'''Увертюра''' ({{lang-fr|ouverture}} oт ''ouvrir'' -– откривам) въведение към музикално-сценично произведение —– [[опера]], [[оратория]], [[драма]] и други, което притежава структурна завършеност. За разлика от [[интродукция]]та, увертюрата е по-мащабна, изграждащите я музикални елементи са повече и притежава обособеност, която може да се разгледа като самостоятелна музикална форма. Свързана е тясно с историческия развой на [[опера]]та, а също и с инструменталната музика, където прониква сравнително по-късно, като първа част на старинния тип [[сюита]]. За първи път увертюрата е използвана от [[Монтеверди]] като въведение към неговата опера „Орфей”. През 17 век се формират два типа оперни увертюри:
# Френска увертюра, която се състои от две части —– бaвно въведение и бърза част, която е изградена винаги полифонично. Този тип увертюра е създаден от кралския композитор [[Жан-Батист Люли|Люли]].
# Италианска оперна увертюра, още наречена [[симфония]]. Тя, за разлика от френската, се състои от три части: бърза, бавна и отново бърза. Създадена е от [[Алесандро Скарлати]], който e считан за основател на Неаполитанската оперна школа. Тази негова първа увертюра е предшественик на [[симфония]]та и симфоничната поема.
