Разлика между версии на „Бяла (област Русе)“

м
цифри --> букви за месец
м (интервал)
м (цифри --> букви за месец)
'''Бя̀ла''' е [[град]] по поречието на [[река]] [[Янтра]] в [[област Русе]], Централна Северна [[България]]. Той е административен и стопански център на едноименната [[Бяла (община в област Русе)|община Бяла]].
 
Населението на града е 8661 жители по настоящ адрес (15.03. март 2017) <ref name="ЕСГРАОН">[http://www.grao.bg/tna/t41nm-15-03-2017.txt Таблица на населението по постоянен и настоящ адрес], ГРАО, 15.03. март 2017.</ref><ref name="statistika">[http://www.nsi.bg/bg/content/2981/население-по-градове-и-пол Население по градове и пол в България], НСИ.</ref><ref name="population">[http://www.citypopulation.de/php/bulgaria-ruse.php Население – градове в България], WorldCityPopulation.</ref><ref name="pop-stat">[http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-cities.htm Население – градове в България], pop-stat.mashke.org.</ref>, което го прави второто по големина населено място в областта.
 
== География ==
Изследванията показват, че около бреговете на река Янтра през IV – V век е съществувала римската крепост „Градището“ за охрана на пътя. В покрайнините на града са намерени и тракийски надгробни могили.<ref name="БЯЛА – градът, работещ с швейцарска точност">[http://vestnikstroitel.bg/municipality/53197_byala-gradt-rabotesch-s-shvejcarska-tochnost/ БЯЛА – градът, работещ с швейцарска точност]</ref>
 
Преди Средновековието югоизточно от града на около 7 km в Беленската гора е имало селище Пуста Бяла, наречено така по-късно след като опустява заради чумна епидемия. Оцелелите хора се заселват в същото направление на 1 – 2 km от сегашния град, където основават селището Нова Бяла (Ени Беле).<ref name="Споделена памет">[http://vltclassroom.weebly.com/class-management/3 Споделена памет – миналото на моя роден град], My virtual classroom, 21.10. октомври 2015. Посетена на 24.05. май 2017 г.</ref>
 
Според един от изводите на сегашното си място Бяла съществува поне от края на [[15 век|XV век]] и населението му е над 100 души, без [[войнигани]]те. Съществува легенда, че на човек от Нова Бяла се изгубила свинята с прасенцата. Той тръгнал да я търси и я открива близо до брега на река Янтра. Мястото му харесва и се преселва там. След това споделя с други хора от Нова Бяла, които го последват и така постепенно селището се премества на днешното си място.
Отслужен е молебен в църквата от свещеника Иван Попстефанов. Главната щаб квартира се настанява в двора на голямата полуразрушена къща на Мехмед бей и в някои други къщи. По случай рождения ден на руската императрица и в чест на Александър II по предложение на учителя Стефан Маринов е организирано тържествено посрещане от местното население с музика от [[гъдулка|гъдулки]], [[гайда|гайди]] и [[тъпан]]и. На мегдана до щаб-квартирата пред руския император и командването играят заедно на хорото българи от Бяла и околните села, руски офицери и войници. Александър II е настанен на своеобразен [[трон]] на [[каруца]] с дълги [[ритла|ритли]], постлани с пъстри [[черга|черги]]. Беленските моми Русана и Христина Върбанови играят пред царя българска [[ръченица]] и той ги дарява с по една [[жълтица]]. Този празник с руския император е отбелязан като събитие в чуждестранния печат. На него българският поет и писател [[Иван Вазов]] посвещава стихотворението „Царят в Бяла“.<ref name="Споделена памет"/>
 
Императорът напуска Бяла по здравословни причини на 2 август след съвета и се установява в село [[Горна Студена]], Великотърновско, а на 13.08. август 1877 година Главната квартира се премества там. Преди заминаването си той подарява за спомен на църквата в Бяла 6 камбани с различна големина, два комплекта свещенически одежди и други вещи.
 
Населението на Бяла и съседните села активно подпомага руските войски в приготовленията да се спре настъплението на турските групировки от големия крепостен четириъгълник [[Русе]] – [[Шумен]] – [[Варна]] – [[Силистра]] към Плевен и София. От 13 до 24 август на двата бряга на река Янтра са построени военни укрепления за 18 [[батальон]]а. Силни укрепления са направени на десния бряг около селото, а на левия е избрана [[ариергард]]на позиция. Всеки ден по 300 – 350 мъже са помагали при изкопаването на [[траншея|траншеи]], гнезда за [[оръдия]]та и всичко необходимо за укрепване позициите по височините около селото. Дислоцирани са 45 батареи, 210 оръдия, около 100 [[артилерия|артилерийски]] прикрития и 30 км път, който свързва двете отделни позиции. Построяват два дървени моста на река Янтра. В селото са складирани много храни и медикаменти.
 
В Бяла са направени 2 военновременни болници: 48-а болница – в къщата на Мехмед бей след оттеглянето на Главната квартира и в 30 палатки с покрив от кожа (юрти), 16 големи и 10 малки палатки недалеч от Ханищата в близост до левия бряг на река Янтра; 56-а болница – в големия сайвант на Иван Узунтонев, вдясно от дерето под хълма Бабина патка. На 22 август 1877 г. в нея са настанени 800 ранени от битката при [[Горно Абланово|Абланово]]. При болницата има 10 сестри, 5 студенти от медицинската академия и целия останал състав на полевата болница. Тук се лекува от раните си руският писател-демократ [[Всеволод Гаршин]], който тогава е 22-годишен студент, записан в армията като доброволец. Ранен е при село [[Светлен (област Търговище)|Светлен]] (Аязлар) на 23.08. август 1877 година.
[[Файл:Vrevskaya-u.jpg|мини|250px|ляво|Баронеса [[Юлия Вревская|Юлия Петровна Вревская]]]]
По време на лечението в Бяла той пише разказа „Четири дни", очерка „Аязларското сражение" и „Из спомените на редника Иванов". С тези произведения той влиза в руската литература. <ref name="Бяла"/>
 
=== Бяла при демокрацията ===
През XXI век е благоустроен и разширен централният площад на града. Построено е ново кръгово кръстовище на изхода от града до Беленския мост, което е открито на 30.11. ноември 2010 г. – 4 години след най-голямата катастрофа на това място през декември 2006 г., когато загиват 16 души. През 2014 – 2015 г. по проекти е подменена водопроводната инсталация, канализацията и са асфалтирани повечето улици, както и пътя Бяла – Копривец.<ref>[http://btvnovinite.bg/article/788068088-Otkriha_novoto_kragovo_krastovishte_kray_Byala.html Откриха новото кръгово кръстовище край Бяла], btv новините, 30.11. ноември 2010, 20:49 ч.; обновена на 24.11. ноември 2014, 13:42 ч.</ref>
 
== Религии ==