Удмурти: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал; козметични промени
м замяна с n-тире
Ред 24:
Празничният календар на удмуртите е построен върху юлианския календар на руската православна църква. Народните празници са:
 
* Толсур зимно слънцестоене (вожодыр), когато се провеждат сватби.
* Гырыны потон или акашка Великден, начало на земеделския сезон.
* Гербер Петровден.
* Выль ӝук приготвяне на каша и хляб от новата реколта.
* Сӥзьыл юон край на жътвата.
* Выль шуд, сӥль сиӗн начало на клане на добитъка.
 
Празнуват се също така топенето на леда по реките (йёкелян) и топенето на снега (гуждор шыд).
Ред 36:
Митологията на удмуртите е близка до митологията на други [[угро-фински народи]]. Характеризира се с дуалистическа [[космогония]] и тройно деление на света. В света според удмуртите съществуват две начала: добро и зло, три сфери — горна, средна, долна, откъдето са и тримата главни богове: Инмар, бог на горния свят, Керемет или Шайтан, творец на злото, и Килдисин (''Кылдысин''), бог на земеделето и урожая. Освен богове се почитат и много духове. Удмуртският национален епос се нарича „[[Дорвижи]]“.
 
Духовете на долния свят се наричат мурты, пери, кузё, кутӥси (выкидыши). Вумурт е воден дух, вукузё господар на водите, гидмурт дух на обора, нюлэсмурт дух на гората, тӧлпери дух на вятъра, тэлькузё господар на гората, ягпери дух на бора и други. Почита се и свещената гора Луд, а някои дървета имат свещено значение (бреза, ела, бор, офика).
 
В традиционната обществена организация на удмуртите голяма роля играят жрецът (вӧсясь), знахарят (туно) и тэро/тӧро (уважаем човек, който присъства на всички церемонии).