса в гр. Пловдив, обявяват изграждането заедно с части от Нова СДП и членове на СДП на Български социалдемократически съюз (БСДС). С тази абревиатура те вземат участие и на Местните избори през 1999 г., запазвайки част от позициите си в общинските съвети на София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Сливен, Перник и други големи градове.
Ред 101:
През 2000 г. БСП се отказва от боксуващия Солунски процес на единение и неговите неясни писти и се ориентира към друг проект „Нова левица“, в който тя заема ръководна и доминираща роля. Кръгът около д-р Дертлиев се преориентира в новата посока. Д-р П.Дертлиев влиза през лятото на 2000 г. в тежък конфликт с довчерашните си привърженици. В началото на месец септември 2000 г. последният, останал лично предан на Дертлиев зам. председател Йордан Йорданов, търси от негово име контакт с Й. Нихризов. Постигната е устна договорка съдебният процес за представителство в партията да не се форсира, за да остане тежко болния Дертлиев председател до края на своя жизнен път, която е изпълнена.
На 26
На Х-та Национална Конференция на БСДП, проведена през пролетта на 2001 г. в Пловдив е утвърдено подписаното със СДС и „Народен съюз“ ново обединение ОДС за парламентарните избори 2001 г. Новият вариант на политическата коалиция е ОДС (СДС, „Народен съюз БЗНС-НС, ДП“, БСДП и НДПС).
Ред 111:
На местните избори през 2003 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие като участва с кандидати в 121 общини, от които 96 самостоятелно. От самостоятелното представяне за съветници партията е десета политическа сила, събирайки 31404 гласа и 43-ма съветника.
Процесът на комерсиализация на изборните процедури в България се засилва с всеки нов избор. За регистрация на парламентарните избори през 2005 г. са нужни 20000 лв. само като необходим депозит без да се имат предвид средствата за избирателна кампания. БСДП не разполага с нужното материално обезпечение и е принудена да подпише споразумение за участие на нейни кандидати в листите на ДСБ. Водач на листата в регион Сливен е председателя на БСДП. Партията подпомага с гласове своя партньор, но е оставена под черта за представителство в парламента. Процесът на отпадане на парламентарното представителство предизвиква в БСДП вътрешни противоречия, които се проявяват на ХІV та Национална конференция на
В периода след регистрирането на конгреса партията подписва две споразумения – през септември 2006 г. за подкрепа на независимия кандидат за президент Неделчо Беронов, заедно със СДС, ДСБ, ДП и ЗНС и за подкрепа листата на ДСБ на изборите за евродепутати на 9 май 2007 г. На местните избори през есента на 2007 г. БСДП се регистрира за самостоятелно участие и представя кандидати в 80 общини. Достойнство на партията е, че в навечерието на изборите отново съживява Социалдемократическия алианс със СДП, заглъхнал след разцепленията в СДС и ликвидирането на присъдружните организации в съюза. На фона на голямото пазаруване на гласове и избирателни комисии, съхранените резултати в областни центрове като [[Стара Загора]], [[Бургас]], [[Сливен]] и [[Плевен]], разширяване на изборната география в област [[Благоевград]] и успешните коалиции в [[Димитровград]], [[Трявна]] и [[Дряново]] дават увереност на партията да продължи напред.
На 31
На изборите за Европарламент през 2009 г. и на последващите парламентарни избори БСДП участва заедно с СДС, ДСБ, Обединени земеделци и РДП като част от Синята коалиция, която е представена в 41-то Народно събрание.
| |||