Турие (община Дебърца): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал
м замяна с n-тире
Ред 28:
Църквата „[[Света Богородица (Турие)|Света Богородица]]“ в селото има ценни стенописи от началото на XVII век.<ref>{{Цитат периодика| last = Костовска | first = П | authorlink = | coauthors = | year = 1999 - 2000| month = | title = Симболичното значење на претставата на Христовото Крштение во црквата Свети Никола во Варош, кај Прилеп | journal = Balcanoslavica| volume = | issue =26-27 | pages =43 | doi = | id = | location =Прилеп | format = | accessdate = }}</ref> В XIX век Турие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Турие (Turié) е посочено като село с 40 домакинства със 110 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.</ref> През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Турье'' има 30 къщи.<ref name="Из пътните бележки 17">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 17 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година ''Турье'' е населявано от 320 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр 253.]</ref>
 
По време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]], на 9 август 1903 г. по данни на [[ВМОРО]] край Турие се води тричасово сражение между въстаническа чета и османски аскер, в което турските части дават 11 убити и ранени.<ref>Македония и Одринско (1893 - 1903). Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 149.</ref> През следващите дни са убити трима цивилни жители на селото.<ref>Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание, София, 1984, с. 136 - спомени на Христо Узунов. Жертвите са Янко Георев (40-годишен) и Кръстина Милошова (80-годишна), убити на 12 август в селото и Алеко Петрев (15-годишен), убит на 29 септември край Турие.</ref>
 
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Турие има 456 българи екзархисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.]</ref>
Ред 39:
== Личности ==
; Родени в Турие
* {{флагче|България}} Ванчо Турянец, български революционер, селски войвода на ВМОРО по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], участник в сражението в местността Мрамор, между охридските села [[Мраморец]] и Турие на 12 август 1903 година. <ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.</ref><ref>Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.21</ref>
 
== Бележки ==